В месарския бизнес има излишък от производствени мощности спрямо свития вътрешен пазар. Това заявява Кирил Вътев, съсобственик на месопреработвателната компания "Тандем". Според предприемача е наложително да се вземат незабавни и безкомпромисни мерки срещу нелоялната конкуренция, както и да се приложат мерките, които прилагат спрямо своите производители останалите страни от ЕС.- Г-н Вътев, как се развива пазарът на месо у нас?
- Пазарът на месо у нас е изключително зависим от внос. Свитото потребление като цяло налага продажби да се правят основно през акции и промоции на по-ниски цени. За съжаление този похват се наблюдава вече и при продажбата на свежо месо за пряко потребление. Това лишава българските производители от рентабилност. Конкуренцията за все по-ниски цени поради ниската покупателна способност на населението, води до израждане на хранителните продукти, предпочитани от търговските обекти, защото процентът на хората, които чисто финансово могат да си позволят качествена храна, намалява.

- Ще има ли достатъчно българско агнешко за празниците на пазара?
- Агнешкото месо се консумира в България сезонно - основно около Великден и Гергьовден. Далеч по-рядко през друго време. Не само у нас, но и в световен мащаб най-консумирани са пилешкото и свинското меса, защото са по-евтини. Всеки, който може да си позволи, със сигурност ще си сложи на трапезата по време на Великден агнешко и ще го купи оттам, откъдето е най-евтино, без значение дали е българско или вносно.

- Какви са проблемите в отрасъла и евентуалните им решения?
- Построиха се нови и много модерни предприятия, отговарящи на най-високите международни стандарти. Съществува излишък от производствени мощности спрямо възможностите на вътрешния пазар, а месните продукти не са сред стоките с голям експортен потенциал. Българските производители стават все по-малки спрямо търговските си партньори, които стават все по-големи и по-силни в договорния процес. Малките фамилни магазини са изчезващ вид от родния пазар. Сивият сектор продължава да заема сериозен дял от много на брой малки локални оператори на пазара. Продължава творческият подход в контрабандата с нови схеми за източване на ДДС. Или в едно изречение - притиснати производители от свито потребление, нелоялна конкуренция и нерентабилни продажби, голяма междуфирмена задлъжнялост. Решенията са пределно ясни с безброй работещи примери и в старите, и в новите страни членки на ЕС. Прилагането им е въпрос на лично, национално достойнство и национална отговорност от страна на избраните да управляват България.

- Как може да се насърчи родното производство?
- Като се сетя за Ботев и Иречек, не очаквам потреблението да се увеличи само от патриотични мотиви. Но все пак наложително е да се вземат незабавни и безкомпромисни мерки срещу нелоялната конкуренция;
Да се приложат мерките, които прилагат спрямо своите производители останалите страни от ЕС. Ще се огранича само с Полша и Румъния.

- Как българинът може да стане патриот в магазина и да предпочита родното?
- Българинът копнее за родното предимно от носталгия, когато е далеч от родината. Социалната и бизнес среда у нас основно притъпяват патриотизма. Вероятно, когато намери достатъчно основание за доверие в институциите и държавата, когато загуби почва да проявява андрешковското и ганьовското у себе си, ще стане патриот не само в магазина, но и наистина.

"Стандарт"