Георги Велев Близо 3000 мвт са мощностите от вятърни централи, които реално могат да се разработват у нас, съобщи Кенет Лефковиц, управляващ партньор в NECA (New Europe Corporate Advisory) по време на 5-ия международен конгрес за енергийна ефективност във възобновяеми енергоизточници. По думите му има много компании, които само искат да инвестират, без да разполагат с такива възможности. Това е и причината в НЕК да са постъпили искания за присъединяване на мощности от над 8000 мвт. Лефковиц обясни, че за един мегават мощност от вятър необходимата инвестиция е 1,5-1,8 млн. евро. По данни на NECA в строеж в момента у нас са 943 мвт. мощности на вятър, като най-големите инвеститори за това у нас са AES, Eolica, EVN, Mitsubishi Heavy Industries и други. От компанията са предложили да се поставят срокове за изпълнение на капиталовложенията, като по този начин ще се премахнат фалшивите инвеститори от пазара. Заради финансовата криза голяма част от компаниите се опитват да продадат проектите си. Те смятат, че пазарите в Югоизточна Европа са рискови и се изтеглят от тях обратно в Западна Европа и САЩ. „Това е паническа реакция вследствие на кризата“, обясни Лефковиц. Според експерта преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от ветрогенератори и ВЕЦ-ове, са приемливи, като изключение има само при русловите ВЕЦ-ове, които се изграждат по теченията на реките. Проблем за инвеститорите се оказва Via pontica - вторият по големина миграционен път на прелетните птици в Европа, който преминава през нос Калиакра. За да не пречат вятърните турбини на птиците, инсталациите могат да се преместят навътре в територията на страната, а това няма да промени ефективността на парковете, препоръчват експерти. Освен във вятърна енергия сред останалите възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) голям потенциал за страната ни има и при биомасата. Основен проблем там е ниската цена на електроенергията. Заради нея хората не икономисват разходите си. Лефковиц предлага да се повиши цената на тока, за да може те да започнат да изпълняват мерки по енергийна ефективност в домовете си. Според главния съветник към Енергийния и ютилити отдел на Европейската банка за възстановяване и развитие Милко Ковачев страната ни потребява два пъти повече енергия от средноевропейските нива. Ковачев добави, че само при производството и преноса у нас се губят близо 20% от енергията. За да се намалят тези загуби, от ЕБВР ще инвестират още 55 млн. евро в страната ни по различни ВЕИ проекти, добави бившият енергиен министър. Председателят на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков пък обясни, че ако за постигане на целта от 16% зелена енергия през 2020 г. се използват само фотоволтаични системи, цената на тока за потребителите ще се увеличи с 60%. В случай че за постигане на зададената от ЕС цел се наблегне на строителство на вятърни централи, увеличението на тока за бита ще бъде около 4-5%. Най-благоприятно ще бъде, ако се строят мощност на биомаса и нови ВЕЦ-ове, защото тогава това няма да доведе до вдигане на цената, твърди Ерменков. Германия, Испания и Япония са световни лидери в използването на слънчева енергия, предаде ИТАР-ТАСС, цитирайки разпространен в Токио доклад на глобалната мрежа от организации в областта на възобновяемата енергетика през 21-ви век РЕН21 (REN21). През 2008 г. в Германия 5,4 млн. квт. енергия е била произведена от слънчеви панели. На второ място е Испания с 2,3 млн. квт., а трета в класацията е Япония с производство под 2 млн. квт.