Адриан дьо Трикорно, в. "Монд" На срещата на Г-20 в Лондон на 2 април държавните ръководители на големите икономически сили ще се опитат да се споразумеят по въпроса за реформата на финансовата система и съживяването на икономиката. Не трябва ли в дневния им ред да влезе и преразглеждането на икономическия модел, който е пред издъхване? Излизането от кризата не налага ли в движението по пистата отново да бъдат включени забравените икономически играчи, да бъдат насочени финансите към удовлетворяването на техните потребности и да се вдъхновим от опита, който бе натрупан през последните години: микрофинансирането, социалната кампания, справедливата търговия, трайното развитие, социалната отговорност на предприятията? Въпросът се поставя с още по-голяма сила, като имаме предвид, че кризата "заплашва да прерасне в хуманитарна в редица развиващи се страни", ако не бъде направено нищо, за да им се помогне да защитят най-уязвимите, предупреди Робърт Зелик, президентът на Световната банка. Над 200 милиона души според Международната организация на труда могат да изпаднат в бедност. "Кризата е фалит на растеж, основан на равнище на задлъжняване, което продължава да бъде по-високо в развитите страни, изсмукващи спестяванията на страните с нововъзникващи пазарни икономики", подчертава Беноа Куньо, доцент в университета Sciences Po. Така, посочва той, плановете за съживяване в Европа биха могли да послужат "за повторното приобщаване на някои среди в обществото ни, които в момента са изтласкани в периферията от икономическата система - получаващите минимални заплати, деградирали квартали" - и да бъде подкрепен растежът "на страните с нововъзникващи пазарни икономики от покрайнините на Европа и най-вече в Магреба и източната част на континента", които предоставят добри възможности за дейност заради изоставането си в жизненото равнище. Според теорията за намаляващите доходи на Дейвид Рикардо насочването на парите към един и същи сектор, например пазара за недвижими имоти в САЩ, в крайна сметка води до спадаща рентабилност. Повече си струва да бъдат избрани територии и дейности, в които инвестициите са на ниско равнище. Финансовите балони, създадени от свръхнатрупването на капитали, в крайна сметка се спукват, унищожавайки до голяма степен богатството. Куньо препоръчва промени в банковите норми и въвеждане на данъчно облагане, което да наказва прекомерните доходи от балоните, за да бъдат пренасочени финансите към реалната икономика. Теорията на "основата на пирамидата", създадена в началото на 2000 г. от Кришнарао Прахалад, професор по корпоративна стратегия в университета в Мичиган, вече постави въпроса за уместността от икономическа гледна точка на задоволяването на търсенето на четири милиарда души, които живеят с по-малко от 1,5 долара на ден. Според Прахалад предизвикателството е "бедността да бъде победена благодарение на печалбата". "Първият вариант на "основата на пирамидата" бе представен по следния начин: ние, големите компании, знаем какви са вашите потребности и ще ги удовлетворим", като продаваме например козметични кремове в отделна опаковка, обясняват Бенедикт Февр-Тавиньо и Фредерик Далсас Benedicte от парижкия университет HEC. Само че съавторът на "основата на пирамидата" Стюарт Харт впоследствие я усъвършенства "в по-активна посока, като създаде "протокол на базата на пирамидата", което е по-индуктивен подход за възприемане на мнението на местните хора и общности, за да се разбере какви са потребностите на населението", обясняват те. Според Лоран дьо Шеризи, бивш шеф на компания и автор на Recherche volontaire pour changer le monde ("Свободно търсене за промяна на света"), "за да не бъде икономическият растеж крехък, а още по-малко неестествен, той трябва да идва от растежа на човешкото същество. Ако западните пазари изглеждат заситени, то две трети от света остава да бъдат "завоювани" в полза на човешкото достойнство". Това налага нов подход: "Компанията не бива да се пита на каква цена да продаде продукта си, а на каква цена най-бедните могат да го купят...", и да задейства подходящи механизми за финансиране като микрокредитите, обяснява Дьо Шеризи, като посочва пример с електрифицирането на селски район със слънчеви панели в Бразилия. Нови механизми като микрокредитирането, въведено от носителя на Нобелова награда за мир за 2006 г. Мухамад Юнус, който създаде Grameen Bank в Бангладеш през 1976 година, действително проработиха: днес банката има 150 милиона клиенти в света. Социалният бизнес (социалната компания), който Юнус развива в Бангладеш с филиалите си Grameen Phone (мобилни телефони), Grameen Energy (електричество) или в партньорство с Danone в производството на йогурти, се основава на принципа: no loss, no dividend (нито загуби, нито дивиденти), а социален резултат за колектива. Създадена през 1980 година в Индия, световната мрежа Ashoka има над 2000 социални предприемачи в света. Начинът на мислене се променя. Близо 200 големи частни групи в света участват в социалния бизнес, посочва Шеризи. "Бизнесът, който преследва големи печалби, може да се вдъхнови от социалните и исканите от обществото нововъведения и да възприеме по-добри практики", подчертава Тиери Сибюд от университета Essec. Франк Рибу, президент и главен изпълнителен директор на Danone, написа на 3 март в "Монд", че концепцията за компанията, която "има единствено за цел" да увеличи максимално печалбата на акционера, "ни е довела до задънена улица". Рибу ще предложи на акционерите на Danone групата да финансира "дарителски фонд за развитието и укрепването на нашата екосистема", в който да съберат 100 милиона евро и всяка година да дава 1% нетна печалба, за да могат да се подкрепят различни инициативи в тази насока. Икономическият застой повдига въпроса за наложителността да се ускори "разпространението на правилата на играта на социалното предприемачество в цялата икономика", отбелязва Арно Муро, главен директор на Ashoka-France. Той препоръчва това да стане първостепенна задача във Франция. Новите посоки за постигане на траен растеж започват да откриват алтернативен път и да разпространяват добрите си практики. Развивайки се, те все пак трябва да избегнат опасността да се превърнат в прост механизъм за комуникация на компаниите. Мухамад Юнус често предупреждава за опасността микрокредитирането да се комерсиализира от организации, които не са особено загрижени за социалната си мисия. Тези нови механизми трябва да бъдат и допълнени. Наред с микрокредитирането вече започнаха да се развиват други механизми за допълнително финансиране. Остава обаче да се измине дълъг път, докато тези модели придобият тежест в световната икономика.