Надежда Бочева Промени в Закона за устройство на територията /ЗУТ/ ще сложат край на практиката гаражите да се превръщат в магазини или кафенета. Това предвиждат предложените от правителството вчера изменения в закона. Целта е да се облекчи ситуацията с трафика в големите градове. Затова ще се забрани да се променя предназначението на подземните и надземните паркинги и гаражи във вече съществуващите сгради. Промените обаче не засягат кооперациите, където гаражите вече са станали търговски обекти към момента на приемането на закона. Тези обекти вече са с променено предназначение и са взели съответните разрешителни, коментираха пред „Класа“ експерти. Затова никой няма да променя предназначението на съществуващите в гаражи магазини, кафенета, офиси или фризьорски салони. Така законът в крайна сметка третира само вече изградените обекти, които не са с променен статут и тези, които ще бъдат построени в бъдеще. Забраната вече е въведена в Столична община, а ако предложенията на правителството минат в парламента, нормативите ще се отнасят и за цялата страна. Друго предложение на правителството е строителството на нови сгради да се разрешава само ако се осигуряват необходимите места за паркиране. Отпада изискването инвестиционните проекти да се одобряват от главния архитект, областния управител или министъра на регионалното развитие и благоустройството. Те ще ги съгласуват, след като се извърши проверка за съответствие с подробния устройствен план и нормативите за застрояване. Целта е да се разграничат задълженията на административния орган, който издава разрешението за строеж и на консултанта като независима страна, различна от проектанта, която трябва да оцени инвестиционния проект. Цялостната оценка за съответствието на проектите ще се извършва от консултант за строежите от първа до пета категория. С промените се прецизират изискванията за разстоянието между жилищните сгради. В момента то трябва да е по-голямо или равно на височината на сградите през улица. Предложението е разстоянието между сгради, разделени от улица, да е по-голямо или равно на височината на постройката, от чиято посока идва най-много слънчева светлина. Предлагат се и конкретни цифри за броя на населението, според които се определя големината на градовете. Много големите градове са с над 200 хил. жители. Големите са от 100 хил. до 200 хил. души, средните – от 30 хил. до 100 хил., малките – от 10 хил. до 30 хил. Много малки градове ще са тези с до 10 хил. жители. Няма да има ограничения за височината на сградите в центровете на много големите, големите и средните градове. Задължително обаче трябва да се спазят отстоянията от жилищни сгради, детски и лечебни заведения. В тези случаи при сгради с височина над 45 м. виза за индивидуално проектиране ще се издава въз основа на работен устройствен план, одобрен от Общинския съвет. Разграничават дейността на общинските администрации и строителния контрол В предложенията на правителството за промени в Закона за устройство на територията е предвидено ясно да се разграничат правомощията на общинските администрации и на органите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Целта е да се премахне сегашното дублиране на функциите. Общинските администрации ще упражняват пълен контрол върху строежите. Те ще могат да спират и забраняват ползването на строежи. В техните правомощия ще влезе премахването на незаконни строежи, въвеждането в експлоатация на строежи от четвърта, пета и шеста категория. Административният контрол, извършван от ДНСК, ще се запази за строежите от първа, втора и трета категория. С измененията в закона се предвижда лицензионният режим за консултантите в строителството да бъде заменен с регистрационен. Той ще се извършва от началника на ДНСК.