- Г-н министър, прогнозирахте, че на пазара на труда се връщат тенденциите отпреди 10 г., когато по-трудно се намираше работа. Какви са другите ефекти от глобалната финансова криза върху икономиката на България? - Ефектите започнаха да се усещат. Намален растеж, намалени инвестиции, спад на износа и вноса. Надолу вървят цените на суровини, на имоти, на всички видове активи. Доходите няма да растат с предишните темпове, по-вероятно е да замръзнат или да намаляват в номинално изражение. Напълно е възможно тази година в България и по света да има дефлация. Това са последствия от световната криза, за които България не е виновна. Важно е да знаем обаче, че това не е краят на света. Сега най-добре е всички участници в икономиката да запазят хладнокръвие и да посветят времето си на повишаване на производителността на труда и постигане на по-ниски разходи. След няколко години сегашните процеси ще имат оздравителен ефект върху икономиката. - Съставихте „черен“ списък на общините, които администрират незаконни режими. Мярката имаше ли ефект? - Битката не е нова. Още през 2003 г. правителството на НДСВ прокара Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Пет-шест години по-късно част от общините вече са премахнали всички незаконни режими. Голяма част обаче все още продължават да не изпълняват закона. Затова с министър Гергана Паси на 2 септември 2008 г. предадохме на Главния прокурор информация за 95 общини, които незаконно администрират т. нар. режим за стационарен търговски обект. Под непрекъснат натиск от нашето министерство постепенно 65 общини отмениха този незаконен режим, останаха 30. Прокуратурата извърши проверка и нарушенията са в административните съдилища, така че ако общините не желаят промяна, съдът ще им отмени режимите. - НДСВ предлага ускорено възстановяване на ДДС за фирмите. Как може да стане това, без да се допускат нарушения? - Бившият финансов министър Милен Велчев наскоро припомни следното. Преди 2 г. обемът на невъзстановен ДДС е бил 110 млн. лв. В края на 2008 г. е 560 млн. лв. Така държавата изкуствено задържа от бизнеса почти половин милиард лева и може би с това се пълнят временни „дупки“ в бюджета. Това обаче подлага на изпитание бизнеса предвид затрудненото кредитиране в момента. Затова НДСВ предлага няколко мерки. Първо, с цел стимулиране на износа и производството да има съкратени срокове за възстановяване на ДДС. Предлагаме срокът да е 1 месец. Второ, да има краен срок за възстановяване на ДДС, дори да тече ревизия. Трето, както държавата събира високи лихви от бизнеса при просрочване на плащанията, така и тя да дължи на бизнеса лихви при просрочие на възстановяването. Не сме за това да се разхлаби бюджетната дисциплина, но тя не трябва да се приравнява към данъчния произвол. Проверките на фирмите понякога се правят, за да се избегне източването на ДДС, но понякога – за да се избегне връщането на ДДС. - Необходим ли ни е непременно „внос“ на евроексперти? Идеята не показва ли недостатъчен административен капацитет? - И да, и не. От една страна, ако всичко в България беше наред, нямаше да обсъждаме тази тема. Очевидно има пропуски. От друга страна, вече сме член на ЕС, където има свободно движение на хора. Няма нищо лошо експерти от една държава да работят в администрация на друга. Добре е да има обмен на хора, идеи и експертиза както в частния, така и в публичния сектор. - Колко ще ни струва провеждането на парламентарните избори и вота за европейски парламент на две различни дати? - Ако двата избора бяха заедно, щяха да струват около 22-23 млн. лв. След като са отделно, вероятно ще са общо около 40 млн. лв. Предварително предупреждавам тези, които смятат да искат повече средства, да не се надяват на някакви екстравагантни разходи, включително за възнаграждения. Тази година светът има сериозни икономически проблеми и трябва да сме по-разумни в публичните разходи. - Какво ще предвижда рамковото споразумение за следващите 4 години по обществената поръчка за изборните книжа? - Предметът на обществената поръчка обхваща изборите през тази година – това са европейските и парламентарните. С тази поръчка няма да се печатат бюлетини за президентски или местни избори. 4-годишният период на рамковото споразумение обхваща случаите на потенциални частични избори за народни представители за мандатите, които е възможно да бъдат избирани по мажоритарната система, или ако се наложат частични избори за евродепутати. Все още няма гласувани избирателни закони, а предложенията са толкова разнообразни, че не можем да сме сигурни какво ни очаква. Ако тези поръчки се правят в последния момент, ще се създадат хаос и напрежение в администрацията. Не знаем, например, ще има ли преференциално гласуване, ще има ли мажоритарни райони, ще има ли втори тур за тези райони. Под въпрос е какво ще стане, ако мажоритарен кандидат стане министър. А ако стане посланик, ще има ли частични избори в неговия район? Няма логика да направим една обществена поръчка само за изборите през лятото, а след това през септември да правим поръчки за частични избори. Важно е да уточним, че поръчката има четири обособени позиции – за бюлетини за двата вида избори, за изборни книжа за двата вида избори. На практика е възможно в резултат на проведената процедура да има избрани четирима различни изпълнители по различните позиции. Освен това, ако бъдещото правителство не желае, може да не се възползва от рамковото споразумение. Интервюто взе Надежда Бочева