Георги Велев Между 250 млн. и 800 млн. евро допълнителни компенсации за спрените III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще търси България от ЕС, предаде БТА вчера, позовавайки се на свои източници в Брюксел. Исканите от страната ни средства бяха обсъдени на приключилата вчера среща на Европейския съвет, на която присъстваха лидерите на 27-те страни - членки на ЕС. Българският министър-председател Сергей Станишев също участва в нея, но отказа да съобщи колко точно допълнителни пари очаква страната ни заради преждевременното спиране на малките реактори на централата. Досега България е получила 550 млн. евро от ЕС за затварянето на блоковете, като последните траншове ще бъдат получени през тази година. Премиерът е внесъл и декларация в Европейския съвет с искане страната ни да получи допълнително финансиране за изведените от експлоатация блокове. Българското правителство окачествява като несправедливо и неотговарящо на принципите на солидарността даването на толкова малко компенсации за III и IV блок при условие, че за други страни членки като Литва и Словакия отпуснатите средства са много по-големи. Затова страната ни настоява при прегледа на бюджетната рамка на Европейския съюз за периода 2010 - 2013 г. да получи допълнителни компенсации, каза Станишев по време на видеоконферентна връзка с журналисти вчера. Според премиера искането ни е аргументирано с редица факти. Той потвърди, че и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е подкрепил българските искания за допълнителни компенсации. Барозу е добавил, че България има основание да иска допълнителни компенсации, тъй като е пострадала силно от газовата криза и е предоставила в комисията всички необходими документи. Говорителят на ЕК Марк Грей обаче отрече Барозу официално да е подкрепял отпускането на още пари за спрените стари 440 мвт. реактори в АЕЦ „Козлодуй“. По думите му председателят само е казал, че ще се разгледа предложението на българския премиер. На въпроса на „Класа“ Станишев заяви, че за да има компенсации, трябва да има решение на Еврокомисията, което ще се вземе на следващо ниво от разговорите. „Когато една страна има справедлива кауза и реални документи, тази кауза трудно може да се отхвърли“, коментира премиерът. Общо 105 млн. евро ще получи страната ни като компенсация за газовата криза, като в тази сума не се включват средствата, предвидени за газопровода "Набуко". От тях 10 млн. евро ще бъдат дадени за реверсивната газова връзка на страната ни с Румъния между Русе-Гюргево. Други 45 млн. евро ще се отпуснат за строителство на газовата връзка Димитровград-Комотини. Страната ни ще участва и в проект за реверсивно подаване на природен газ, в който участват 12 страни от ЕС. За този проект Брюксел е отпуснал 80 млн. евро, каза Станишев. Отделно страната ни ще търси 250 млн. евро за модернизацията на газовото хранилище край Чирен, но преговори за това се водят с ЕБВР. По думите му е било постигнато съгласие между страните членки по списъка с проекти за финансиране, както и за други проекти, част от антикризисния план на общността за 5 млрд. евро. В новия пакет са предвидени също 12 млн. евро за посрещане на новите предизвикателства в селското стопанство и близо 30 млн. евро за изграждане на инфраструктура за широколентов интернет. България може да загуби контрола над АЕЦ „Белене“ Има опасност страната ни да загуби контролния пакет от 51% в АЕЦ "Белене" заради невъзможността да осигури финансиране. Това каза вчера депутатът от енергийната комисия Йордан Костадинов, цитиран от БНР. Според него България в момента няма възможност, или поне не е показала такава, и форма за финансиране на проекта „Белене". По думите на Костадинов, ако продължаваме да се бавим, опциите за проекта са две - или да засилим силно руското влияние, или да го оскъпим с още няколко милиарда евро. Досега единствено руската страна открито е заявявала, че е запазила 4 млрд. евро в бюджета си, които могат да бъдат използвани за финансиране на строителството на АЕЦ „Белене“. Толкова е и сумата, за която трябва да се завърши строителството от компанията „Атомстройекспорт“. Засега НЕК държи 51% от собствеността в новата мощност, а останалата част ще стане собственост на германската компания RWE. Ако не се намери решение как ще финансираме проекта, ще изпуснем контролния пакет и ще се окаже, че на територията на България ще си имаме една ядрена централа, но тя няма да бъде българска собственост, предупреди Костадинов. Той добави, че лихвите по депозитите вървят нагоре, а този заем трябва да бъде обезпечен по някакъв начин. Надеждите са били Българският енергиен холдинг да финансира по някакъв начин проекта, след като генерира някаква печалба, но след замразяването на цената на парното в София и изкупувайки електроенергия от ТЕЦ „Бобов дол“ на много висока цена, БЕХ на практика няма печалба. Марк Грей, говорител на ЕК пред „Класа“: Ще обсъдим българското предложение „Българското предложение е на масата. Все още няма официално решение по този въпрос, но Европейската комисия е решена да го приеме за обсъждане.“ Това заяви в отговор на въпрос на в. „Класа“ говорителят на Еврокомисията Марк Грей. Той добави, че не е негова работа да коментира съобщението на правителствената информационна служба, че председателят на ЕК Жозе Барозу е подкрепил предложението на премиера Сергей Станишев за допълнителни компенсации за спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.