Васил Загоров Проблемите на „Кремиковци“ и световната финансова криза са причина производството на сурова стомана в България да се свие през 2008 г. с 30,3 на сто на годишна база. Спадът е от 1,9 млн. тона през 2007 г. до 1,33 млн. тона през изтеклата година, показват данни на World steel association (WSA). Така по съкращаване на производството ние си делим третото място с Перу, а отстъпваме единствено на Зимбабве, където сривът е със 100 процента, и на Алжир, който е ограничил продукцията с 49,5 на сто. Според изпълнителния директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова резкият срив на производството на сурова стомана през 2008 г. се дължи на казуса „Кремиковци“. Почти пълното спиране на стоманодобива и липсата на инвеститор и ясни планове за бъдещето на комбината са причина за ниските показатели. „Трябва да има развръзка за „Кремиковци“ - или ликвидация, или оздравителна програма“, заяви Паунова. Преди поредната криза с металургичния гигант производството на стомана в България е било относително стабилно. По данни на НСИ през 2004 г. то е 0.197% от световното производство, 0.174% през 2005 г. и 0.171% през 2006 г. Статистиката на WSA за добива на течна стомана регистрира сериозен спад при сравнение на показателите за януари 2008 и януари 2009 г. Те показват свиване в 27-те държави на Европейския съюз (ЕС) с 45,9 на сто. България е малко под средното ниво с 41,2%. Трудни времена за ArcelorMittal и „Мечел” Най-сериозно е пострадало производството в Люксембург - с цели 85,1%. Причина за това е решението за съкращаване на производството на световния лидер в бранша ArcelorMittal. В края на миналата година в Европа беше ограничен добивът в Белгия, Франция и Германия. Проблеми има и в северната ни съседка. Румъния отчита производствен спад от 63,5% за същия период. Негативните резултати там се свързват с проектите на руската компания „Мечел”. Тя имаше стремеж да изгради източноевропейски металопреработвателен комплекс, базиран около завода Mechel Targovist. По план инфраструктурата на гиганта включваше още три завода за преработка и отливане на стоманени изделия: Mechel Campia Turzii, Ductil Steel Buzau, и Otelu Rosu. През ноември обаче стана ясно, че руският металургичен гигант ще преустанови работата си по проекта. Положението в страната се влошава и през февруари 2009 г. спря заводът „Хунедоара“, а заводът в Галац също е застрашен. Двете предприятия са собственост на ArcelorMittal. По всичко личи, че данните за стоманопроизводството за февруари и март в северната ни съседка също ще са отрицателни. Политими Паунова обясни, че по-лошите показатели в края на 2008 г. и началото на 2009 г. са следствие от свиването на световните пазари. През декември у нас са произведени 68 000 тона сурова стомана, а през първия месец на тази година е около 60 000, показват и данните на WSA. Падат поръчките от секторите консуматори Свиването и липсата на поръчки се дължи на кризата в атомобилостроенето, машиностроенето и строителството, които са основни консуматори на стомана. Те от своя страна изпитват проблеми заради липсата на ликвидност, причинена от финансовата криза и затягането на системата за отпускане на кредити. „Ние сме скачени съдове. Определено очакваме подобрение на нещата, но знаете, че и световните анализатори не се ангажират с даването на прогнози за края на кризата“, уточни Политими Паунова. Другият основен производител на стомана в България – „Стомана индъстри“, също е експортно ориентиран и се влияе от негативните тенденции на пазара. Производството на стомана пострада и от газовата война между Русия и Украйна в началото на новата 2009 г. Тогава от БАМИ заявиха, че загубите на пет металургични предприятия заради спряното подаване на природен газ са около 20 млн. лева. Ситуацията около газ е повлияла негативно на "Промет", "Прециз интерхолдинг", "Труд", "Хелиос металург" и "Булмет". Производството на „Стомана индъстри“ също пострада от ограниченото газоподаване. От БАМИ заявиха специално за „Класа“, че производството на течна стомана не е единственият показател в този сектор. От асоциацията уточниха, че обобщени данни за различните сегменти при стоманопроизводството в България ще бъдат достъпни на страницата на браншовата организация в най-скоро време.