Рая Атанасова До 2013 г. всяка страна – членка на ЕС, трябва да изготви мерки, чрез които да се предотврати образуването на отпадъци. Това предвижда нова европейска директива, която ще влезе в сила в края на 2010 г. Мерките трябва да се одобрят от Европейската комисия и да станат част от националното законодателство. Целта е да се ограничи образуването на боклук. Това може да стане с по-големи санкции или по-високи такси за тези, които изхвърлят все повече материали. Друга възможност е да има стимули за тези, които намаляват количествата на сметта. Как обаче директивата ще се задейства ефективно? Единият вариант е при производството на даден продукт да не се образува отпадък. Ако това не е възможно, може да се заложи на материали, които могат да бъдат повторно употребявани – например многократно да се използват стъклени бутилки, без материалът да се претопява. Ако и това не става, отпадъците трябва да се рециклират и така да се превръщат в суровина за създаване на нов продукт. Все пак има отпадъци, които не подлежат на рециклиране. И за това има варианти – например част от боклука може да се изгаря и така да се получава енергия. Последният вариант е обезвреждането на опасните крайни продукти. В новия документ на ЕС има дефиниция за това в кой момент боклукът се превръща в суровини. Материалите трябва да отговарят на определени критерии – например за съответното вещество да има пазар на търсене и предлагане. Отпадъците трябва да отговарят и на определени технически изисквания. България, както и останалите страни от ЕС, трябва да определят стандарти за качеството на всеки продукт. Предвидено е още да се въведат определени допустими стойности на замърсителите и да се отчитат вероятните въздействия на материалите върху околната среда. Специфични критерии трябва да бъдат определени поне за инертните материали, хартията, стъклото, металите, автомобилните гуми и текстилните отпадъци – т.е. за всичко, което се търси на пазара и не е опасно. Фирмите, които събират, транспортират и организират временното съхранение на боклука, трябва да минат на регистрационен режим и да бъдат вписани в общ регистър. Контролът по документи ще си остане. Досега тези предприятия бяха на разрешителен режим. До 2020 г. държавите членки трябва да постигнат не по-малко от 50% повторна употреба и рециклиране на отпадъците. Сега целите са много по-ниски – за някои от отпадъците дори два или три пъти. Дотогава пък не по-малко от 70% от теглото на строителните материали трябва да се подготвя за повторна употреба. Това е особено важно, тъй като в България не повече от 15% от генерираните отпадъци от строителна дейност се третират изобщо, коментират експерти. Голяма част от изхвърлените строителни материали дори не се депонират и безконтролно се оставят на нерегламентирани сметища. Въвеждането на критерии ще доведе до необходимостта от нови технологични мощности. Те са изключително скъпи, тъй като голяма част от строителните отпадъци съдържат бетон, хлор и разтвори, които трябва да бъдат обезвредени. Екоминистерството към момента отчита неефективното управление на строителните материали. Предвижда се у нас да бъдат изградени 7 регионални съоръжения за предварително третиране, сортиране и раздробяване на отпадъците. Също така трябва да се построят специализирани инсталации за обезвреждане на строителните отпадъци, които не могат да бъдат оползотворени. Ще трябва да се разработят икономически инструменти – специфични такси или субсидии за поощряване при управлението на този вид материали. Тези инструменти ще бъдат заложени в разрешителните за строеж. Обсъжда се също въвеждането на разрешителен режим при разрушаването на сгради. Ролята на бизнеса за въвеждането на тези стандарти, предвиждани в новата директива, е много важна. За металите и хартията вече има изисквания. Най-големи проблеми ще има при пластмасата. Тя, заедно със стъклото, дава най-голям процент генерирани отпадъци. Действащите стандарти за опаковки у нас се оповестяват от Института по стандартизация. Например капачките да са пластмасови, а бурканът - стъклен, за да се пести използването на нов материал. В много страни, включително и в България, има системи за депозиране - например предаваш стари бутилки и купуваш нови. У нас депозитът е много нисък, около 6 ст. за бутилка. В Германия е между 10-15% от цената на продукта, при нас е по-малко от 0,5%. В новата директивата остава старият принцип замърсителят да плаща - независимо дали става въпрос за домакинства или фирми. В България изискванията на новата директива се въведоха чрез Националната стратегия за управление на отпадъците 2009 - 2013 г. . В нея са заложени целите по всички видове отпадъци, приоритетните дейности и мерки за постигането им. В документа обаче не се посочват данни за това какви са количествата в момента и доколко са изпълнени целите у нас. Едва 30% от хартията у нас се използват повторно. Като цяло за отпадъците от опаковки сме постигнали 30-40% изпълнение на целите.