С 40% годишно расте бизнесът с биомаса
Между 5 и 16 млн. куб. м отпадна дървесина остават неизползвани в горите на България, по данни на Лесотехническия университет. Това е ресурс, благодарение на който може да се намали енергийната зависимост на страната ни, защото от дървесната биомаса може да се произвеждат електроенергия и топлоенергия. Преди това дървесината трябва да бъде преработена до чипс или пелети.
Георги Велев
Между 5 и 16 млн. куб. м отпадна дървесина остават неизползвани в горите на България, по данни на Лесотехническия университет. Това е ресурс, благодарение на който може да се намали енергийната зависимост на страната ни, защото от дървесната биомаса може да се произвеждат електроенергия и топлоенергия. Преди това дървесината трябва да бъде преработена до чипс или пелети.
При сегашните ни възможности до 2020 г. 11% от тока може да се произвежда от биомаса, според Костадинка Тодорова, шеф на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда” в икономическото министерство. Очаква се дотогава 38% от ресурса да отиват за производство на енергия. Данните засега обаче не са чак толкова обнадеждаващи. През 2007 г. този вид гориво е едва 3,6% в структурата на брутното вътрешно потребление на електро- и топлоенергия.
Този бизнес бележи ръст от 40-50% годишно, заяви изпълнителният директор на "Ерато холдинг" Красимир Станчев. Около 30 компании у нас вече произвеждали пелети за отопление. По думите му бизнесът с дървесен чипс тепърва ще се разраства. За около 2 млн. лв. общо са инвестициите на неговата компанията в инсталации на дървесна биомаса, които заместват обикновените съоръжения, работещи на дизел.
Алтернативното гориво може да спести до 40% от разходите за енергия, коментира Илко Йоцев, управител на “Био Пауър” и собственик на централа в Ихтиман. Според него все повече общини обсъждат възможността за изграждане на подобни инсталации особено заради ниските разходи за тях. Към момента тегленето на кредити обаче е затруднено. Според Йоцев при тези инсталации инвестициите се връщали след 6-7 години. Експертът добави, че в момента у нас различни компании искат да строят мощности за общо около 500 мегавата.
Богомил Манчев: България не е перспективна за ВЕИ мощности
Страната ни не е перспективна за изграждане на мощности, захранвани от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), според председателя на „Булатом” Богомил Манчев. По думите му има държави, които предлагат далеч по-добри природни условия за това.
Заради по-високата изкупна цена на тока, произвеждан от ВЕИ, с близо 14% трябва да се увеличи цената на електроенергията за потребителите. Това показват данните на електроразпределителното дружество ЕВН.
От НЕК заявиха, че ако в страната бъдат изградени над 300 мвт ВЕИ мощности, тогава цената на тока само заради тях трябва да се покачи с 10%.
Трябват ни 5,2 млрд. евро, за да покрием изискванията за възобновяема енергия
5,2 млрд. евро са необходими на страната ни за постигане на целите на ЕС за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Това сочат данните на инвестиционната банка Oriens за района на Централна и Източна Европа, цитирани от investor.bg.
Сумите от еврофондовете, предвидени за използване до 2013 г., на стойност 2 млрд. евро, са крайно недостатъчни за постигане на тези цели, се твърди в анализа. За България са предвидени 66 млн. евро, по-голямата част от които са за проекти за биомаса и вятърна енергия. За сравнение: за Чехия са предвидени 567 млн. евро, а за Полша – 775 млн. евро. Необходимите инвестиции за постигане на целите до 2020 г. са общо 83 млрд. евро за страните от ЦИЕ. Делът на инвестициите, направени чрез държавни и евросредства, е едва 5%.
В момента общо 13% от енергията в ЦИЕ идва от алтернативни източници, докато до 2020 г. регионът ще трябва да увеличи този дял до 21%. За България настоящият дял е 9%, а целта ни за следващите 11 години е да достигнем 16%.