Подновяват строителството на каскада „Горна Арда“

Споразумението между България и Турция за строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ ще бъде прекратено, каза вчера вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. По думите му след решение на Министерския съвет ще се създадат четири работни групи, едната от които ще разгледа възможностите за прекратяване на споразумението, сключено по времето на управлението на Иван Костов.
Георги Велев Споразумението между България и Турция за строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ ще бъде прекратено, каза вчера вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. По думите му след решение на Министерския съвет ще се създадат четири работни групи, едната от които ще разгледа възможностите за прекратяване на споразумението, сключено по времето на управлението на Иван Костов. Самият документ, получил популярност като „ток срещу инфраструктура“, беше сключен между турската „Джейлан холдинг“ и Националната електрическа компания на 4 ноември 1998 г. Идеята на българското правителство беше НЕК да продава ток на турската страна срещу изграждането на инфраструктура – автомагистрала „Марица“ и каскадата „Горна Арда“. С приходите от продажбата на ток трябваше да се строи каскадата. Тогава турската страна обеща да инвестира 500 млн. долара в обекта. Сключеният договор изтече в края на миналата година и формално страната ни може да го прекрати, обясниха от МС. Решението беше взето след посещение на турския президент Абдуллах Гюл у нас. Според източници, близки до кабинета, има политическа воля от двете държави за разваляне на договора. Едната работна група ще разгледа възможностите как това може да стане. Другите три смесени групи ще проучват възможностите за разрешаване на проблемите, свързани с морската граница при река Резовска, радиочестотното заглушаване по Южното Черноморие, строителството на язовир „Тунджа“, имуществените въпроси на бежанците от Източна Тракия и имотите на Българската православна църква в Турция. Няма срокове, но ще се търси максимално бързо решение на проблемите, заяви още вицепремиерът Калфин. Реално самият договор за ХЕК „Горна Арда“ беше прекратен още през 1999 г., когато турската страна спря участието си в проекта с мотива, че България не изпълнява споразумението. Турската компания „Джейлан холдинг“ държеше 30% дял в проекта, но след като фалира, нейният правоприемник „Джейлан груп иншаат санаи ятъръм ве туризъм“ (CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm) заведе дело за пропуснати ползи за 75 млн. евро срещу НЕК в Арбитражния съд в Париж. На практика НЕК вече може да започне да търси нов инвеститор за каскадата, обясни за „Класа“ заместник-министърът на икономиката и енергетиката Валентин Иванов. Досега интерес към проекта открито заявяваха австрийската компания EVN и немската RWE, която в момента заедно с НЕК строи АЕЦ „Белене“. Според Иванов проектът може да продължи, независимо че в момента тече дело между двете компании в Париж. По план на ХЕК „Горна Арда“ трябваше да бъдат построени три язовира и три ВЕЦ-а по поречието на реката и по този начин щеше да се произвежда ток и да се ограничат разливите на Арда в турската й част. За 10 години единствено е започнато строителството на първия язовир „Мадан“, в който са вложени 14 млн. лв. Според директора на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев самият проект е много привлекателен и сега вече може да започне неговото развитие.

Станете почитател на Класа