Васил Маргаритов е директор на дирекция „Кохезионна политика“, управляващ орган на оперативна програма „Околна среда“ от 2007 г. Общият финансов ресурс на програмата възлиза на 1,800 млрд. евро за инвестиции във водния сектор, в сектора на отпадъците и опазване на биологичното разнообразието. - Г-н Маргаритов, миналата седмица екоминистерството обяви, че въвеждането на териториални съвети според проектозакона за ВиК ще блокира програма „Околна среда“. Има ли такава опасност? - Проектът на закон за ВиК силно отмества центъра на управление на сектора. Териториалните съвети съсредоточават отговорности по планиране, одобряване на инвестиционните проекти. Може би и по контролирането на проектите, но без да имат преки отговорности за несправяне с някакви задачи. По закон тези отговорности са дадени на общините. Прекаленото монополизиране в този момент ще доведе до преструктуриране на финансирането. В момента оценяваме постъпили проекти за 1,670 млн. лева за населени места с над 10 000 жители. На 5 март бяха подадени 147 проекта за населени места с под 10 000 души и сумата ще надмине 1 млрд. лева. За периода до 2013 г. повече или по-малко е ясно как финансовият ресурс ще бъде разпределен. - Какво правите сега, за да не се стигне до спиране на програмата? - Работната група с представители на МОСВ и МРРБ до няколко дни ще е готова с промени в съществуващото законодателство – в Закона за водите, Закона за регионалното развитие и може би Закона за концесиите. Там най-общо се определя планирането във водния сектор, изчистват се спънките по отношение на собствеността. Вменяват се нови функции на общинските съвети за развитие във връзка с планирането и се предвижда създаването, подобно на сектор „Отпадъци“, на асоциация от общини, които заедно с държавата ще координират инвестициите във водния сектор. Надявам се още този парламент да приеме предложенията, които се готвят в момента. На този етап не е необходим нов закон за ВиК. Текстът е доста спорен във вида, в който се предлага. Чисто технически парламентът едва ли може да приеме нов закон, даже детайлите да бъдат изчистени. - Докато се изчаква да бъдат направени промените в съществуващите закони, как ще се изпълнява програмата? Има ли риск изпълнението й да се забави? - Колегите от ЕК помолиха да не сключваме нови договори, докато не се изготви крайната национална позиция за законодателните промени във водния сектор. Одобрените проекти обаче вървят, плащанията също. Миналия месец имахме 16 плащания, за този имаме 30 одобрени плащания - авансови и първите междинни. Всички допустими разходи могат да се фактурират. Одобрените досега проекти са в процес на изпълнение. ЕК иска бъдещите договори да се подписват на друга законодателна база, за да се намали рискът при изпълнението на проектите. Реално обаче оперативната програма изостава от законодателството. До най-голямо забавяне ще доведе приемането на неуместен закон за ВиК. Теоретично новите териториални съвети ще се явят и бенефициенти. - В сектор „Води“ през 2009 г. ще има ли реално усвоени средства? - Дотук имаме четири междинни плащания. Те са на етап верификация. Обемът за усвояване, предвиден по системата ЛОТАР, е постижим. Плащанията, които сме предвидили за 2009 г., са около 250 млн. евро. Това поражда въпроса как ще се осигури оборотният капитал за управление на проектите (т. нар. мостово финансиране)? Тук държавата трябва да се намеси, за да се гарантира тази част от финансирането, която трябва да дойде от общините. Финансовите анализи показват различни проценти, с които общините трябва да участват. Това зависи от приходите от проекта, които ще генерира общината. Засега държавата осигурява автоматично националното съфинансиране за всеки проект от 20%, без общината да кандидатства отделно за него. Малцинство са общините, които могат да осигурят безпрепятствено мостовото финансиране. Затова те трябва да кандидатстват за допълнителен ресурс пред държавата, пред ФЛАГ или пред банка. Законът за общинския дълг ограничава това да бъде до 25% от бюджета на общината. На някои места няма да се справят с това ограничение. Сега държавата трябва да реши точно какви стъпки да предприеме, за да гарантира заем от 700 млн. лева, дори и безлихвен от Европейската инвестиционна банка. Затруднения има и при управлението на ДДС. В някои случаи данъкът е възстановим разход, в други не. Когато е възстановим от бюджета, той не може да бъде предявен и към програмата. Вариантите обаче са много. Затова се провеждат и първите обучения на Министерството на финансите. - В тази връзка 2010 г. не е ли оптимистичен срок за изпълнението на проекти за населени места с над 10 000 души население? - По принцип, ако не усвоим парите до края на 2010 г., трябва да ги върнем. Не трябва да се забравя, че срокът до 2010 г. е ангажимент на държавата членка, а програмата е само един от инструментите за развитие на сектора. В нея са съсредоточени само 12% от необходимите средства, които се оценяват на 10 млрд. евро. С одобрените проекти по програмата могат да бъдат построени около 30-40% от необходимите пречиствателни станции за градове с над 10 000 жители. Въпреки това оперативната програма не може да стигне за целия воден сектор. Това означава, че до 2010 г. трябва да строим не само с пари от програмата, но и чрез публично-частно партньорство. Трябва да бъде направено всичко възможно всяка община да бъде стимулирана и да възстанови в максимално всички допустими средства. - Страната няма да изпълни ангажиментите за изграждане на регионални депа и трябваше да се изработи становище до ЕК. Докъде стигна работата по този въпрос? - Преговорите за удължаването на срока не е в моите компетенции. Но на 24 март на Комитета за наблюдение ще представим нова концепция по отношение на регионалните депа. В нея се осигурява оптимално финансиране за останалите 21 регионални системи. Според Националната програма за управление на отпадъците трябва да бъдат построени общо 55. Предлагаме директно финансиране на тези системи, тъй като техният брой е краен. Заедно със системата за управление на отпадъците на София те стават 22. Ако едно депо започне да работи на принципа на публично-частно партньорство, просто ще отпадне. Тук имаме 350 млн. евро, които също не са достатъчни. Отново стои въпросът за финансирането, което трябва да е принос на общините. Вече имаме одобрението на ЕК, очаквам и писмено да потвърдят това. Затварянето на старите депа ще се извърша обаче по открита процедура. Не е задължително през 2009 г. да затворим всички около 160 депа, но те трябва да бъдат спрени от експлоатация. Изготвен е план как ще се пренасочи съхранението на отпадъка, посочени са общините, които трябва да изградят регионалните системи например. Изпълнението му може да започне още през април. - Какво се случва с обявената процедура по трети приоритет за опазване на биологичното разнообразие? - Оценяват се 74 проекта и вероятно към края на март ще има одобрени проекти.