- Министър Димитров, електроразпределителните предприятия обявиха, че искат увеличение на тока от 1 юли с 10%. От ДКВЕР отговориха, че това е нереалистично. Ще има ли увеличение на ел.енергията и какво ще то? - Рано е да се каже каква ще е цената на тока и разбира се основната преценка за това е в правомощията на ДКЕВР. Виждате, че ставките на международните пазари са изключително динамични и никой не може да гарантира какво ще се случи до началото на лятото. Електроразпределителните предприятия си предявяват очакванията и те са по същата схема, по която бяха и миналата, и по-миналата година. Според мен цените трябва да се коригират в съответствие с кризата. За съжаление, монополната цена се определя на обосновка на разходите, които правят дружествата, без да се отчитат пазарните промени. В същото време цената на нефта падна с около 70%, въглищата паднаха изключително сериозно, а металите буквално се сринаха по пазарите. В ситуация на криза трябва да се отчитат не само разходите, които са неизбежни, а и конюнктурата на пазара. На нея има конкуренция, а не монопол. Цял свят в момента затяга коланите. Вероятно и ЕРП-та ще го направят и едва ли ще има такъв ръст на заплатите, както имаше през предишните две години. Освен това има и свито потребителско търсене. При това положение е нереалистично очакването за цени с 10% в повече, особено в ситуацията на икономическа криза. По друга философия трябва да се формират цените този път. - Имаше идея миноритарният държавен дял от ЕРП-та да стане част от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Кога ще се реализира това? - Ако има такова желание от БЕХ, това може да стане в много кратки срокове, макар че може да се говори и за някакъв конфликт на интереси. Все пак нарушава се пазарната конкуренция, защото тогава холдингът ще бъде и доставчик, и собственик. - Идеята на създаването на БЕХ не беше ли точно такава – да се покрива цялата верига от производство до доставка на електроенергия? - Това е изгодната верига в енергетиката. Повечето енергийни гиганти от ЕС печелят от края на веригата с крайните цени, а ние преди това. Факт е обаче, че у нас ЕРП-та са приватизирани и тази идея не може да стане по друг начин, освен ако има желание за продажба и ако има ресурс в БЕХ за закупуване. Това е проблем на собственика и не може да става въпрос за национализация, каквито идеи чувам, че имат някои олевели десни лидери. - Председателят на ДКЕВР проф. Шушулов заяви, че е склонен да запази тримесечното отчитане на тока. Какво е вашето мнение по въпроса? - Аз имах няколко срещи и с ЧЕЗ,и с ЕОН. Изискванията на ЕС са категорични, че трябва да се издават сметки за фактическа консумация. Разбира се, едномесечното отчитане може да бъде икономически трудно достъпно за някои хора. Тоест, ако се разделят тарифите и искаш едномесечно отчитане, това означава всеки месец при теб да идва инкасатор. Това означава, че ти ще трябва да плащаш с 10% повече за ток примерно. И обратното – ако си на тримесечно отчитане, ще плащаш с 10 на сто по-малко за ток. На дружествата нееднократно съм им поставял въпроса да въведат ясни стимули, за да знаят хората каква им е ползата за това, че ги отчитат на три месеца. Засега обаче оставаме в сферата на агитацията и пропагандата. ЕРП-та трябва да обяснят на хората предимствата на тримесечното и на едномесечното отчитане, за да могат да преценят кой вариант да предпочетат. - Каква е ситуацията в страната с намаляване цените на парното? - Правя срещи с всички топлофикации. Много е шарена ситуацията. Най-интересно е положението във Варна, където ползват добра система за преференции. Ако ти си коректен платец и си плащаш навреме, то намалението ти стига до 20%. Това е добрият подход към клиентите. По подобен начин от EVN твърдят, че намалението при тях е 4-5%. Те поеха ангажимента от март също да въведат ясна система от преференции. Крайно време е и „Топлофикация София“ да започне да работи по този начин. - Намаление на цената на парното в София с 19% няма ли да доведе дружеството до границата на оцеляването? - Тя е доведена зад границите на възможното съществуване заради несъбирането на вземанията от клиентите. Тук разговорът с ръководството на „Топлофикация“ не е чак толкова спокоен, защото частните топлофикации почти нямат проблеми с взиманията. Явно е , че въпросът опира до собственика, който, когато е държавен, изглежда обезличен. Виждате, че щом нещо стане частно и се почват какви ли не пакети. Започва реклама, която търси хем да те заинтересува, хем да потребяваш и да плащаш по-малко. За съжаление, такива пакети все още няма там, където има държавна собственост. А в две от топлофикациите – в Перник и в Шумен, ситуацията е направо драматична. - Има ли основание твърдението, че шансовете ни за отваряне на блокове III и IV в АЕЦ „Козлодуй“ са на път да бъдат погребани? - Отговорът на този въпрос зависи от взаимодействието с два субекта. Единият са 26-те държави-членки на ЕС и вторият - Европейската комисия. Един от основните въпроси, които е обсъждал премиерът Станишев с председателя на ЕК Жозе Барозу на среща на 5 март е бил и за компенсациите за III и IV блок. Такива разговори се водят и с държавите-членки. Министърът на външните работи Ивайло Калфин води разговори в тази посока, аз също преговарям със съответните министри. Ако има и най-малък шанс, той трябва да бъде използван. Преговорите вървят в двете посоки – както за увеличаване на компенсациите, така и за възможността за пускане на блоковете. По време на срещата с Барозу е била поискана конкретна сума, но нека да не я абсолютизираме. Досега България е получила 550 млн. евро за фонд „Козлодуй”, като основно средствата се изразходват за енергоефективни мерки, които са от изключителна важност за страната. - В ситуация на икономическа и финансова криза можем ли да очакваме огромен срив на производството до изборите? - Дори и най-мрачните прогнози не са за отрицателен ръст на производството. Но че кризата влияе на България, никой не го отрича, това е очевидно. Намаляват инвестициите, външните поръчки, износът, цените на редица стоки се сринаха. Влиянието на кризата върху България е силно. Да се надяваме, че няма да паднем до нулев растеж. Казано по-просто - ако имаме положително развитие, каквото и да е то, ние ще сме по-добре, отколкото сме били м.г. Ако паднем на нулата, тогава трябва да сме в състоянието на 2008 г. Големият проблем е България да не падне под нулата, да няма отрицателен ръст, защото тогава ще сме по-зле, отколкото сме били. ЕС като цяло очаква свиване на ръста с около 2,5% , т.е общото влошаване на икономиката да е с толкова. Като се прибави и инфлацията, разбирате, че нещата стават доста песимистични. Но за България очакванията са да имаме положително развитие. - 20-те икономически зони, които правителството планира като антикризисна мярка в подкрепа на бизнеса, достатъчни ли са? - Няма ясен измерител, по който да се каже кое е достатъчно и кое не. Големият въпрос за всяка страна е да реши кое е важно не днес, а кое е важно за след кризата. Ще дам един непопулярен пример с всички рискове. За „Кремиковци“ отдавна можехме да кажем, че не ни трябва, но дори купувачите, които се появяват и се отказват, твърдят, че комбинатът е извънредно важен за България, макар че е категорично становището, че трябва да се направят сериозни инвестиции в екологията. Този комбинат дава стратегически позиции на България, понеже е свързано с пристанищна дейност, с ж.п. транспорта и много подизпълнители. Разбира се, пак повтарям, че това е обект, който трябва да се модернизира и екологизира, а това без сериозен инвеститор не може да се случи. Определено трябва да бъде запазена българската енергетика. Ако допуснем загуба на енергиен капацитет, после просто няма да има с какво да обслужваме един ускорен икономически растеж. Затова и инвестициите на американската компания AES в ТЕЦ „Марица изток 1“ са много важни. Всички енергийни проекти е добре не само да не бъдат замразявани, а да бъдат ускорени. Идеята е след кризата да имаме сравнително евтина енергия, както за нас, така и за Балканите. Естествено, трябва да запазим социалната си инфраструктура – не можем да спрем образованието и здравеопазването. И двата сектора трябва да са в добро състояние след кризата. Там е необходимо да се инвестира, отделно да има инвестиции и в инфраструктура, защото тя създава работни места. Във всеки сектор трябва да се определи кое е най-важното, за да се инвестира там. - Според проучване на „Галъп“ специално за в. „Класа“ дори след газовата криза българите продължават да са положително настроени към Русия. Как си обяснявате този феномен? - Има факти, които са непроменими. Съвременната българска държава е създадена в резултат на Руско-турската освободителна война. Каквито и да са били мотивите на политическата върхушка на Русия за тази война, това не променя факта, че хиляди руски войници са загинали в България. И няма българин, който да не разбира това и да не го цени. Трудно можем да обърнем историята и заради газовата криза да станем русофоби. Интервюто взеха Иглика Горанова и Георги Велев