За да поддържа след 20 години същия стандарт на живот и темп на развитие, България трябва отсега да започне да произвежда продукти с висока добавена стойност, коментира Кристиан Филипов, Специалист Развитие на частния сектор в българския офис на Световната банка. Той представи на конференцията ReACT „София: Кризи и възможности", доклад на финансовата институция за Стратегията за интелигентна специализация на България, от която ще зависи усвояването на европейските средства по оперативните програми „Конкурентоспособност" и „Наука и образование" през следващите 7 години.
Европейската комисия стига до извода, че страните членки са на различен етап от създаване на икономики, основани на знанието. Ето защо тя налага създаване на Стратегии за интелигентна специализация, които изискват идентифициране и национален консенсус по стратегическите приоритети за развитие на икономиката, обясни експертът.
Според Световната банка, съществуват 5 сектора в българската икономика, които притежават необходимия потенциал за иновации и създаване на продукти с висока добавена стойност.
На първо място, това е преработването на храни, в което България има дългогодишни традиции, както и достъп едновеременно както до пазарите на ЕС, така и на бившите Съветски републики.
Традициите са в основата на потенциала и на машиностроенето и електрониката, където обаче сериозен проблем е застаряващата работна сила. Това налага спешната необходимост от образоването и привличането на млади хора за нуждите на индустрията.
Намирането на квалифициран персонал е основно предизвикателство и пред сектора на информационните и комуникационни технологии. В областта на фармацевтиката България също има добри перспективи, ако инвестира повече в иновации и създаване на нови продукти, за сметка на генеричните лекарства.
Интересни възможности за страната предлагат и културните и креативни индустрии, в които работят основно микро и малки компании, но същевременно заетите в тях имат средно с 30% по-висока производителност от другите икономически отрасли.
В редица свои препоръки Европейските институции изтъкват нуждата от национални стратегии за финансова грамотност, но засега такива са въведени или се разработват в едва 14 страни членки. България не попада сред тях, като статистиката показва, че по ниво на финансово образование страната е на средното за ЕС, но то пада драстично при слабо образованите българи и тези от малките населени места. По-добрата финансова грамотност ще подтикне гражданите да мислят за бъдещето, да използват повече финансови инструменти, което ще направи и финансовата система по-стабилна.