Надежда Бочева - Г-жо Кунева, Европейската комисия планира да стартира наблюдение на електроразпределителния пазар в ЕС заради високите нива на потребителско недоволство през 2008 г., както и на банковия и транспортния сектор. От какво основно са оплакванията? - Защитата на потребителите на услуги на европейско ниво е нова тема. 58% от брутния вътрешен продукт в Европа се дължи на продажбите на дребно, а за сравнение - в САЩ – 70%. Ние сме големите вносители в европейския бюджет, а не големите компании. Затова благодарение на потребителите имаме възможност още да увеличим ръста на икономиката. - Как може да стане това? - Структурата на европейската и световната икономика вече не е свързана толкова с производство на стоки, а с услугите. Потребителят да има доверие, за да бъде окуражен да търси и тогава ще се стимулира и предлагането. Когато тръгнахме по-дълбоко да проследяваме този процес, се оказа, че трябва да измерваме пазара през погледа на потребителя, включително да знаем от какво е недоволен. При измерването на 19 пазара в 27 страни се оказа, че европейският потребител, не само българският, е най-недоволен от услугите. А от всички услуги е най-недоволен по отношение на електричеството и газа. След сравнението на пазарите следващата фаза е да се направи секторно изследване в определена сфера, показала най-много проблеми. За мен тази година това е енергетиката - имам предвид доставката на електричество. Цялата уредба на услугите е много закъсняла по отношение защитата на потребителите. Тя е на национално, а не на европейско ниво. Това ни предстои да направим – да успеем, когато се отвори пазарът, потребителят да го усети по джоба си. И когато отделните държави не правят достатъчно, да има една мрежа на защита, която европейското законодателство да осигури. ЕК няма да каже на колко време трябва да се отчита сметката за ток. Тук е моментът съответната държава да вземе правилно решение след преговори с потребителските организации и доставчиците. Българският регулатор реши отчитането да е на един месец. Мисля, че това широко се подкрепя от обществото. Следователно – това е националното решение. Остава да си изпълним закона. - Какво ще бъде предприето по отношение на енергийния пазар? - Регулаторите и доставчиците имат свои форуми. През октомври направихме подобно събитие и това, което решихме съвместно, е да се направи единна европейска форма на отчитане – какво трябва да съдържа сметката. - Какво трябва да съдържа тя? - Сметката трябва да е ясна и четима. Бизнесът много трудно приема идеята, че ще разкаже чрез сметката каква част се губи по мрежата, какъв е продуктът, за който плащаш. Постигнатият консенсус, че сметките трябва да са точни, прозрачни и сравними, звучи много общо. Но това, че те трябва да са прозрачни, беше предмет на едногодишно усилие. Защото фирмите не желаят да кажат коя част от сметката как се появява. Предложението ще бъде представено през юли 2009 г. Това е незадължителен на този етап формат на сметката. Нямам никакво колебание обаче да предложа директива, ако и следващата година отново потребителите се оплакват. Искам да предложа и обща форма на оплакване. Ако искаме да докажем, че слушаме гражданите, тези оплаквания трябва да водят политиката. - Какво предизвиква недоволството от транспорта? - Хората се оплакват от градския транспорт. Това не може да бъде коригирано на европейско ниво, но е сигнал за държавите членки. Едно трябва да е ясно – комисар Антонио Таяни няма да дойде да почисти улиците и магистралите. И ЕК няма да изпрати някой да проверява качеството на българското сирене. Нито го проверява във Франция с нейните 400 вида сирена. Това е пазарната икономика. Да, имаш лесен достъп до пазара, но трябва да знаеш отговорността си като търговец и производител. - Какви са оплакванията от банковия пазар и какво може да бъде предприето? - В момента, в който потребителят избере банка, тя в такава степен затруднява излизането и отиването в друга финансова институция, че прави на практика много трудно подобно поведение. Потребителите например трябва да свършат огромна писмена работа, за да закрият сметка, да платят някаква такса, лишават се от всички привилегии, които банката е дала за предходен период. Понеже всичко се разплаща през банков път, много потребители не сменят трезора. Това е тяхно оплакване и поведение. Банките знаят много добре как да държат клиентите си на базата на договори, които на практика им връзват ръцете. Създава се всъщност един монопол, което е лошо за пазара. С комисар Чарли Макгрийви преговаряхме дълго с европейската банкова асоциация. Ето какво направиха те след година и половина работа. Банките най-напред ще предоставят на потребителите гид, който да обясни какви стъпки да предприемат при прехвърляне на сметка. Потребителите, които желаят да направят това, могат да изберат новата банка за основен контакт. Това означава, че тя ще бъде посредник между клиента и старата банка, както и с кредиторите. По-конкретно новата банка, а не потребителят, ще вземе от старата банка необходимата информация относно периодичните плащания – например за разплащателните сметки за ток и вода, после ще поиска тези плащания да бъдат прекратени по старата сметка. Т. е. потребителят ще каже – свърши тази работа, ако искаш да ме имаш като клиент. Има и ясни срокове за процедурите. Старата банка трябва да предостави необходимата информация за плащанията на потребителя в рамките на 7 работни дни от получаване на молбата за прехвърляне. Новата банка ще прехвърля плащанията на новата сметка пак в рамките на 7 дни от получаването на информацията. Общите принципи ще бъдат въведени от националните банкови асоциации на 1 ноември 2009 г. - Какви стъпки се очакват от страната ни след последния междинен доклад на Европейската комисия? - Много е ценно стъпките, които се очакват от нас, да се кажат от българските министри, от неправителствения сектор. Експертиза в България има. Както по отношение на съдебната власт, която все повече идентифицира собствената си отговорност в провеждането на реформа, така и с много активното следене на реформата и въпросите, които обществото поставя. В България се знае какво трябва да се направи. Просто трябва да започнем да го правим и всеки да отговаря за това, за което получава заплатата си. - Ще спъне ли Законът за конфликт на интереси усвояването на средствата от оперативните програми? - Трябва да има Закон за конфликт на интереси, който да изчерпи всякакво съмнение, че може да отново да се препъваме в този проблем. Не само към България, а и към всички страни членки, които усвояват тези средства, вниманието е много силно от поне пет източника на контрол, които ще изтъкат такава гъста мрежа, че няма да може да се промъкне едно корумпирано усвояване на пари. - В момента се обсъжда дали европейските и парламентарните избори да са заедно или не. Вашата гледна точка? - Това е изцяло национално решение. За мен е важно да има национално присъствие на тези избори. Избирателите трябва да имат стимули и да виждат, че политиците променят към по-добро живота им. По отношение на европейските избори най-голямото предизвикателство за мен е поне 40 – 50% от хората да отидат да гласуват. - И накрая, вие изкарахте само две години като европейски комисар. През есента предстои смяна на състава на Еврокомисията. Ще бъде ли предложена отново вашата кандидатура от българска страна след положителните отзиви за работата ви, или, както намекна неотдавна „Файненшъл таймс“, обмисляте кандидатура за депутат в Европейския парламент? - Всяка една публична работа изисква първо да ти предложат, а това се прави от партиите. Аз имам мандат и той е свързан с ЕК. Тъй като това е първият мандат за България, искам да постигна максимален успех. Затова всяка минута ми е ценна. Освен това смятам, че съм в дълг да се докажа заради двете награди, които получих – „Комисар на годината“ и „Европеец на годината“. Така че наистина ще бъда много концентрирана в работата си. Това е най-доброто, което мога да направя – да се каже, че българският комисар работи добре. Ще направя всичко възможно, за да повиша активността на евроизборите. В ЕК има 27 комисари. Ако всички решат да отидат на избори, защото сме политици, тогава комисията няма да може да работи. Едно решение за участие в кампания се разглежда много внимателни от всички страни. Няма да допусна да компрометирам работата си и да я поставя в риск. *В интервюто са използвани въпроси и на други медии