Маргарита Димитрова Действащото законодателство в България не позволява на малките производители на храни да имат равен достъп до пазара. Това заявиха вчера представители на коалиция „Чиста храна, честен поминък”. В момента у нас нормативната уредба е една и съща за дребните, и за големите, а това е особено тежко, когато става дума за изисквания към оборудването и сградния фонд. Условията са непосилни и много малки мандри прекратяват дейността си. „Всички български фермери, които отглеждат животни, са принудени да продават млякото си само на 249 мандри. На практика 120 000 ферми са закрепостени, заяви д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“. „Ние сме приели много по-строги хигиенни изисквания, включително към малките фермери, отколкото регламентите на ЕС ни налагат“, твърди д-р Десислава Димитрова, национален координатор на движението Slow Food в България. Регламент на ЕС № 852/2004 (чл. 13) препоръчва институциите да бъдат гъвкави по отношение на стандартите, свързани с оборудването и мерките за контрол, които прилагат върху малките производители. От ЕК препоръчват националното законодателство да бъде адаптирано, така че да създава условия за запазване на традиционните методи на производство и да подпомага производителите в необлагодетелстваните райони. Експертите настояват за промяна в законодателството, която ще позволи да се създаде т. нар. „къса верига” между производители и потребители. Така продуктите ще достигат до купувачите на реални цени, а фермерите пък ще получават по-добри пари. Наполовина паднаха продажбите на млечни и месни продукти След масираните проверки за качеството на месните и млечните продукти продажбите им са паднали наполовина, каза Богомил Николов, председател на Българска национална асоциация на потребителите. От днес районната ветеринарно-медицинска служба /РВМС/ в Силистра започва проверки на девет месопреработвателни предприятия в областта, съобщи пред БТА директорът на службата Венелин Димитров. Заедно с прокуратурата ще бъдат проверени и седем млекопреработвателни фирми. Влаганите в млечните продукти растителни мазнини се внасят законно под контрола на Министерството на здравеопазването и при проверките досега не са открити нарушения в търговските документи, каза още Димитров. Според него предприятията имат технологична документация, в която е описано как се влагат тези продукти и това се следи стриктно. Въведените системи за самоконтрол осигуряват безопасност на храните само по отношение на токсикоинфекции и инфекциозни заболявания от хранителен произход. У нас няма стандарти за влагането на съставки, които не са типични за даден продукт и затова не може със сигурност да се каже дали те са полезни или вредни.