Поли Карастоянова - Харесвате ли българския туризъм, г-н Лозанов? - Харесвам неговите места, възможности и потенциал. Не съм сигурен обаче, че организацията е на нивото на хубостта, която той може да предложи. Смятам, че нашият туризъм не успява да намери аудиторията, особено от чужбина, за която важните културни забележителности на България са интересни. Влизаме на много по-ниски нива на очакване и практики, по-скоро битово удоволствие, отколкото същинско богато преживяване на забавлението и свободното време. - Медиите отразяват ли според вас реалната картина? - Винаги медиите отразяват една по-черна картина и там, където има проблем, те ровят в него. Медиите са “сапьори”, които трябва да минат преди хората, за да им покажат рисковете. Разбира се, българският туризъм има много проблеми, като започнем от начина, по-който бяха застроени Черноморието и зимните ни курорти. През медиите минават различни форми на ПР, включително и черен. Да не забравяме, че конкурентната битка е голяма и това също се отразява на обективността на картината. Но най-важното е, че туризмът все пак е услуга и за да звучат позитивно посланията, трябва да минават през рекламата и ПР-а. Аз смятам, че рекламата на българския туризъм извън България и вътре в страната въобще не е на нивото на търговската реклама в другите сфери. Както журналистиката се задълбочава в проблемите и търси драмата на битието, така пък рекламата дава идеалната страна, красивия образ. Дисбалансът може би идва и от това, че няма реален център, няма институция, която достатъчно добре да управлява туризма, включително и в неговите информационни стратегии. - Помните ли истинска реклама за България, за българите в българските медии? - Не. Дори в по-дребен детайл, например реклама за хотел, за съвременен начин на живот в сферата на свободното време, не помня. Доколкото има някакви реклами, свързани с туризма, те миришат на етнико-музеен аксесоар и нямаш чувството, че каниш гостите сега да изпитат удоволствие. - Туризмът е наистина култура на комуникация, но защо не го усещаме, защо подменяме истински важните неща? Дали това е поради липса на култура за развитието на тази култура, или просто е липса на патриотизъм? - Не вярвам да е липса на патриотизъм. Според мен тъкмо в това е да можеш да свържеш познанието по културното наследство с удоволствията сега. Не културата да стои далечно, музейно-патетично, а от друга стран,а удоволствието да е презирано, като че ли извършваме нещо греховно. Те са едно и също нещо. Всеки туризъм е културен туризъм, природните забележителности също са част от културата. Трябва институционална подкрепа, поне докато тръгне работата, защото, нека да си кажем честно, работата с нашия туризъм не е тръгнала, всичко това са “тренировки в антрето”. Всичко предстои да се случи. - Защо материалите по темата туризъм изобилстват с негативни послания, с думи като скандал, против... Това лидерски проблем ли е според вас, или е една естествена проекция на политическите ни отношения? - Всички дебати, включително и около туризма, са продължение на политическите. Няма защо да очакваме от някъде другаде да дойдат други гласове, а и вие самата знаете самите опити за институционализация на туризма. Веднага се разделят интересите, започват сблъсъци. Разбира се, и медиите имат вкус към скандала, защото той е като светкавица, изведнъж показва нещо, което иначе стои в сумрака на куртоазията. Но няма как да има туризъм без взаимодействие с медиите. Аз съм убеден, че трябва да има медии, свързани с туризма, те са част от тази индустрия. - Кое според вас е универсалното рекламно послание - тракийските съкровища, българското вино, успелите лица на модерна България или нещо съвсем различно? - Ако можех да го кажа това универсално послание, щях да съм създал слоган, който най-после да реши големия проблем как да рекламираме България. Във всички случаи не мисля, че трябва да залагаме основно на историята. Не е хубаво да се пренасяме в една утопия на миналото и по този начин да се самоподценяваме. Трябва да се представяме със съвременния си образ, какъвто и да е той. През последните 20 години и особено след влизането ни в Европейския съюз образът започва да се променя. Бях много доволен от анкета, направена сред чужденци, които избираха символът на България да е мартеницата. Мисля си, че посланието, с което се рекламира България, трябва да е празнично.