13 май 2009 г. изглежда като една от онези дати за кръщаване на булеварди в страни, които са предразположени към преврати. Всъщност това е крайният срок, до който държавите, желаещи да предявят претенции за удължаване на техния континентален шелф, трябва да подадат документите си в ООН, писа списание „Икономист“, цитирано от БТА. Въпрос, който отдавна е подминаван от тромавите администрации на голям брой бедни страни, по-специално островни, които могат да спечелят или да загубят много. Необходимостта от регистриране на претенциите обаче води до закъснял щурм на доста държави за събиране на необходимата геоложка и друга научна информация. През периода до 13 май ще станем свидетели на маса нови претенции за обширни пространства от морското дъно. Крайният срок важи за всички държави, ратифицирали Конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право преди 13 май 1999 година. Всички останали страни, които имат излаз на море, разполагат с 10 г. от датата на влизането на този договор в сила, за да предявят своите претенции. Близо 80 държави могат да имат аргументи да подадат иск за удължаване на континенталния им шелф. Какво означава това? В правен план всички страни с излаз на море могат да експлоатират природните ресурси по и под морското дъно в радиус от 200 морски мили (около 370 километра) от брега (това е т. нар. изключителна икономическа зона). За юристите това е точката, в която свършва континенталният шелф. Континенталният шелф обаче е и географско понятие, използвано за физическото продължение на сушата под морската повърхност. Там където той се простира на повече от 200 морски мили, какъвто е случаят на няколко места, прилежащата държава може да предяви претенции за допълнително пространство до 350 морски мили (648 км) от брега и до не повече от 100 морски мили (182,5 км) от точката, в която дълбочината на морето достига 2,5 км. В случай, че нейната молба бъде одобрена, а за това са необходими купища геофизически данни, тя придобива правото да експлоатира природните богатства в района. Амбициите на САЩ и скъпият добив спират компаниите през 70-те Ако се върнем към 70-те години на миналия век, когато международното морско законодателство се обсъждаше в ООН, ще си спомним, че ресурсите на морското дъно предизвикваха огромно вълнение. Изтъкваше се, че части от океанското дъно са осеяни с манганови буци, съдържащи никел, мед и кобалт и че изобилстват залежи на други метали без да споменаваме петролните и газовите богатства. Две препятствия убиха ентусиазма. Първо, САЩ бяха настроени крайно враждебно към споделянето на технологии с новия международен орган за морското дъно, а оттам и с останалите държави, което бе направено задължително от конвенцията. Това настрои Съединените щати срещу целия договор и едновременно с това сложи край на инвестициите в разработването на морското дъно от американски и мултинационални компании. Второ, цената на добива на природни ресурси, които са на няколко километра под морската повърхност, се оказа възпиращ фактор. През 1994 г. разпоредбите на конвенцията, които се отнасят за разработването на морското дъно на големи дълбочини, бяха променени, което направи договора много по-привлекателен за Съединените щати. Очаква се САЩ да го ратифицират скоро, при условие, че той има одобрението на президента и на Сената. По-високите цени на почти всички метали, както и на петрола и на природния газ, промениха значително икономиката на добива на полезни изкопаеми от морските дълбини. Китай, Франция, Германия, Индия, Япония, Русия, Южна Корея и консорциум от източноевропейски държави получиха през последните пет години разрешителни от Международния орган за морското дъно да проучват възможностите за добив на ресурси от океанското дъно на големи дълбочини. Русия освен това изпрати подводница, която да забие неръждаем метален национален флаг на дъното на Северния ледовит океан, като по този начин предяви символично претенциите си за природните богатства, намиращи се на четири километра под Северния полюс. Промяна донесе и поредицата от нови дълбокоморски открития. Някои се отнасят до полезните изкопаеми: например, на много места бяха открити богати на кобалт манганови кори, а учените, които работят за правителството на САЩ, твърдят, че Арктика може да крие 90 млрд. барела петрол и огромни количества газ. Още по-въодушевяващи за енергийните компании са газовите хидрати, които лежат на морското дъно в цял свят. Предполага се, че, взети заедно, те съдържат около два пъти повече енергия отколкото всички налични изкопаеми горива, макар че те са изключителна трудни за извличане и метанът, който те съдържат, е много вреден парников газ. Ключ към противораковите лекарства Има и други по-екзотични открития. Сред тях са "черните пушачи" - много високите скални комини по протежение на някои океански хребети, които бълват горещи струи полиметални сулфиди и други химически съединения. Някои от тях са дом на странни създания със смайващи качества - например, хранещи се със сяра бактерии и слепите скариди, които са силно осветявани от стълбчетата дим и може да се очаква, че тяхната ДНК ще бъде възстановена. Учените се надяват, че е възможно някои от тези същества, които са сред малкото, които се сдобиват с нужната им енергия от източник, различен от слънцето, да държат ключа към откриването на лекарствата за лечение на различни видове рак. По-голямата част от новите открития се намират дълбоко под морската повърхност - във води, които ще останат извън която и да била национална юрисдикция. Но, въпреки това, в удължения континентален шелф ще има богати находки, които може да бъдат "хванати" до 13 май. Оттук и борбата. Оказва се, че тя не бе достатъчна за Африка - район с площ 30 милиона кв. км., но ще се води и за площ, наполовина колкото нея. И при условие, че две трети от 460-те морски граници между крайбрежни държави са или оспорвани, или неясни. Това най-ново заграбване на територии може да се окаже почти толкова оспорвано и доходоносно, колкото воденото през 19-и век за колонизация на Африка. Придобиването на Арктика тече от 1920 г. През 1920 година СССР, Норвегия, Дания, САЩ и Канада приемат концепция за "полярните сектори". Според нея всички земи и острови, намиращи се в пределите на полярния сектор на съответната държава, както и постоянните ледени полета, прилепени до брега, влизат в нейната територия. Всяка държава има право да изследва и разработва природните ресурси на принадлежащия й континентален шелф и икономическата морска зона, а също така и да опазва природата в тези райони. Съгласно Конвенцията за континенталния шелф от 1958 г. и Конвенцията на ООН за морско право от 1982 г., в които са записани икономическите граници на крайбрежните държави, става ясно, че всички останали площи са обявени за общо наследство на човечеството. Там действат принципите и нормите на международното морско право. Най-голямата страна – Русия, има и най-големия сектор – около една трета от площта на арктическия шелф. Водещите държави в момента се готвят да преразпределят арктическите пространства и като начало – 1,2 млн. кв. км. площ, принадлежащи на Русия. Сред тях е огромното находище на газ, открито наскоро в Баренцово море. В руския сектор изследвания правят експедиции на САЩ, Норвегия, Германия, Китай, желание да участва в разработването на находището изяви дори Индия. Преди няколко години Дания обяви, че Северният полюс й принадлежи, тъй като е съвсем близо до Гренландия, която също е нейна територия. САЩ също претендират за полюса, тъй като американци за пръв път стъпват на него, Канада пък доказва, че трансарктическият хребет Ломоносов започва от американския континент. През 2002 година руските граничари поставят на полюса граничен стълб. През юли м.г. от Мурманск тръгна руска експедиция – един от най-големите морски походи за усвояването на Арктика. В резултат на нея на дълбочина 4000 м на дъното на океана под Северния полюс бе поставена титанова капсула с руския флаг и послание към потомците. Основната цел на експедицията бе да изучи шелфа на Северния ледовит океан и да уточни неговите граници на територията от Новосибирските острови до самия Северен полюс.