- Г-жо Качакова, незаконният добив на инертни материали под предлог, че се прочистват реките, е един от основните проблеми при управлението на водните басейни. Каква е политиката на министерството в това отношение? - Такова понятие “прочистване на реки” няма. При тези „прочиствания“ обаче в последните години бяха извършени множество безобразия. Те започнаха след наводненията през 2005 г. Законът за водите позволява дейности по “поддържане на проводимостта на речните легла”, които се възлагат от съответния областен управител. Позволено е само почистване от битови и строителни отпадъци, премахване на паднали или гнили дървета и дънери в руслото на реката. Но не и изсичане на дървета по бреговете и крайбрежните ивици. Когато е необходимо изземване на наноси (инертен материал) от речните русла, е задължително наличието на разрешително за ползване на воден обект от съответната басейнова дирекция. Проблемът след това е, че някои фирми изземват в пъти над разрешеното. Други пък изземват инертни материали без разрешителни, за което се съставят актове. С две думи - много често под претекст да се осигури проводимост се добиват инертни материали и се извършва сеч в индустриални количества. За съжаление басейновите дирекции като контролни органи не разполагат нито с човешки, нито с технически ресурс да осъществяват контрола толкова ефективно, че да обезсърчават всеки, който иска да нарушава закона. С два-три автомобила няма как да се наблюдава какво става край речните корита на хиляди квадратни километра площ. - Кои са най-скандалните случаи на посегателства срещу българската природа , с които сте се сблъсквали като заместник-министър в МОСВ? - На първо място ще посоча това, което се случи в пернишкото село Студена (на около 40 км от София). Там се добиват инертни материали – доломити, но никой досега не е измерил точно колко е иззето. Баирите са буквално насечени като с нож и гледката е потресаваща. Имаше протести на местните хора преди около две години и един от участниците в тях – бай Мишо, беше пребит. В крайна сметка случаят приключи, без да бъде направено нищо за облагородяването на терена. Не ми е известно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да са направени точни геодезически замервания, за да се види това, което е добито, колкото разрешеното ли е или повече. Според мен е иззето много повече и аз именно затова писах на моя колега в МРРБ да направят точни замервания. Целият този случай приключи, като бай Мишо, който е пенсионер и поведе протеста срещу незаконния добив, беше осъден да плати 2000 лв. за обида на лице, посочено от него като участник в незаконния добив. Какъв по-голям шамар за гражданското общество от страна на българския съд?! - Коя институция носи отговорност за контрола? - Контролът е много размит. Регионалните инспекции по околната среда изпълняват всички свои задължения. Но МРРБ трябва да следи дали това, което се добива, е толкова, колкото е разрешено. Изпратих писмо с молба да бъдат направени замервания в Студена. Неформалният отговор, който получих, беше, че това е много скъпо. Аз обаче питам - като е скъп контролът на концесиите за подземни богатства, защо не ги спрем, докато намерим решение? Не сме толкова богата държава, че да си позволяваме концесии на подземни богатства, които проверяваме само на хартия в кабинетите си. Но понеже разговорът тръгна за реките ще ви кажа, че като заместник-министър моята най-голяма болка е коритото на река Джерман между Сапарева баня и Дупница. Речното корито е пропаднало с няколко метра вследствие на изземването на пясък и баластра още по времето на социализма. Досега нищо не е направено за решаването на проблема, който доведе до опустиняването на хиляди декари плодородна земя. Там и тръни няма дори. Тъжен лунен пейзаж. Възстановяването на реката ще отнеме години, за да се наслоят пясък и баластра и в резултат да се вдигнат подпочвените води. Случаите със Студена и Джерман са емблематични за вандалското отношение към природата. - Докога само ще наблюдаваме и регистрираме тези и други подобни случаи? - Докато няма някой осъден за престъпления срещу околната среда, очевидно много трудно ще се справят контролните органи с набезите и огромните интереси. Когато опазването на околната среда стане осъзнат приоритет за всеки от нас, тогава проблемите ще започнат да се решават. - Имаше опасност да не изготвите в срок плановете за управление на речните басейни? Какво следва оттук нататък? - Дейностите по изготвяне на плановете за управление на речните басейни са започнали много преди да станем член на ЕС. През 2006 г. по изискване на директивата за водите беше изготвен график и работна програма. Междувременно беше извършен междинен преглед на значимите проблеми, свързани с управлението на водите. Той има отношение към разработването на мерките, които трябва да се приложат за достигане на добро състояние на водите. Този преглед отразява и мнението на заинтересованите страни след консултации с обществеността в края на 2006 и началото на 2007 г. Черновата на плановете е вече на страниците на басейновите дирекции. През първата половина на тази година предстои публичното обсъждане и след евентуалните предложения и бележки ще бъде изготвен окончателният вариант. Вярно е, че имаше огромно напрежение при изготвянето на плановете и справянето с тази задача беше за сметка на други. И понеже ние самите направихме така, че да се засяга подреждането на нашия вътрешен двор, остава на заден план. Понякога това е контролна дейност, понякога регистрации. Невъзможно е да свършим всичко с толкова малко хора. - Какви са задълженията на страната ни във връзка с новата директива за оценка и управление на риска от наводнения? - До края на ноември 2009 г. трябва да е завършило транспонирането на директивата в българското законодателство. Другите ни задължения са изготвянето на предварителна оценка и карти за риска от наводнения. Трябва да се изготвят и плановете за управление на риска. Сроковете са от 2012 до 2016 г. Предвид обема на работата, тези срокове никак не са далечни. Необходимо е решение на високо политическо ниво кое министерство ще транспонира директивата и ще бъде компетентен орган по нейното прилагане - Министерството на околната среда и водите или Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Решението трябва да се вземе час по-скоро. Тази година е изборна и трябва в рамките на това Народно събрание да се внесат промени в Закона за водите. Опасявам се, че ако оставим това на следващия парламент, може да не се справим в срок и страната ни да бъде наказана от Брюксел. - Готвят ли се законодателни проблеми за водния сектор? - Всички проблеми на водния сектор произтичат от наследената многогодишна „ведомственост” по отношение на водите. На практика единното управление на водните ресурси от страна на МОСВ е до голяма степен зависимо от състоянието на инфраструктурата и хидротехническите системи. Те са обаче в 3 други министерства. Това са Министерството на икономиката и енергетиката, в лицето на НЕК и предприятието „Язовири и каскади”, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е водещо във ВиК-сектора. Министерството на земеделието и храните чрез агенция „Хидромелиорации” и „Напоителни системи“ управлява и стопанисва системите и съоръженията за напояване и отводняване, както и тези за предпазване от наводнения извън населените места. Към министерството се създаде и Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури”, за която има отделен закон. Всички те имат отношение към един и същ ресурс. Болшинството от значимите ни язовири и водностопанските системи са изградени и предназначени за комплексно използване на водите. За съжаление, предложението за създаване на национална водна компания през 2004 г. не беше прието. Тя щеше да управлява и стопанисва всички хидротехнически системи и съоръжения, без оглед на предназначението на водите. Това беше крачка към ликвидирането на ведомствеността в този сектор. Давам си сметка, че за постигането на това се изисква огромна политическа воля. Убедена съм, че като страна, бедна на води, България рано или късно ще извърви и пътя на тези реформи. Природата ни дава непрекъснато знаци, че се променя и не случайно всички говорят, че водата ще бъде по-ценна от златото през този век. Не можем да си затваряме очите пред тази истина. Управлението на водите у нас има нужда от решения, които да са взети с поглед поне 30 години напред. Интервюто взе Рая Атанасова