Поли Карастоянова П.К.: Гсподин Пешов, „Главболгарстрой“ навършва 40 години тази година – прекрасен повод и юбилей да погледнем назад, но, разбира се, да отправим взор и напред. Сред дългата история са редица обществени, инфраструктурни, промишлени и екологични проекти, с които работите не само в България, но и в страни като Русия, Германия, Казахстан, Африка, Средна Азия, Близкия изток. Какви са интересите ви в туризма? К.П.: Паралелно с нашия основен бизнес „Главболгарстрой“ развива и туристическа дейност. Това започна преди няколко години, като създадохме и дъщерно предприятие – “ГБС Турс”. Последното нещо, което направихме в туризма, беше миналата година - на един чудесен полуостров, на едно райско кътче между Аркутино и Созопол – Св. Тома, открихме новия си комплекс “Св. Тома”, който е наистина уникално място за около 700-800 гости. Работим и по още два нови проекта – Белчин, който се намира на около 50 км от София в посока Рила. Там сме инвестирали вече в определени земи, минерална вода, имаме право на водочерпене и възнамеряваме да направим един наистина различен СПА курорт и комплекс от всичко, което се е правило някога в България. Разчитаме на минералната вода и мисля, че в най-скоро време, в рамките на 6 месеца, можем да разкажем повече за този проект. И последното „дете“ на „Главболгарстрой“ в туристическата сфера, с която се занимаваме, е Берковица, където сме мажоритарен акционер в един зимен туристически комплекс. Знаете, в момента условията са сложни в тази финансова криза за развитието на зимния туризъм за големите комплекси, но ние сме убедени, че нещата ще се подобрят, и ще дадем живот на този проект. П.К.: Докъде стигна реализацията на проекта „Супер Боровец” и как вие виждате всъщност неговото реално стартиране във времето? К.П.: “Супер Боровец” тръгна по един много професионален начин, затова и проектът се движи с известно забавяне, което се тълкува в обществото като недостатък. Това не е така, беше наета най-голямата, една от Топ 5 английски компании за проджект мениджмънт. Те работиха много усилено последната година и 3 месеца, преработи се основно целият бизнес план, т.е. в рамките на 6 месеца, и очакваме да има развитие, което ще се изрази в старта на първата лифтова линия, станцията и паркинга, който е построен на 80%, остава да се асфалтира. П.К.: Как оценявате управлението на туризма от страна на държавата? Какво означават за вас като един от основните инвеститори в страната липсата на стратегия за развитие на туризма, ограниченият финансов ресурс за реклама, слабото институционално представителство? Подкрепяте ли идеята за създаване на министерство на туризма в следващото правителство? К.П.: Категорично подкрепяме идеята за създаване на министерство на туризма. Не е все едно дали ще се казва агенция или министерство. Министерството дава по-високи финансови възможности, административен капацитет и определено може да свърши една категорично по-добра работа за това, от което има нужда България. Ако погледнем Турция, която прави масирана рекламна кампания на собствените си курорти, пък и други страни - знаете в Швейцария и отвъд океана по какъв начин се рекламират дестинациите, определено има какво да се желае от страна на държавата. На първо място, да се заеме с реклама на българския туризъм, изчистване на имиджа ни от така наречения алкохолен евтин туризъм и колкото и грубо да звучи - да помага на нас, инвеститорите, да доведем по-качествени и повече туристи. П.К.: Смятате ли, че една диверсификация по отношение на туристическия продукт, влизането във вътрешността на страната и една по-активна форма на представяне на България по отношение на голф, вино или конгресен туризъм е правилният подход, когато говорим за стратегия в сектора? К.П.: При всички случаи трябва да се рекламира диверсифициран продукт, тъй като България е наистина един уникален микс от много продукти. Знаете, че летни курорти има уникални по света, зимни курорти имаме наблизо – например Алпите. Ясно е, че много трудно можем да се мерим с тях и по географски дадености, но тази съвкупност, която ние имаме – вино, голф, лято, зима, селски туризъм, културен туризъм, трябва да се използва. Да не забравяме и нашите ценности и история. Но ролята на държавата не е единствено в рекламата, има много други косвени неща, които би трябвало да се свършат – например инфраструктурата. Не може да се развива туризъм без инфраструктура в една страна. Инвеститорът може да направи своето кътче, да бъде добре, да изглежда добре, да бъде добре обслужвано, но подходът към него – вижте летищата в Турция, в други държави – това са инвестиции от страна на държавата. П.К.: Вие подкрепяте създаването на национална туристическа камара, аргументите са ви от добрата практика, добрия опит при учредяването на Камарата на строителите в България. Как се промениха взаимоотношенията между държавата и бизнеса в строителния сектор? К.П.: Да, подкрепяме създаването на камара на туризма. След създаването на Камарата на строителите преди две години се създаде ред, на първо място, ред между участниците в сектора, ред между инвеститорите и строителите. Така всеки инвеститор може да отвори базата данни, дори и в интернет, да види строителя, на който се е спрял, или групата от строители, между които ще прави търг, с каква репутация, с каква техника разполагат, работници, служители, състав, какво са изпълнили и т.н. По този начин се постига по-добра информираност на всички участници и ред, а това категорично способства за по-добър продукт за всички. Това трябва да се случи и в туризма. Ако погледнем Швейцария дори, Туристическата камара контролира там нивото на образованието в университетите по туризъм и още оттам се започва нейната дейност. П.К.: Имат ли големите инвеститори реална възможност да използват парите от структурните фондове на ЕС? Вие проявявате ли интерес към възможностите на някои от оперативните програми? К.П.: Да, това, към което сме се насочили в момента и което може да ни помогне във връзка с туризма, са средствата за обучение на персонала. Това са програми по оперативната програма за повишаване на конкурентоспособността на българските компании. По тях, добре знаете, могат да се консумират средства, с които да се обучават кадрите, това е един от основните проблеми в туризма и една от посоките, в които ние сме се съсредоточили. Естествено, като строителна компания очакваме с интерес инфраструктурните проекти, които влияят много на туризма. Не може една туристическа дестинация да се развива без инфраструктура. П.К.: Инвестиции в качеството са водещи в политиката на вашата компания. Нека направим едно сравнение между българския туристически продукт и онова, което други дестинации правят или предлагат, защото ми се иска освен недостатъците да видим и добрите практики, които можем да адаптираме у нас. К.П.: Така, бих искал да сравня българския туристически продукт с няколко продукта, доколкото летният туризъм може да се сравни най-лесно с Турция например – близко географски, относително сходен климат. Но защо не и с някои от карибските държави – Доминикана, защо не и с Венецуела, които също предлагат летен туризъм... Според мен все още има да учим от тях по отношение на качеството на храната, качеството на обслужването, съотношението цена-качество на продукта, което те предлагат. Това е нещо, което можем да научим. От друга страна, България има един уникален микс от един добър климат, не много горещ, не много студен, в същото време - сигурност, която страната дава – както знаете, няма терористични актове, няма проблеми от този характер, т.е. ние трябва да използваме тези наши предимства, да си подобрим сервиза и по този начин да стигнем конкурентите ни. Може би не конкуренти, но другите страни, които са напреднали в това отношение. Зимният туризъм, логично е да се сравни с алпийските страни – Австрия, Швейцария, Франция – това е естественото сравнение – разбира се, и там има какво да учим още много, но така или иначе България специално в развитието на зимните курорти тръгна в една много добра посока. *Интервюто е излъчено във вчерашния „Туризъм тренд“ по телевизия Би Би Ти. Със съкращения.