- Г-н Манчев смятате ли, че е възможно да бъдат повторно пуснати в експлоатация блокове III и IV в АЕЦ „Козлодуй“? Как според вас гледа ЕК на това? - Най-общо казано, могат да бъдат отворени, но е много труден процесът. Много дълъг диалог трябва да се води с Европейската общност, но пътят трябва да минава през икономико-политически вариант. Чисто политически блоковете няма как да бъдат отворени. - По какъв начин според вас е възможно това? - Към този процес на преговори с европейската общност трябва да бъде привлечен голям западноевропейски или задокеански ядрен оператор, който да застане като гарант, че ще се спазват нормите за безопасност и експлоатация на блоковете. И гаранцията, че ресурсът на тези блокове ще бъде използван правилно, а не по някакъв начин реакторите да се експлоатират по-дълго време. Блоковете имат ресурс за работа за още 20 години или това са 20 горивни кампании. Преди да бъдат затворени имаше голяма модернизационна програма за тях с цел и опит да оставим тези блокове да работят, да го покажем на европейските си партньори. Второ, искахме да докажем, че блоковете могат да бъдат модернизирани на приемлива цена поради това, че те произвеждат доста добър продукт, който е и рентабилен. Реакторите могат да бъдат реконструирани на приемлива цена. За тях са похарчени по 300 млн. долара и те могат да възвърнат тези пари буквално за година и половина. - Каква би била цената на тока от тези блокове? - Не би превишавала 15 евро/мвтч. Това е цена на границата на АЕЦ „Козлодуй“. Блокове V и VI в централата продават енергията на около 20-21 евро/мвтч на граница. На 1000 мвт блокове модернизационната програма тежи в цената на електроенергията. Кредитите се обслужват абсолютно нормално и няма никакви проблеми. Когато започна модернизацията на блоковете, беше тъжно време откъм финанси, спрямо сега. След 1997 г. бяхме във финансов колапс, а ние тогава започнахме модернизационна програма. Тогава се наложи да се обърнем към западноевропейски банки, американската US Exim bank и руската „Росексим банк“ да кредитират модернизацията на блоковете. Европейските компании бяха кредитирани от „Евроатом“ с гаранцията на застрахователна компания „Хермес“. Даването на пари от „Евратом“ потвърди политически, че тези блокове са приемливи за Европа. Смисълът за взимане на пари оттам бе чисто политически ход. Когато „Евратом“ даде пари това означава, че Брюксел е приел политически работата на блоковете, че те са годни за работа. И тогава се предричаха всевъзможни неща, че изтеглените кредити ние няма да можем да ги обслужваме и ще имаме проблеми. Това се доказа, че не е така, даже АЕЦ „Козлодуй“ си има сериозна годишна печалба, модернизира се и върви напред за ужас на всички така наречени експерти. Тези анализатори ги слагам в кавички, защото точно те се обявяват и против строителството на АЕЦ „Белене“, твърдейки че можем да внасяме електроенергия от съседните страни и затова тази централа не ни е нужна. Ако това беше така, нямаше да има толкова желаещи да бъдат стратегически партньори на НЕК в строителството на централа „Белене“. Само политически блокове III и IV не могат да бъдат отворени, защото АЕЦ „Козлодуй“ е държавен обект, а държавата е поела ангажимент за затварянето на реакторите по договора ни за присъединяване към ЕС. Ето защо те могат да бъдат отворени чрез икономически субект, голям ядрен оператор, добре познат на Запада, защото той би породил доверие при разговорите с ЕК. Такъв оператор може да получи концесионен договор за блоковете, при който държавата няма да абдикира от останалите си функции. Евентуалният оператор може да предизвика партньорски проверки и мисия на Международната агенция по атомна енергия, които са задължителни. Може да се повикат и други международни специалисти, които да проверят безопасността им. Тогава с този технически доклад може да се докаже смисълът от работата на реакторите, тяхната рентабилност и възможният им срок за работа – още 20 години. За този период те могат да произвеждат ток за доста пари. Това е комбинацията, според която могат отново да бъдат пуснати блоковете. Но това не е много просто и според мен процесът за пускане на блоковете и работа с Европейската общност ще продължи поне година и половина–две. - Кои компании биха имали интерес да бъдат оператори на блоковете в „Козлодуй“? - В Америка има най-различни оператори. Единият е „Дюк енерджи“, а канадската компания „Брус пауър“ има опит в повторното включване на спрени блокове. Те искаха да приложат същия метод и тук. Те са добра компания и са добре приети и в Америка, и в Канада. Фирмата се ангажира с определен срок от време да се пуснат блоковете и ако те не успеят да го направят в срок, се отказват и реакторите остават затворени. „Брус пауър“ определено проявиха интерес към нашите спрени блокове и започнаха разговори на експертно ниво между компанията и АЕЦ „Козлодуй“ през миналата година. Тогава имаше и филм на Тома Томов за блоковете, който ние прожектирахме и в Брюксел. Покарахме се с някои опоненти на отварянето на блоковете тогава, но имаше и доста евродепутати, които бяха на наша страна – от Финландия, Унгария и Франция например. За I и II блок не повдигаме въпроса, защото те не са така модернизирани, но за другите два продължаваме да говорим. Защото не разбираме защо трябва да затвориш нещо, което работи, при условие че някой не е разбрал истината. И тук се сблъскваме с политическото дебелоглавие на Западна Европа. Нашите политици просто бяха принудени да подпишат. Сред най-големите противници на двата блока и сега си остават Ирландия, Австрия и Гърция. - Извън чл. 36 от договора по присъединяване можем ли да действаме за отваряне на реакторите? - Според мен има неразбиране в обществото за чл. 36 и доста го експлоатираме, без да е много правилно. В него е казано, че за трите години след началото на еврочленството ти е даден някакъв период, в който да се оправим икономически. Ние така сме се оправили, че чак сме вързали. В този период ти можеш да рестартираш блоковете, за да си подобриш икономическото състояние. Не е необходимо да има газова криза. Заради кризата ние поискахме пускане на блоковете, но в същото време продължаваме да изнасяме електроенергия. От Брюксел ни погледнаха странно и не им стана ясно защо искаме рестарт на блоковете. Имате криза да, но искайте ни пари или нещо друго, други компенсационни мерки. Когато ти искаш да си оправиш икономическото положение, донякъде е друга тема и това няма нищо общо с чл. 36. Този член е временно явление – ти за момент решаваш и пускаш блоковете. А да ги пуснеш само за пет месеца, е малко екзотика. Политически е важно това, което се случва сега, включително и решението на парламентът. То е препоръчително, а не задължително. Но то може да бъде основание на държавата отново да рестартира преговорите с компании като „Брус пауър“ и да се отдадат блоковете на концесия. Ако компанията се разбере с ЕК – пускайте блоковете. В този случай държавата ще си иска определената печалба всяка година. Интервюто взе Георги Велев