Проф. Владко ПАНАЙОТОВ, евродепутат от АЛДЕ, ДПС След кризата с доставките на газ от Русия през Украйна трябва да сме двойно по-предвидливи и по-упорити в осигуряването на енергийната стабилност на България. Като казвам това, имам предвид да осигурим алтернативни източници, алтернативни доставки по различни трасета и достатъчно големи стратегически запаси от природното гориво. Неделимо от това е да се предвиди и по-гъвкав режим, в който България да мобилизира ресурсите си и да използва всичките си възможности за добив на електричество, в това число и ядрени централи, и нови източници като слънчеви, вятърни и биоинсталации. Преди два дни през работната седмица на комисиите в Европейския парламент имах ангажимент към приемането на Втория стратегически енергиен преглед и участвах в дискусията на Комисията по промишлеността, изследванията и енергетиката. Познавам т.нар. "Втори енергиен пакет", той поставя предизвикателства пред Европа в перспективен план. Докладът например препоръча спешно да се ревизира директивата от 2004 г., отнасяща се до сигурността на доставките на природния газ. Ясно е защо - след 6 януари "Газпром" постави осем държави - членки на ЕС, в неприятна ситуация. Както подчертах в изказванията си, и в Брюксел, и в Страсбург България претърпя незаслужени и огромни щети. Общността обаче видя, че България, даже когато е в тежко положение, си остава надежден и сигурен партньор. Нашата страна не се отмята от поетите задължения. Да бъдем откровени: и България, и Европа нямат гаранции, че след време няма пак да бъдат изправени пред подобни кризи. Такъв риск съществува. Поне през следващото десетилетие. Старият континент няма да разполага с достатъчно надеждна алтернатива. Напълно подкрепям думите на колежката ми Ан Лаперуз от Франция, която председателства Комисията по промишлеността, изследванията и енергетиката, че "Европейската солидарност в полето на енергетиката трябва да се превърне в огромна кауза на ЕС". И че "Неспазването на енергийните доставки дори към една страна - членка на ЕС, е равносилно на атака към целия Европейски съюз". Това разбиране залегна в доклада, който приехме вчера и днес. Гласувайки за него, Комисията подчерта нуждата да се инвестира в мрежи и връзки, развиващи паневропейска мрежа с осигурено разнообразие на пътищата за доставки към ЕС. Тези два елемента - мрежата и разнообразието на пътищата - са неделими елементи от гарантирането на сигурността на доставките. Либералите вярват, че за кратко време Европа ще бъде в състояние да развие възобновяващите се източници и да повиши енергийната си ефективност. Разбира се, това ще разкрие и нови работни места, както предвижда Икономическият план за съживяване, представен от Европейската комисия. В средни и по-далечни срокове, за да избегне риска от недостатъчна енергия към 2030 г., трябва да се начертае широка европейска карта и тя да се подплати с програма за инвестиции, осигуряващи производството и транспорта на енергия. По този начин не се отклоняваме от целта си да се развива енергията на бъдещето. Стои акцентът върху слънчевата енергия, върху реакторите четвърто поколение и върху съхраняването на енергия и на енергийни суровини. Това обаче е перспективата, за която не спираме да мислим. Спешната задача на европейските институции в момента е да намери такъв изход от енергийната криза, който да предотврати избухването на подобни кризи с тежки последици и в бъдеще.