- Г-н Василев, смятате ли, че сключеното споразумение за доставки на газ между Русия и Украйна е добро? - Мисля, че най-накрая двете страни достигнаха до логичното решение, че заедно губят много и в краткосрочен и дългосрочен порядък още повече. Трябва да бъдем предпазливи и докато не видим природния газ отново при крайните потребители, трябва да се въздържаме и да посрещаме умерено подписването на подобни споразумения. Очевидно е обаче, че това споразумение не слага точка на дълбоките проблеми между Русия и Украйна. Първопричините са фундаментални и те са много повече в геополитическата сфера, отколкото в конкретните различия по газовия въпрос. - Смятате ли, че Еврокомисията ще се съгласи на предложението ни да отворим някои от малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“? - Аз мисля, че при всички положения това упражнение е полезно, защото от решението до техническата, политическата, дипломатическата и друга подготовка има доста работа, която трябва да се свърши. Мобилизацията на съответните институции и на обществото е в това да аргументират своята позиция и да намерят правилния баланс между щети и ползи. Това е много важно, особено в такива турболентни времена, защото в крайна сметка то е част от системата за управление на рискове на енергийната ефективност. - Взаимозаменяеми ли са в известна степен АЕЦ „Козлодуй“ и газовата криза? Намирате ли връзка? - Пряко не, но при всички положения това е въпрос на компенсация за щетите, които сме понесли. Според мен обаче има взаимно неутрализиране и изключване на два подхода. Единият подход, при който ние искаме от ЕС компенсации за газовата криза, което трябва да бъде много точно формулирано, за да не излезе, че ЕК ни е виновна за кризата. Но не може, ако го правим, едновременно с това да искаме отваряне на 4-ти блок. Двете взаимно се изключват. В момента страната няма стратегически резерв от природен газ. Това трябва да се допълни към законите и трябва да има държавен стратегически резерв от природен газ. Определени количества могат да се съхраняват в газовото хранилище край Чирен. Както има стратегически резерви от петрол, въглища и стомана, така трябва да има и стратегически резерв от природен газ. Когато няма такъв резерв, държавата се дърпа от това да обяви кризисно положение, защото трябва да плаща сметките. Ако има държавен резерв, тя ще активира своя ресурс и може да го насочи към всички ключови потребители. - Сравнима ли е кризата между Русия и Украйна в момента с тази от предишни години? Смятате ли, че България може да се намеси по-активно в диалога за решаване на проблема? - Има много прилики и съществени разлики. Разликите са няколко – първо, избирателно действие – има разлика между начина, по който се третира Германия, и начина, по който се третират страните от Югоизточна Европа. „Газпром“ никога не би си позволил да спре подаването на природен газ за толкова дълго време на германските или другите западноевропейски потребители. Второ, Украйна този път е по-подготвена, по-упорита и очевидно готова да поеме част от критиката за своите действия, за да защити националния си интерес. Логично е тя да опира своите претенции в „пазарните цени” от 180 долара за Беларус, вътрешноруските „пазарни” цени от 60 долара и равното привързване на цените на природния газ и транзита към т.нар. европейски цени. Трето, кризата е много по продължителна и със сигурност ще доведе до пренареждане на енергийните отношения между ЕС и Русия, включително до намаляване на зависимостта на ЕС от руски газови доставки. За Европейския съюз е невъзможно да отдели отговорността на Русия и Украйна, защото договорите са подписани с „Газпром“ и е негово задължение да урегулира отношенията си с Украйна. Затова се плаща ценовата премия, чрез която се удостоверяват и претенциите на руския газов монопол да играе ключова роля на европейския газов пазар. Ако Русия не си реши проблемите с Украйна, договорите за доставка ще трябва да бъдат до руско-украинската граница. България няма друг полезен ход, освен да форсира мерки по намаляването на едностранната си зависимост и да провежда максимално активна енергийна дипломация. - След като това не е първата криза, сега може ли да се очаква Европейският съюз да потърси нови начини за диверсифициране на доставките на природен газ? - Очевидно със сегашните си механизми и „плаха” политика ЕС не е в състояние да защити базисни интереси на свои страни членки. Колкото и да говорим, че разполагаме с подкрепата на ЕК, тя трудно може да замени количества газ в тръбите и в домовете. Оттук нататък пострадалите страни ще трябва да вземат инициативата и да „повикат неволята”. Нужни са постоянни форми на координация и единна политика по доставките и трансфера на природен газ на страните от Централна и Югоизточна Европа, както и обединяване на усилията и ресурсите на НАТО и ЕС в тази област. Сегашната криза е и функция на двустранните конфиденциални договаряния с „Газпром“, защото е немислимо както Русия, така и Украйна да предприемат действия срещу ЕС като цяло или поне „цената” на политическия егоизъм ще стане забранителна. Колкото и да критикуваме ЕС, той не може да бъде държан отговорен за системна грешка в нашата политика и действия. Ако кризата бъде използвана за формиране на национален консенсус, за еманципация в енергийната област, ще излезем печеливши от сътресенията. Страхувам се да не се плъзнем по класическите схеми за отклоняване на вниманието, на противопоставяне на фили и фоби, които ни правят още по-зависими и по-управляеми. Неслучайно вече се чуват познатите рефрени за лечение на текущата свръхзависимост с още по-висока степен на зависимост. За националната ни сигурност първичен интерес е диверсификацията и алтернативният достъп до различни източници, а не толкова диверсификацията на транзитните маршрути, които преимуществено ползват монополни доставчици. - Какви са алтернативите пред България за избягване на следващи подобни кризи и реагира ли правителството адекватно на сегашната ситуация? - Преглед на енергийната стратегия и интеграция на невоенните фактори на сигурността в стратегията за национална сигурност, ускоряването на плановете за проучване и добив на територията на България и прилежащата икономическа зона, както и участие в концесии в близки страни, реализация на транзитни енергийни проекти с приоритет върху различни доставчици, какъвто е проектът „Набуко“, реализация на интерконекторните връзки (виртуалния проект „Набуко”) с газопреносните системи на Турция, Гърция и Румъния, инвестиции в нови газохранилища, връзване на магистралните газопроводи и националната мрежа и разбира се - нови договори за доставка и транзит. Трябва и много по-активна енергийна дипломация, включително пълна синергизация на усилията на публичните и корпоративни субекти при провеждането на националната енергийна стратегия. За да се избегне потретване на кризата, няма друго решение освен договорите да се сключват на руско-украинската граница от колективна структура на страните потребителки, а оттам да се реализират договори за транзит с отделните страни. Най-добре е компаниите в Югоизточна и Централна Европа или в ЕС да премахнат грифа секретно и да водят единна преговорна политика по доставките и транзита на природен газ. Опитът по NETS и „Набуко“ е добра база. - Каква е причината според вас двете държави да не успяха толкова време да се разберат за транзита? Това има ли общо с идеята за създаване на газов консорциум между Русия и Украйна? - Причините са системни и са част от регулирането на отношения в постсъветското пространство. Русия желае да наложи своята доминанта, което в известен смисъл е логично, но го прави по такъв начин, че резултатите са пряко противоположни на желаните. Със силови въздействия не се градят устойчиви връзки и дългосрочни съюзи – това е разликата от времето на Студената война и законът на глобалната мрежа. Достатъчно е да се направи сравнение в отражението на енергийния национализъм на Кремъл върху отношенията му с най-близките съюзници Беларус, Казахстан, Узбекистан, Армения и други от 2002 година и сега. - Постижими ли са целите, които България си поставя в проекта за енергийна стратегия? - С направените промени в края на 2008 година в ЕС стана по-възможно изпълнението на ангажиментите по намаляването на емисиите на вредни газове, но все пак управлението на процесите, свързани с т.нар. климатични промени, си остават най-голямото предизвикателство поради високата капиталова интензивност. Важно е да се направят проучванията за въздействие върху националната верига за добавена стойност и платежния баланс. Не равнището на капиталовите разходи само по себе си е проблем, а липсата на достатъчно разгърната експортно ориентирана стратегия за производство на средства за защита на околната среда, за предоставяне на услуги, развитие и усвояване на екотехнологии. Ако останем само в пасивен режим и внасяме всичко, то тогава капацитетът ни да реализираме по-мащабни задачи ще бъде ограничен, а българската индустрия и фирмите в сферата на услугите ще загубят да реализират доходи и растеж. Силно се надявам БЕХ да възприеме сравними модели на стратегическо развитие с тези на големите енергийни компании в света, които са лидери в повишаване на енергийната ефективност, в развитието на ВЕ и алтернативни източници. Интервюто взе Георги Велев