Маргарита Димитрова Нашата икономика тепърва започва да вървим надолу. Досега още не сме усетили нито масови съкращения на персонал, нито рязко намаляване на заплатите, нито бюджетен дефицит и сериозно спадане на икономическата активност. Най-вероятният сценарий през следващите месеци е икономиката още да се влошава, преди да се оттласне от дъното, прогнозира пред „Класа“ Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество“. Според него причина за отчетения от БНБ до ноември рекорден дефицит на текущата сметка са натрупванията в първата половина на годината. След лятото се забелязва обратният процес, т.е. ръстът намалява и в някои месеци дори има спад на дефицита заради поевтиняването на петрола и на суровините. Кризата влияе през притока на капитали и в по-малкото финансиране на икономиката. Дефицитът поне в следващите няколко месеца ще спре да нараства и даже може да започне да намалява, защото няма да е лесен достъпът до финансиране, обяснява Ангелов. Ще намалява вносът на инвестиционни стоки, а оттам и дефицитът по текущата сметка. Позитивното е, че петролът също поевтинява, ще има спад на цените и облекчаване на инфлационния натиск. Но това не означава, че икономиката ни ще оздравява, а точно обратното - ще страда заради слабия приток на капитали, коментира експертът. Ако това състояние продължи по-дълго, може да изпаднем в рецесия. Икономиката ни е изцяло обвързана с европейската и това, което става тук, е резултат от случващото се в ЕС. Важният въпрос е колко дълго ще продължи рецесията в Евросъюза, защото инвестициите, които получаваме, са изцяло свързани с ЕС. Ако в ЕС има рецесия още 6, 9 месеца, със сигурност тази рецесия ще дойде у нас, казва Георги Ангелов. Според него всяка конкретна прогноза в момента е погрешна. Например шефът на ЕЦБ само преди няколко дни беше много оптимистичен, че кризата ще свърши бързо, но преди два дни промени мнението си. Това дава допълнителна несигурност и за българската прогноза, обобщава икономистът. Според него по-големите публични разходи, които предприема правителството, са в подкрепа само за един сектор – на строителния. Но там работят около 200 000 човека, а в цялата икономика са заети повече от 3,2 млн. души. Най-вероятно ще пострадат основно индустриите, които продават на силно засегнатите пазари, какъвто е европейският. Някои сектори на услугите, например туризмът, няма да бъдат толкова силно засегнат, смята Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. След добрата 2007 г. какво ще стане със земеделието, един господ знае. Индустрията ще дърпа надолу, услугите ще задържат нещата в някакъв растеж, дали балансът ще е около нулата, малко надолу или отгоре, в момента не може да се каже, обобщава Ганев. Очертава се тежка година за българския бизнес и фирмите трябва да направят много повече усилия, за да излязат на външните пазари, каза Жечко Димитров, изпълнителен директор на Българския институт по външна търговия. Според него нашите фирми никак не са активни. През миналата година от института са поканили в България основни търговци от най-големите пазари на Европа – Русия , Англия, Германия, скандинавските страни, но българските компании не са показали особен интерес. Сега, при тази кризисна ситуация, обаче бизнесът е длъжен да направи всичко възможно, за да излезе на външните пазари.