Елена Поптодорова е завършила в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ английска и италианска филология. Специализирала е международни отношения в УНСС и публична дипломация в Сиена, Италия. От 1990 до 2001 г. е народен представител. Една година е директор на дирекция „Права на човека и международни хуманитарни организации“ във Министерството на външните работи и негов говорител. От 2002 до 2008 г. е посланик на България в САЩ. От няколко месеца е първият посланик на България със специални поръчения по въпросите на Черноморския регион. - Г-жо Поптодорова, газовата криза продължава. Каква трябва да бъде политиката на България и на кого може тя да разчита? - При тези обстоятелства няма чудодейни решения. Очевидно е, че трябва да наваксваме за дълъг предходен период, в който не сме направили необходимото да имаме разнообразие и взаимно гарантиране на източниците и пътищата за придобиване на енергия, включително и на видовете енергия. Това е голямата политическа формула. На кого можем да разчитаме? Първо, трябва да направим всичко, което зависи от самите нас. Това означава разширяване на резервите ни и на капацитета, също така увеличаване на газохранилищата у нас. Това означава също и час по-скоро изграждане на нови ядрени мощности. Смятам, че поначало се сменя представата за ядрената енергетика навсякъде. САЩ бяха много консервативни в това отношение. Разглезени от евтиния и лесен достъп до петрол, бяха свили много рязко производството на ядрена енергия. Преди две години още се прие специален закон на американския Конгрес за вдигане с 20% на дела на този вид енергия. Какво остава за нас, които нямаме толкова евтин и лесен достъп до основни суровини? Трябва да се ускори работата по изграждането на новите два реактора - 7-и и 8-и на АЕЦ „Козлодуй“ и на АЕЦ “Белене”. Бързите действия не трябва да бъдат краткосрочни, а да имат стратегически ефект. Без съмнение България трябва да работи със своите партньори от ЕС. Събитията от началото на годината бяха урок и за някои европейски държави. На теория винаги се твърдеше, че европейската политика трябва да бъде обща и съгласувана. Имаше държави обаче, които предпочитаха да постигат двустранни договорки. Очевидно това вреди дори и на интересите на самите тези държави, дори да са имали краткосрочно предимство. Виждате как „Набуко“ прояви очевидната си значимост. С това не искам да кажа, че не трябва да се развиват и другите проекти. Алтернативните източници на енергия - слънчеви панели, вятър, биогорива, са много важни. Има компании в САЩ, които проявяват интерес за такова производство у нас. България е в началото на такъв тип дейности и все още не можем да говорим за масовото им въвеждане. - Последните дни много интензивно се заговори отново за нашия регион. Какво е сега мястото на Балканите в международната политика? - Факт е, че все повече нараства значимостта на региона ни. Имаше време, в което смятах, че сме ощетени от географията си. Но вече настъпва моментът, в който започваме да черпим предимства от нея. Това пролича особено ясно по отношение на Западните Балкани. Дойде момент, в който България беше търсена като източник на експертиза и собствена роля – събитията в Косово, отношенията на Европа и САЩ със западните ни съседи Сърбия, Македония, Косово. С решаващо (а често пъти и водещо) участие на България постигнахме нещо, което не беше възможно в началото на 90-те години - Югоизточна Европа да бъде наистина регион. Държавите на Балканите проумяха, че границите ни обединяват, а не ни разделят. Надявам се опитът, който натрупахме за почти 20 г., да е приложим по отношение на Черноморския регион. Това е по-сложно заради обективни и обясними различия между отделните държави. По-сложно е и заради понякога противоречивите интереси на страните. Но именно заради това си струват усилията. През миналата година ЕС формулира чрез своята политика за добросъседство т.нар. Черноморска синергия. Драматичните събития от лятото между Русия и Грузия, а и сегашната газова драма показват, че тази политика може да бъде ефективна само чрез целенасочени действия в Черноморския регион. Първото условие е сигурност в региона, а след това и добра инфраструктура, за да постигнем действително общуване и общност, които да превърнат географския Черноморски район в регион. - Като първи посланик на България със специални поръчения по въпросите на Черноморския регион посочихте, че особено важни ще бъдат темите за енергетиката, околната среда и туризма. Какво се прави в тези насоки? - Има няколко области, по които държавите могат по-лесно да се съгласят на участие в общи проекти. Околната среда е една от тях – едно замърсено Черно море вреди на всички еднакво и всички еднакво имаме интерес да го почистим. Енергетиката е по-сложен въпрос. Трябва да търсим взаимно доверие. Затова туризмът е сфера, в която има конкуренция, но тя е здравословна. Именно в този контекст държавите могат да намерят общите си интереси и да излизат с общи програми, общи продукти, които да позволят да започне този интензивен обмен. Това ще ни отведе до по-спокойно реализиране на енергийни проекти, както и програми, свързани със сигурността на региона. Общите транспортни проекти са ключови за всички програми на сътрудничество. Варна и Бургас са инициатори на проект за развитие на зони за транспортното обслужване на граждани, в т.ч. на туристи. Така ще се постигне връзка между нашите черноморски курорти с тези на Русия, Украйна, Грузия, Турция. Целта е чрез ЕС тези проекти да придобият политическа тежест, както и финансиране по европейски програми. България заедно с Румъния и Гърция внесе преди малко повече от месец предложение за засилена Черноморска синергия. Целта е стимулиране и ускоряване на сътрудничеството между черноморските страни в пряко взаимодействие с Брюксел. През март министрите на външните работи на ЕС ще обсъждат в Брюксел именно въпросите на черноморското сътрудничество. Затова трябва нашите институции да бъдат готови със завършени предложения, които да представим на другите държави от региона, за да сложим на масата още преди март конкретни идеи. - Как ще се отрази финансовата криза на американските инвестиции у нас, да очакваме ли други промени в политиката към България? - По отношение на политиката такава промяна няма да се случи. САЩ са постигнали последователност в големите си външнополитически цели. Резки завои там не се правят. До броени дни държавен секретар на САЩ ще стане Хилари Клинтън, която съвместно със съпруга си Бил Клинтън беше силно ангажирана с Балканите. Участници в екипа му, ангажирани с европейската му политика, се завръщат в новата американска администрация. А това са хора, които познават региона и оценяват значението му. По отношение на инвестициите перспективата е по-неясна. Поначало смятам, че САЩ трябваше да бъдат по-високо в листата на инвеститорите в България. Като имам предвид безпрецедентно добрите отношения между България и САЩ и стратегическото съюзничество, както и мащабите на Америка, осмото място е малко. Една от причините е, че ние сме малък пазар. Затова е необходимо да предлагаме регионални възможности. Другото, което трябва да се направи, е да се навлезе във вътрешността, по отделните щати, което опира до активността на нашите компании. От друга страна, най-големите американски компании са стъпили у нас. Въпросът е как да вкарат повече инвестиции. Ядрената енергетика е много добро поле за това, особено ако се пристъпи към изграждане на 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“. „Уестингхаус“ биха проявили интерес към подобен търг. Смятам, че кризата в САЩ беше повече финансова, отколкото производствена, въпреки че засегна силно автомобилния бранш и металургията. Инвестициите едва ли ще намалеят, но очевидно ще бъдат по-предпазливи и по-пестеливи, каквито трябва да бъдем и ние. - Може ли да се очаква придвижване през тази година на въпроса за отпадането на американските визи за българи? - Не виждам да се случи нещо през настоящата година. Първо, заради смяната на администрацията в САЩ. Излизащата администрация беше много силно ангажирана с въпроса за визите. Имаше възможност през есента да попаднем в групата страни, която поне по решение на администрацията ще пътува без визи, но това не стана. Все още трябва да произведем нашите биометрични паспорти, както и да се свали равнището на откази, които малко се покачиха спрямо лятото до около 15%. Но тук отговорността е и на двете страни. Но дори тези държави - Чехия, балтийските страни, Словения, които получиха правото да пътуват без визи, трябва да бъдат одобрени от Конгреса. А това прави нещата по-сложни, защото демократите бяха по-скептични към отварянето на границите. Въпросът е как Конгресът ще погледне на тази политика. Интервюто взе Рая Атанасова