Петкан ИЛИЕВ След поредната пропаднала надежда, че към България ще потече украински газ, отново стана актуален стихът на поета „К`ат Русия няма втора...”. Според икономическия министър Петър Димитров основният източник на природен газ за България е възобновяването на доставките от Русия. С други думи газово-енергийната руско-украинска зависимост ще продължава да тегне над българската икономика и през следващото десетилетие и периодично цикълът на спряното кранче ще се повтаря през година-две. Въпросът обаче е как това ще се отрази на българската икономика, особено когато се насложат икономическа с политическа криза, или както се казваше в една популярна реклама, «две в едно». На първо място, на управляващите, а и на бизнеса газовата криза им дойде като шестица от тотото. Всички неблагополучия в родната икономика вече имат своето извинение – кранчето на Москва е това, което ще попречи на родната икономика да реализира ръст през първото тримесечие на годината, ще е и причина да нарасне безработицата, да спаднат приходите в хазната, да скочат цените на услугите и храните... ще е оправдание за спиране на производства и уволнение на персонал. Наистина проблемите със синьото гориво ще засилят ефекта от икономическата криза и едномесечното й продължаване би свило БВП на страната с около 1%. Но вероятно още тази седмица кризата с газа ще си отиде заедно със сибирския студ и отражението й върху икономическия растеж ще бъде минимално, т.е. ще се ограничи в рамките на производствените резерви на фирмите. Русия вече започна доставките Освен това заедно с Украйна тя се договори и за условията по транзита на газ през украинска територия, след като двата основни параметъра за подновяване на доставките вече са реалност: има подписан от двете страни документ, който текстуално съответства на документа, изготвен, съгласуван и подписан от руска страна; реално присъстват наблюдатели в местата, където ще се осъществява контролът – на украинската граница и в подземните газови хранилища. Сметките на някои анализатори за ценовите измерения на газовата криза върху българската икономика показват, че тя губи по около 500 млн. лв. на ден. Ако е така, не дай си боже, кризата да продължи една година, което означава, че ще изгубим 2,5 пъти брутния си вътрешен продукт. Абсурдно като цифра! Та дори и корекцията, че загубите били на седмица, пак означава, че половината ни икономика е газово обвързана. При такава ситуация сме си направо за оплакване. Вероятната истина за ценовите измерения на газовата криза обаче е в пъти надолу, защото за свиването на икономиката вината не е само в спряното кранче. Предприятия започнаха да хлопват вратите от есента на миналата година защото има производства, които са спрели работа или работят с непълен капацитет заради ликвидната криза в световната и българската икономика, а не поради спрени доставки на газ. Сметките на управляващите са малко по-реални. Според министъра на икономиката и енергетиката към 8 януари под наблюдение са били 152 фирми и те са обявили загуби за 8 383 330 лв. на ден (може би трябваше да се посочат и стотинките). Има и косвени загуби, обслужването на банкови кредити е затруднено, не се изпълняват търговски договори и тези неща също трябва да се отчитат, смята министър Петър Димитров. Два дни по-късно той заяви, че от началото на кризата със спрените доставки на природен газ българските предприятия са загубили близо 30 млн. евро. Това е информация, касаеща около 300 контролирани от министерството български предприятия, които са заявили, че поради липсата на природен газ ежедневните им загуби възлизат на 7 млн. евро, като това са само преките загуби. Вторият ефект от газовата криза ще се изрази в удължаване на «производствената ваканция» за редица предприятия, които поради липса на поръчки са преустановили временно или са намалили до минимум производството си. Тоест газовата криза само засили негативите от икономическата криза. Според някои експерти газовата криза ще удължи «производствената ваканция» с поне още 2-3 седмици. Най-слабо засегнати ще са компаниите, ползващи природен газ само за отопление. На трето място, България се оказа най-неподготвената страна за последствията от газовия конфликт. Буквално само за няколко дена след като Русия спря доставките на газ към България, икономиката буквално започна да «замръзва» - 72 предприятия спряха работа, 153 завода са на ограничителен режим, 87 училища останаха затворени, а голяма част от хората изпитват затруднения с отоплението на жилищата си и достъпа до топла вода. На четвърто място, кризата настигна българската икономика. Още през октомври предприемачите усетиха това, което се случва в стопанството. И ако управляващите бяха прочели резултатите от бизнес анкетите на НСИ през октомври, които показваха ясно изразени признаци на влошаване на стопанската конюнктура в страната щяха да знаят какви ще са реалните данни в следващите 1-2 месеца (горе долу толкова е лагът във времето). За периода от май до септември стойността на общия показател на бизнес климата намаляваше средно с един пункт месечно. През октомври показателят обаче се понижи с 4,6 пункта, което е най-големият месечен спад от две години насам. Само съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се понижи тогава със 7,6 пункта в сравнение с предходния месец. Това намаление бе в резултат както на по-ниските оценки за настоящото бизнес състояние на промишлените предприятия, така и на понижения оптимизъм на стопанските ръководители за бизнес ситуацията през следващите шест месеца. Резултатът - през ноември НСИ отчете двуцифрен спад във всички основни сектори – химическа промишленост, строителство и машиностроене. Само в преработващата индустрия този спад е по-нисък – 8,8%. За декември доверието на бизнеса е под средното, но доста над минимума през ’97. Общият показател на бизнес климата пада с още 18,8 пункта. Достигнатото равнище на показателя е вече с 11,7 пункта под дългосрочната средна стойност за последните 10 години, но е с 35,2 пункта над дългосрочния минимум, отбелязан през февруари 1997 година. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" през декември 2008 г. се понижава с 10,3 пункта спрямо ноемврийското си равнище, като достига ниво с 2,4 пункта под дългосрочното средно. По данни от последната анкета негативизмът в оценките за настоящото бизнес състояние на предприятията и особено в предвижданията за бизнес състоянието през следващите шест месеца се засилва. Прогнозният балансов показател намалява до 5,3% при 27,6% дългосрочна средна стойност за последните 10 години. Нарастващ песимизъм има и в оценките на мениджърите за настоящата и очакваната производствена дейност. По мнение на промишлените предприемачи през декември осигуреността на производството с поръчки се е влошила поради намаленото търсене както от страната, така и от чужбина. Несигурната икономическа среда и свитият вътрешен и външен пазар са факторите, посочвани най-често от предприятията като затрудняващи дейността им. През декември се увеличава също и делът на тези, които имат финансови проблеми. Реалните данни за декември, които ще изнесе НСИ през февруари, вероятно ще покажат нарастващи двуцифрени стойности на спада, като включително и в преработващата промишленост ще има намаление на производството с около 10-12%. С други думи очакваният минимален икономически растеж от редица анализатори в рамките на 0,5-1,4% може да се окаже оптимистичен сценарий за първото тримесечие на 2009 г.