Иван Хиновски е завършил топло- и ядрена енергетика в Техническия университет-София. Специализирал в областта на безопасността на ядрената енергетика в САЩ, Япония, Канада, Франция, Англия, Италия и МААЕ-Виена. Понастоящем е директор „Енергийна ефективност и ВЕИ” в „Енкон сервисиз“ ООД. От септември 2005 г. до януари 2008 г. е главен експерт по енергетика в 40-ото Народно събрание, а преди това е управител на консултантски фирми, разработващи енергийни проекти. В периода 1997-2002 г. е бил директор на „Енергопроект“, изпълнителен директор на НЕК и заместник-председател на борда на АЕЦ „Козлодуй“. - Г-н Хиновски, каква е вашата прогноза за разгорялата се газова криза? - В рамките на един месец цялата тази агония трябва да приключи. Не е възможно Европа да бъде поставена толкова унизително на колене от две държави, демонстриращи непредсказуемо поведение. След пускането на природния газ по тръбите от руска страна ще започне процедура по сравняване на количествата на импортирания и експортирания природен газ през Украйна. Този период ще продължи около седмица, а в същото време трябва да бъдат запълнени и празните газопроводи, за да се достигнат необходимите минимални технически параметри за транспорт. Това ще отнеме поне един месец технологично време. - Как ще изкараме един месец без природен газ? - Трябва да се разчита повече на мазут и течни горива. Всички предприятия, които могат да преминат на такава горивна база, трябва да бъдат задължени да го направят сега. Според анализите на специалистите газовото хранилище край Чирен може да издържи да се изпомпва от него природен газ в рамките на повече от три месеца. Аз не съм сигурен обаче дали това хранилище някога е работило толкова дълго в период на изпомпване. Възможно е да се получат изненади и ако сондажите не са почистени добре и наистина не е пробвано това хранилище за толкова дълъг режим, може да настъпят изненади. Смятам, че това е риск и не знам дали в периода от тези 30 дни няма да има изненади като например да падне рязко налягането или да загубим някой от сондажите. В такъв случай ще се стигне до пълна липса на газ в страната. - Какво ще стане тогава? - Това ще доведе до колапс на много производства, а и на държавата като цяло. За съжаление това събитие съвпадна с първите признаци на финансова криза у нас. Ако кризата им се е отразявала досега тежко, сега ще бъде два пъти по-тежко. Ефектът ще е много тежък за икономиката, защото много основни експортни производства са засегнати. Ние изнасяме торове, сода, пластмаси – всичко това е свързано с доставки на природен газ. Внос на природен газ в страната ни в момента също не е възможен. Просто е абсурд да може да се достави за толкова кратки срокове, защото няма терминали за претоварване на танкери и горивото няма как да се достави в страната. Втечненият газ е една много сериозна алтернатива, която дълго време беше подценявана. Ние имахме уверение, че новият газов договор ще гарантира нашите доставки и ни чака безметежно бъдеще. На базата на това тръгнахме да правим много екстензивни проекти и екстензивно развитие на енергийното производство. А това е много слаба и непотвърдена от практиката енергийна политика. Моето мнение е, че сега е време за пълна ревизия на енергийната стратегия на страната и коренно преразглеждане на всички принципи в нея. - Какво трябва да се съдържа в стратегията? - Трябва да се преоценят от гледна точка на риск всички договори с Русия. Като се започне от новите газови проекти и се стигне до АЕЦ „Белене“. Представете си, че по някаква причина, а такива причини има много, че заводът в Русия, който доставя свежото ядрено гориво за АЕЦ „Белене“ и АЕЦ „Козлодуй“, не може да изпълни доставки - пожар, наводнение или друга форсмажорна причина в завода, проблеми по трасето на транспорта (а то преминава през 2 други страни), терористични действия - позната картина от настоящата ситуация с газа. Това ще бъде вече и електроенергиен срив за страната. Сега пред нас виждаме газов срив, а си представете какво ще бъде при енергиен. 4000 мвт, което ще бъде тогава гръбнакът на енергийната ни система, ще бъде прекършен. Разбира се, това е крайно допускане да няма гориво за всичките 4 реактора в двете АЕЦ, но рискът от това цялата ни ядрена енергетика да е зависима само от един доставчик на горива е същият, както е при доставката на природен газ. Би трябвало доставките на гориво да се диверсифицират поне за една от двете атомни централи или АЕЦ „Белене“ да може да работи с ядрено гориво, доставено от друг производител. Специалистите оценяват като най-бърз вариант за излизане от кризата реверсивни доставки на газ от Турция по съществуващата и сега газопроводна връзка с Турция, стига тя да иска, което не е така... Би могло да бъде изградена и друга къса байпасна връзка на газовата ни система с турската газопреносна система. Друга връзка може да има и с гръцката система между Хасково или Димитровград и Комотини, но тя няма да помогне много, защото капацитетът на тръбата няма да е голям. Връзки с румънската и сръбската газопреносна система също трябва да се изградят. Една такава разклонена мрежа за доставки е изключително важна. Според мен трябва да се направи, колкото и да струва това, голям терминал за втечнен газ край Бургас. Ако има проблем с преминаването на танкерите през Босфора такъв терминал може да бъде изграден съвместно с Гърция на тяхното крайбрежие и оттам той да се транспортира за страната ни. В момента Истанбул страда от липсата на газ по тръбата от България. Добра идея на специалистите газовици е да се направи връзката от „Син поток“ към нашия газопровод и пак чрез реверсиране да получаваме синьо гориво пак от Русия, но по алтернативно трасе, което е друг вид диверсификация. - Това възможно ли е технологично? - Да. Газовите компресорни станции могат да работят както в едната, така и в другата посока на транспорт - въпрос на превключване на схемата. Принципът е един и същ, но посоката на подаване на компресирания газ е обратен. - Каква е възможността според вас да се построи второ хранилище за природен газ край нос Галата? - Това също е абсолютно необходимо и не е свързано с големи инвестиции. Разбира се, след изчерпване на находището там. Това обаче също не решава проблемите в дългосрочен план. Едно хранилище ще работи няколко месеца, а един такъв конфликт може да продължи много дълго. След като се изчерпят големите резерви на Русия, за какво ще служат хранилищата? Би трябвало да се мисли за диверсфикация на източниците, а не само на схемите и техническите средства за доставка. - От кого можем да търсим компенсации заради спрените доставки? - Договорите така са направени, че ние можем да търсим обезщетение само от посредниците на природен газ, което е най-големият проблем. Това е една изключително сложна процедура и аз смятам, че нямаме никакъв шанс да получим компенсации заради спрените доставки. На практика ние ще предявим иск към посредника, той към другия посредник и чак той - към „Газпром“, или да си спомним поговорката „Бог високо, цар далеко”... Смятайте колко време ще продължи такава една процедура и как би бил решен този казус в момента особено с неизяснената вина. В момента не можем да получим никакви финансови обезпечения, защото никой не може да каже какъв е произходът на кризата, кой е подавал газ и кой колко е отклонявал. Към днешна дата вече ще стане ясно, но това няма да бъде обективната картина преди, защото измерванията на руско-украинската граница и другите граници на Украйна ще бъдат направени при възстановени доставки. И двете страни ще покажат коректност, но бедата вече ще е станала и ние сме били ощетени в целия този изминал период от време. В момента Украйна, ако е ползвала газ неправомерно, тя вече няма да го ползва. Така че причината отново няма да бъде ясна. Вече е трудно да се докаже къде е била вината. Трябвало е да има тези контролни органи в предишния период, когато нямаше газ. Затова, честно казано, аз не виждам как ще получим обезщетения.