- Г-н Куюмджиев, очаквате ли да има по-сериозни проблеми заради газовия конфликт между Русия и Украйна? - Това е проблем на цяла Европа и при това е външен проблем. Украйна може да издържи до два месеца без доставки на природен газ по последни данни. Нещата се повтарят вече втора или трета година. Аз искрено се надявам, че в крайна сметка разумът ще надделее и двете страни ще седнат на масата и ще постигнат някаква договорка. За съжаление, договорите на “Булгаргаз” за България са за доставка на синьо гориво от румънско-украинската граница от газовата станция “Исакча”. Това е и причината ние да не можем да се намесим в проблемите на Русия с Украйна. Доколкото знам, можем да изкараме около месец с намалени доставки на природен газ и да използваме запасите на газохранилището в Чирен. Проблем за нас е, че нямаме откъде другаде да си докараме природен газ. След този един месец трябва да използваме алтернативни горива. Според мен ще има политическо решение на проблема. Това е и причината чешкото представителство на ЕС да свиква извънредна среща на най-високо ниво заради проблемите с доставките на газ. - Какво се договорихте с представителите на Туркменистан по време на посещението на нашата делегация там? - Туркменистан е интересна страна, богата на природни ресурси като нефт и природен газ. Нашата делегация там подписа три основни документа – споразумение за сътрудничество в енергийната сфера, което визира най-вече доставките на 2 млрд. куб. м природен газ годишно. Подписахме и споразумение за икономическо сътрудничество и за създаване на междуправителствена комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество. Третият документ е за сътрудничество между Българската търговско-промишлена палата и туркменските им колеги. Освен за доставки на природен газ според мен в тази страна има много перспективи за българската промишленост и търговия, защото това е богата държава, има много пари, а няма технологии за обработка на стоки или за производство на храни. Това е един девствен пазар за нас, но трябва да се има предвид, че Туркменистан не е пазарна, а планова икономика. Това не пречи, а даже помага в някои случаи. Освен това туркменският президент Гурбангули Бердимухамедов обеща да присъства на голямата енергийна конференция под егидата на президента Георги Първанов, която ще се проведе в края на април в София. - Как ще бъде доставян този газ до страната ни? - Това е и голямото предизвикателство за нас, защото все още няма изградено трасе, по което да може да преминава този газ. Важното в случая е, че има политическо решение и за проекта не се мълчи. Ще ви припомня, че за изграждането на петролопровода Бургас – Александруполис започна да се говори преди 17 г. За първи път Туркменистан обещава доставки от газ на европейска държава, като трябва да се има предвид, че те могат да се извършват и по съществуващите нови трасета. На практика ние, ако се договорим с Казахстан, Русия и Украйна, бихме могли да го купуваме директно от Туркменистан. Друг е въпросът, че тези договорки отнемат прекалено много време, но е възможно по принцип. Важна е тази стъпка, която сега направихме. Политиката на Туркменистан е да доставя природен газ до границата си, а оттук нататък всеки да намира начини да си го транзитира. В момента липсват около 70 км тръба, която да свърже азербайджанската и туркменската газова система, което затруднява доставките. Ако някой очаква, че ние ще получим една тотална диверсификация на източниците на природен газ още от утре, няма как да стане. - Има ли възможност по някакъв начин ние да спомогнем тези 70 км мрежа да бъдат изградени? - Вариантите са много, а този е най-малко подходящият, защото в регионa си граничат Иран, Туркменистан и Русия. Оптимално според мен би било по пазарна логика да се създаде консорциум от няколко международни фирми, които да си споделят риска от строителството на тръбата. - Какво предстои по реализацията на проекта за газопровода „Набуко” през тази година? - Пред „Набуко” продължава да стои основният проблем, а той е липсата на природен газ. Пробивът ни в Туркменистан евентуално може да осигури бъдещи доставки за подкрепяния от ЕС газопровод, но той е с планиран капацитет от 30 млрд. куб. м годишно. Подобни количества в момента няма откъде да се вземат. В Азербайджан ги има тези количества, но в разработеното вече находище “Шах Дениз – 1”. Количествата обаче вече са разпределени за Турция, Азербайджан и Иран. Дори да започнат добиви от находището “Шах Дениз - 2” и да има доставки от Туркменистан, пак не би се запълнил изцяло капацитетът на „Набуко”. През миналата година бяха направени няколко ключови стъпки по доставките от природен газ. На практика България си договори доставки на газ за 4 млрд. куб. м от Азербайджан, Египет и Туркменистан, при годишно потребление в страната от близо 3,7 млрд. куб. м. Друг е въпросът, че нито един кубик от тези договорени количества природен газ не може да бъде доставен сега. Важното е, че започна да се говори за това и те са основата за нови преговори между страните. Тези договорки ще се използват добре от компаниите в различните държави. Например делегация на „Булгаргаз” вече на няколко пъти посети Азербайджан, за да се разберат за доставките на синьо гориво. - А за нас не е ли проблем и липсата на газова връзка със сега съществуващия газопровод между Турция, Гърция и Италия? - Това е най-малкият проблем за нас. В момента има два проекта за построяване на тази тръба- от Александруполис до Стара Загора или Димитровград – Комотини. Разликата в двата проекта като финансиране не е много голяма. За момента се чака да има договори за доставка на природен газ, защото за да бъде построена една тръба, тя трябва да има икономическа обосновка. Строителството на подобна газова връзка би отнело около 10 месеца и ще струва десетки милиони евро. Но това не е от голямо значение при такива проекти, защото ако ние успеем да докараме азербайджанска газ с 50 долара по-евтино кубика, то ще спестим около 50 млн. долара годишно. - Може ли да се очаква някакво развитие около общите ни енергийни проекти с Турция след срещата на президента Първанов с турския му колега?Може ли да се очаква развитие около казуса с енергийната каскада “Горна Арда”? - По отношение на каскадата ситуацията остава непроменена. Там си има подписан договор още по времето на правителството на Иван Костов, в който се дава част от собствеността на тогавашната „Джейлан Холдинг“ (сега “Джейлан груп иншаат санаи ятъръм ве туризъм”- бел. ред.), които в момента продължават да водят дела срещу НЕК. В този казус, въпреки политическата воля на турското правителство, има подписани договори. И турската страна с основание донякъде казва, че няма как да промени един търговски договор или да накара една компания да се откаже от него. Има голям интерес от построяването на язовир по течението на Тунджа близо до турската граница. Едно от най-важните неща, което е постигнато при посещението, е, че Турция е обещала да съдейства при договарянето на транзит на природен газ, който ние ще успеем да закупим, през турска територия. Това е важно, защото югоизточната ни съседка ще отдели част от капацитета си за пренос на наш газ през нейната система. На практика това е и един от основните проблеми на “Набуко”, защото Турция не иска да бъде транзитьор на газ, а да бъде доставчик за газопровода. Спрямо нас осигуряването на капацитет за пренос е вид пробив. - Подписано ли е вече споразумението откъде ще преминава тръбата на “Южен поток” през българска територия? - Нямам информация по въпроса, но знам, че вече е създадена съвместната компания между “Булгаргаз” и “Газпром”, която ще изгражда тръбата. Остана само официално да се подпише създаването на смесеното дружество. - Според вас възможно ли е забавяне на енергийните проекти заради ниските цени на горивата сега? Възможно ли е, ако няма забавяне, цената на проектите да намалее заради спада в цените на металите? - Не мисля, че проектите са застрашени заради финансовата криза. Самата криза от финансова се превърна в икономическа и в общия смисъл тя може да бъде позитивна, защото намаляха цените на металите и услугите и в крайна сметка цената на проекта може да излезе и по-ниска от предвиденото. От друга страна, тези глобални кризи, подобни на известните ни от 70-те и 80-те години, не продължават повече от 24 месеца и сегашната би трябвало да приключи до края на 2009 г. А строителството на повечето енергийни проекти ще започне в края на годината, което е добре. Става въпрос за стратегически проекти, които имат значение в геополитически аспект и едва ли една временна криза ще има някакво влияние върху тях. Интервюто взе Георги Велев