Антон Петров е роден в София през 1966 г. Завършил е икономическия институт „Карл Маркс“ /УНСС/ през 1988 г. Оттогава с изключение на първата година работи във „Виохалко“, като тръгва от новооткритото представителство на фирмата у нас и участва в разрастването на групата и до днес. - Господин Петров, държавата заяви, че ще отпусне 8 млн. лева за развитието на индустриална инфраструктура на Перник. Тази инвестиция е обвързана с вашите усилия в региона, но ще успее ли да окаже положително влияние върху работата на „Стомана индъстри”? - Това е съвместен проект с община Перник за инфраструктурата на индустриалната зона, в която се намира „Стомана индъстри” и предвижда реконструкция на основния подход към предприятието – улица „Владайско въстание“. Нашето предприятие е първи клас инвеститор. По закон има право на такава помощ от страна на държавата, но това не е директна помощ към фирмата ни, а инвестиция за цялата индустриална зона на град Перник. Там се намират и митницата, и други 35 предприятия. Притегателна сила на „Стомана индъстри“ е също важна за привличането на други реални инвеститори в тази зона. - Световният съвет на производителите на стомана е регистрирал глобално свиване на производството на стомана с 19% за периода октомври-ноември. Какво очаква стоманопроизводителите през 2009 г.? - Прогнозите са безкрайно много и разнообразни. Определено очакванията са, че 2009 г. ще бъде по-слаба и по-трудна. От друга страна, в „Стомана индъстри“ бяха извършени редица успешни инвестиционни процеси, които ни извеждат в много по-добри позиции. Последната инвестиция в завода за дълги продукти е стратегическа за нас. Той е един от най-модерните не само в България, не само на Балканите, а и в Европа. При наличието на такива производствени звена ние можем да сме по-гъвкави, по-конкурентни, по-агресивни към пазара и да постигнем по-добри резултати и по-нисък спад. - В края на ноември изпълнителният директор на „Стомана Перник“ Емил Живков заяви за „Класа“, че не сте се отказали от плановете си да пуснете трета електродъгова пещ. Ще има ли пазар за продукцията й? - Всички тези инвестиции са дългосрочни. Кризата, както вече споменах, се надяваме да бъде по-кратковременна, но дори да продължи една или две години, след това идва нов момент. Някои от проектите могат да бъдат забавени, но в никакъв случай няма да бъдат спрени. Това е залегнало в структурното, стратегическото развитие на фирмата, така че пазари ще има и цялата ни насоченост е към сериозно увеличаване на капацитета дори да забавим малко темпото на този етап. Ние споменахме още в началото на годината, че капацитетът на „Стомана индъстри“ ще надвиши 1 250 000 тона и определено се стремим и работим в тази посока. - Българската асоциация на металургичната индустрия регистрира спад на цените на металите до ноември между 30 и 50%. Според вас докъде ще стигне ценовото свиване? - Металите, както и петролът са борсови стоки. Такива драстични спадове, каквито се наблюдават например в петролната индустрия, подават сигнал за криза. Другият индикатор за наличие на криза са металите. Наистина в момента има незапомнени ниски ценови нива на пазара. Трудно може да се каже дали това е дъното, но по-драматичен спад от тук насетне е невъзможен, защото сме близо до минималните стойности. Всяко колебание е еднакво лошо за производителите на метални изделия, защото води до неизвестност на пазара. Дали ще са резки покачвания, резки спадове или ежедневни колебания – това са все фактори, които довеждат до забавянето на производството и на реализацията. Поевтиняването на металите в никакъв случай не означава автоматично по-висока консумация. Трябва да се изчака и да се прецени докъде ще стигнат ценовите нива, но аз мисля, че няма да сме свидетели на по-големи пропадания в стойността на металите. - Да, но и ОПЕК очакваха дъно на петрола от $40, но в момента той се продава още по-евтино. Има ли подобна граница „дъно”, валидна за цените на стоковите борси? - Теоретично – да. В една кризисна ситуация всичко е възможно. Цени, които при нормални условия никой не би си позволил, в кризисна ситуация, за да се спаси даден отрасъл, могат да бъдат допуснати. Подобни действия се предприемат в името на това да не се закрие самото производство. При металите въпросът е комплексен. На цените влияят добиването и рентабилното транспортиране на рудата, нивата на световните запаси от даден метал, размерът на потребителското търсене. Така че можем да имаме краткосрочни допълнителни пропадания на цените на металите, но, пак казвам, не в такъв мащаб и в такива пропорции. - Твърди се, че след кризата светът ще има голяма нужда от суровини и стоки. Има ли в световен мащаб металургични групи, които могат да си позволят натрупването на складови наличности с цел дългосрочна реализация? - Неминуемо след подобна криза, която започна като финансова и в момента постепенно се превръща и в производствена, ще настъпи известен глад за суровини. Кризата генерира страхове, предизвикани от неизвестността. Сегашното изчакване при покупката на необходими материали, суровини и продукти от метали ще доведе до по-голямо търсене след преодоляването на тези страхове. Определено малки предприятия и тези в недобро финансово здраве ще имат сериозни проблеми. Не може да се очаква натрупване на материали, суровини, готова продукция, ако кризата продължи дълго. Тогава финансовият ресурс ще се оскъпи или няма да може да бъде придобит обратно. Крачката от тази ситуация до фалита е много малка. - През лятото подчертахте, че инвестиционната ви програма зависи от договорките между България и ЕС за вредните емисии. Как преценявате шансовете ни за извоюването на преференциални квоти ? - Малко или много вече стана ясно какво ни чака до 2012 г. и новината, за съжаление, не е добра. Разпределя се това, което остана след орязването ни от Европейската комисия. Емисиите на всички предприятия са намалени. Те могат да са достатъчни в условията на криза, но не генерират инвестиционен ентусиазъм особено в енергоемките отрасли. Излишъкът, който остава за доразпределяне от страна на държавата, за нуждите на нови инсталации е просто смешен – 4,5 млн. тона емисии. Това означава, че за бъдещите предприятия у нас ще има още един фактор, който да оскъпява себестойността на продукцията им. Така продукцията, произведена в Европа, която има достатъчно разпределени емисии, ще е по-конкурентна на пазара. Да не говорим за страни, които не са се присъединили към протокола от Киото – близката до нас Турция, по-далечните Индия, Китай, Пакистан, САЩ. - В предходно ваше интервю заявявате, че в българската металургия за периода до 2010 г. ще се влеят инвестиции в размер на 2 млрд. лева. Реални ли са тези суми в условията на криза? - Инвестициите в сферата на металургията са тежки и крупни. Например, една от знаковите за българската металургия инвестиции в „Кумерио мед” - Пирдоп, е 240 млн. лева. Инвестицията в „Стомана индъстри” е над 140 млн. лева. Виждате за какви суми става въпрос, и то само в рамките на две предприятия. Ние не се отказваме от инвестиционните си планове, но заради сегашните условия може би ще отложим нашата програма с 1-2 години. Металургията е базисна индустрия и това, че се инвестира в нея, е изключително важно за развитието на всеки последващ отрасъл в страната. Ако има производство на метали в България, много по-лесно може да бъде взето решение за построяването на заводи от други отрасли, които да консумират продукцията им. Например „София мед”, едно от предприятията на нашата група в България, произвежда изделия от мед и месинг. Една от основните причини това предприятие да съществува (инвестицонната програма надхвърля 250 милиона лева) е Пирдоп и наличието на катодна индустрия в България. Сигурен съм, че следващото звено във веригата ще консумира полупродуктите от мед и месинг, произведени от „София мед”. Не че тези полупродукти не могат да бъдат внесени, но това оскъпява производствения процес. - Синдикатите във Франция обвиниха индустриалните производители, че пренебрегват социалната си роля. Застрашени ли са българските работници, ангажирани в металургичната индустрия? - В момента са застрашени всички, ангажирани не само в индустрията, но и в икономиката. Когато икономиката се свива, неминуемо се свива и необходимостта от работна ръка. Видяхте какво става във финансовата сфера, колко хора останаха на улицата. Това се случва навсякъде – не само във Франция, не само в България, но и в целия свят. Въпросът е работодателят да постъпи социално отговорно и смятам, че „Стомана индъстри” стана пример в това отношение. Ние успяхме да преструктурираме предприятието и по този начин помислихме за бъдещето му. Това беше осъществено с цената на някои непопулярни мерки, които обаче бяха извършени коректно, цивилизовано и със специална социална програма в помощ на хората. В потвърждение на това е декларацията на двата най-големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа”, че „Стомана индъстри” е пример за социално отговорно корпоративно поведение. Интервюто взе Васил Загоров