- Г-н Данев защо у нас се получават подобни драстични промени в цените на енергоресурсите, както ще стане и след Нова година с природния газ? - В основата на проблема с цената на природния газ в страната стои начинът на определяне на цените на всички енергийни ресурси. На практика в България има една сериозна деформация, която е свързана с факта, че цените на петролните продукти и цените на въглищата се определят по международните цени, а стойността на природния газ и електричеството се определят административно. Не може за взаимозаменяеми ресурси да има различни системи за определяне на цените. Във всички случаи това ще доведе до проблеми в икономиката – не само краткосрочни, но и дългосрочни, защото те определят и бъдещите инвестиции в икономиката и избора на инвеститорите каква енергия да използват за основна в производството си. Подобна политика за определяне на цените е крайно погрешна – за един и същ продукт да има различни начини на ценообразуване. Или трябва да приемем, че петролът, неговите деривати и въглищата ще се определят административно, или трябва да се отвържат цените на енергията и природния газ. Ако се приеме второто ще има скок в цените, защото това е нормално и това е част от макроикномиката. Друг е въпросът дали трябва да се изменят доходите, дали да се измени структурата на потреблението. България е характерна с едно нещо: поради административното определяне на цените на електричеството почти не се правят инвестиции за повишаване на ефективността на производството. Ниската цена на електроенергията устройва хората и фирмите нямат желание да пестят от това. Затова в последните 10 г. цялата енергийна система е най-големият потребител на ток и над 54% от произведената енергия се губи още по мрежата. Тоест в дъното на всичко е ценообразуването. По същия начин стоят и проблемите с природния газ. Най-ефективният начин за трансформиране на енергията е от газ към топлина. У нас битовата газификация е само 1%, а средната газификация в Европа е 45 на сто. Сегашният случай с „Булгаргаз“ обаче е изолиран – от гледна точка на еквивалентната енергия, цената на газа е значително по-ниска от останалите видове енергийни суровини. Това продължава вече 8 г., като цената на синьото гориво през годините е била два до три пъти по-ниска от тази на останалите горива. Както и да разсъждаваме, явно има деформация на ценовите условия на енергийните ресурси у нас. Малшанс е, че в цяла Европа цените на петролните продукти бяха изключително високи за последното деветмесечие със средна цена от 120 долара за барел. Кумулативно към тази висока цена се добави и ръстът на долара, който за последния месец се котира на високи стойности в сравнение с предишните години, а това утежнява допълнително цената. Възниква въпросът дали може българската икономика да поеме такова увеличение на цената и кой ще покрие загубите на „Булгаргаз“. Ако „Булгаргаз“ фалира, няма да има кой да плаща на „Газпром“, съответно няма да има природен газ за страната ни. Илюзията, че можем да сме извън международните цени на енергоносителите, се изпарява с всеки изминал ден. „Газпром“ провежда доста агресивна политика в защита на своите интереси, защото те са доставчик на най-екологично чистото гориво, което е с относително най-ниска цена спрямо другите източници на енергия. - Какво е решението за страната ни според вас? - За България трябва да се намери балансирано решение. Подобно решение бе взето при обсъждането на цената между бизнеса и „Булгаргаз“ преди две седмици. То ще позволи да не се променя толкова рязко цената на енергията. Съгласно нашето предложение газовата компания трябва да вземе заем, чрез който да се кредитира изравняването на цените. Казвам изравняване, защото сега цените на горивата на международните пазари се срутиха и петролът потъна до 45 долара за барел. Това означава, че през април ще има рязко намаление на цената на природния газ. И вместо сега цената рязко да се повиши и след три месеца да има рязък спад, което не е добре за потребителите, е хубаво тази цена да бъде прогнозируема и ясна. Затова предложихме да се вземе един мостов кредит, чрез който да се намали шоковото поскъпване от 1 януари. В замяна на това от месец април цената няма да се намали рязко, а ще има едно плавно спадане. Тоест, това е едно отложено плащане за газа за всички потребители сега, а след април ще има завишено плащане на цените, което да не бъде така драстично. Така ще се получи едно плавно изменение на цената. В същото време отправихме критика към Министерството на икономиката и енергетиката и „Булгаргаз“, за това, че не предлагат модерни финансови инструменти, чрез които да се хеджира цената на газа. Възможно е и хеджиране на цената на долара или комбинирано хеджиране и на двата параметъра. Оттам ни обясниха, че това доста трудно би се осъществило, защото трябва да се направи обществена поръчка. Само някои предприятия, които имат добър мениджмънт, правят подобно хеджиране. А масово не се върши от структуроопределящите предприятия в икономиката, каквито са държавните НЕК и „Булгаргаз“. - По какъв начин ще се плаща по-ниска цена на горивото след Нова година? - Предложението е с 21,4 „Булгаргаз“ да вдигне цената на газа. Друг е въпросът ДКЕВР какво ще приеме. Носят се слухове, че „Булгаргаз“ ще се откаже от 3-процентната си печалба, която искат да имат. Има обаче един много деликатен проблем. Лишавайки „Булгаргаз“ от печалба, ние обричаме развитието на газопреносната мрежа. Това означава, че на голяма част други потенциални потребители ние не им даваме възможност да използват природен газ. Тоест това действа дискриминационно на други потенциални потребители на газ. Оттук нататък за мен нещото, което трябва да се направи в България, е бавно и постепенно да преминем към либерализация на тези цени, което да бъде свързано и с либерализация и на други доходи. Трябва да се търсят нови макроикономически параметри, защото сега има подобен дисбаланс при определянето на цените на енергоресурсите. И този дисбаланс за съжаление ние сме го заложили в основите на ценовата ни пирамида – на практика и затова не се развива газопреносната мрежа у нас. Голяма част от българския бизнес е дискриминиран, защото няма достъп до най-добрата енергия от екологична и ценова гледна точка. Проблемът с изграждането на съответната инфраструктура е ключов момент за българската икономика и за българския потребител, който също, превключвайки на газ, ще има значителна минимизация на разходите си за енергия. - А в тази криза, която е в момента, как гледате на идеята за замразяване на цените на енергоресурсите? - Това са наивни истории на някои хора, в чиито глави дрънкат петолъчки. Държавата дори и да поеме с част от ресурса си замразяването на цените, какво ще прави, когато той се изчерпи? - Говори се, че заради природния газ сега от НЕК ще вдигнат цените на свободния пазар и на тока. Това няма ли да се отрази по някакъв начин на бизнеса? - Не мога да дам точна прогноза. И при тока не е много ясно как се определя цената. Но аз ви казвам – за тези два продукта просто трябва да се намерят нови методики, нови тарифи, по които да се определят цените. Многократно БСК е предлагала да се сменят методиките за определяне на тарифите. - Какво е вашето предложение, за да се променят? - Постепенно изравняване с цените в Европа. Смятаме, че този проблем може да се реши чрез плана за възстановяване на ЕС и създаването на общ енергиен пазар. Това във всички случаи ще подобри ефективността и ще създаде възможност за уеднаквяване на ценовите условия. Ще допринесе и за по-добро бизнес планиране. - Докога е възможно да стане това? - Смятам, че 2009-2010 г. може да приключи изграждането на общата мрежа в Европа така нареченият Trans European transmission grid и ние не трябва да изоставаме от тези процеси. Интервюто взе Георги Велев