Георги Велев Потребителите да купуват повече български стоки, за да може да се намалят последствията от световната финансова криза и да се стимулира българското производство, призоваха вчера от Българската стопанска камара /БСК/. Оттам поискаха и държавата да помогне за задържане на квалифицирания персонал в компаниите, където по-голямата част от продукцията отива за износ. Председателят на камарата Божидар Данев бе категоричен, че сега е важно да се помогне за оцеляването на тези експортно ориентирани фирми, а не държавата да налива пари само в социални дейности. Заради развитието на кризата от камарата са променили и очакванията си за икономически растеж догодина. Данев обясни, че прогнозираният преди два месеца икономически ръст от 2% може и да не бъде достигнат В същото време дефицитът по текущата сметка вече се очаква да бъде около 28% от БВП. Според Данев натискът от кризата ще се отрази най-силно на четири сфери на реалната икономика - междуфирмена задлъжнялост, финансиране и ликвидност, човешки ресурси и сливане и заплаха за малките фирми. Компаниите могат да търсят резерви за справяне с кризата в инвестиционните си програми, като от камарата препоръчват и тяхното спиране, ако е възможно. От БСК препоръчват на фирмите да правят анализ на пазарите на търговските отношения. Организацията прогнозира увеличение на безработицата догодина, като тя ще достигне 10%. Според браншовиците от различните сектори държавата пренебрегва поръчките на български стоки. От съюза по трикотажна промишленост дадоха пример за поръчка на социалното министерство за 160 000 ученически униформи, в която срокът за подаване на документи за участие е 25 август, а доставката на стоката трябва да стане на 10 септември. Представителите на текстилната индустрия добавиха, че в момента дори облекла за армията и полицията се правят в Китай, вместо да се захранят българските фирми, които ще са най-потърпевши от кризата. Според разчетите на бизнеса най-малко 30% от фирмите в бранша ще загинат, но ако кризата се задълбочи, процентът ще се увеличи. В сектора са заети между 170 000 и 180 000 души, а 80 на сто от продукцията е за износ за страните от ЕС. Чуждите фирми са предпочитани Според Данев нашите фирми са пренебрегнати и при поръчките за далекопроводи на НЕК, защото компанията ги купува от Турция и Индия. При гасенето на пожари също се предпочитат чужди фирми за доставчици на оборудването, вместо да се използват машините тип „Нестинарка“ на пловдивския завод „Бета“. Силно засегнати от икономическата криза са фирмите в машиностроенето, защото 65-70% от продукцията им е за износ, каза председателят на камарата по машиностроене Илия Келешев. Освен намаление на поръчките има и натиск за намаляване на цените, от което не може да се покрие себестойността на продукцията, обясни той. Българските фирми са в по-тежко състояние спрямо европейските колеги заради високите лихви по кредитите, които ще достигнат 13% и високия размер на исканите обезпечения по заемите, предупреждават от БСК. Сред останалите предложения на индустриалците са и цената на тока за промишлеността да бъде замразена, за да може предприятията да останат конкурентоспособни на останалите в ЕС. Сред антикризисните мерки на БСК е България да продаде някои права, свързани с емисиите СО2, от което страната може да спечели близо 1 млрд. евро. Камарата предлага също компаниите да поискат от търговските си партньори краткосрочни прогнози за очакванията им. Разчетите показвали, че ударът от намаляването на търговския обмен в световен мащаб ще се усети в България след март догодина. Стимулират фирмите да купуват дрехи на наши производители Социалното министерство ще стимулира фирмите и предприятията да закупуват работно облекло от български производители. Това обеща в Старосел вчера министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, цитирана от агенция ”Фокус”. Министерството смята да стимулира и училищата да въвеждат ученическа униформа, като задели фонд, с който да ги подпомогне. „Всяка една страна в ЕС стимулира собствените си фирми.“ Това е част от мерките, които да помогнат на работодателите да не съкращават хора. Масларова предлага заетите да минат на четиричасов работен ден при спад на поръчките, като МТСП ще дава половината от минималната работна заплата за определен период. За това са предвидени 27 милиона лева. Изборът и видът на работното облекло се определят от всеки индивидуално и не би могло да се налагат законодателно ограничения в избора на производители, напомни вчера министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Той обаче призова парите да се дават за български стоки. Служителите в българската администрация, които получават средства за облекло, са около 45 000 души. По 450 лв. вземат за година хората на ръководни длъжности, а по 250 лв. получават експертите. Общо около 12 млн. лева за 2009 г. ще получат чиновниците за облекло. Енергодружествата искат държавна подкрепа Кризата най-малко ще се отрази на сектор енергетика, смятат от браншовата камара на енергетиците. Според нея все пак е важно държавата да подкрепи инфраструктурните компании, каквито са електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН, защото те играят стабилизираща роля в икономиката на страната. Енергетиците добавят, че трите компании ще инвестират близо 300 млн. лв. в ремонт на съоръжения и развитие на мрежата догодина. Понеже секторът няма да бъде силно засегнат от кризата, се очаква, че хората ще могат да запазят работните си места. По изчисления на работещите в сектора това означава, че над 12 000 работни места ще бъдат запазени.