Костадинка Тодорова има магистърска степен по "Електроенергетика и електрообзавеждане", а кариерата й започва като като експерт по енергийни баланси и прогнози. От 2002 до 2005 г. е директор на дирекция "Енергийна стратегия", а от октомври 2005 г. е директор на дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в енергийното министерство. Специализирала е в Дания, Италия и Холандия. Участва в преговорите с ЕС по Глава 22 – "Околна среда" за ограничаване на замърсителите в атмосферата от големи горивни инсталации. - Госпожо Тодорова, смятате ли, че новоприетият закон за енергийна ефективност отговаря изцяло на европейското законодателство? Как ще коментирате изказването на министър Гергана Грънчарова, че законът е надхвърлил изискванията на директивата? - Нейното изказване беше дали не прескачаме праговете на директивата и затова бяха поканени експерти от Министерството на икономиката и енергетиката да коментират изискванията на директивата по енергийна ефективност. Трябва да се има предвид, че българската икономика е сред най-енергоемките в ЕС и от тази гледна точка е добре за нашата страна директивите, касаещи енергийната ефективност, да бъдат въведени в пълния им обем. В първия Закон за енергийна ефективност, публикуван през 2004 г., съществуваше ограничителен режим и обекти на сертифициране бяха само сградите държавна и общинска собственост. В Директива 2002/91/ЕО обаче е записано, че се сертифицират всички сгради над 1000 кв. м, а сградите от обществения сектор трябва да поставят своя сертификат на видно място и той трябва да е достъпен за посетителите и ползвателите им. Тоест, това е допълнително условие. - След като брокерите скочиха срещу мерките, записани в закона, очаквате ли той да бъде променен? - Трябва добре да се прочетат текстовете на чл. 20 и 21, които се отнасят само за нови сгради – това не нарушава по никакъв начин пазара на имоти, като покупко-продажба или отдаване под наем. В чл. 20 е записано, че издаването на сертификати за енергийните характеристики на сградата е в определени срокове. До издаването им енергийните характеристики се удостоверяват с енергийните паспорти, които са част от техническия паспорт на сградата. В чл. 21 е развита възможността за покупко-продажба на новопостроен имот или отдаването му под наем, както и документа, който се предоставя на купувача, респективно наемателя. В този член е записано при кои случаи се издава енергиен паспорт и при кои случаи – сертификат за енергийни характеристики на сградата - Има ли Агенцията за енергийна ефективност достатъчно капацитет да се справи с вменените й по новия закон функции? - Агенцията по енергийна ефективност няма достатъчно капацитет. Необходимо е капацитетът й да се повиши не само с назначаването на експерти, но и те да бъдат обучавани непрекъснато. - Постижимо ли е според вас енергийно обследване да се прави на три години за индустриалните предприятия? - Трудно е, но не е невъзможно. - Всички ли уреди в домакинствата трябва да бъдат обследвани? - В закона не е предвидено такова задължение на домакинствата. Ако се визират климатични инсталации и котли, се има предвид обследване за тяхната енергийна ефективност на сграда, като съответно след извършване на обследването в докладите се дават предложения за това, как да бъдат използвани по-добре, по-ефективно и при по малки разходи за гориво или енергия. - По какъв начин ще се накарат хората да се обединяват в жилищни асоциации, за да могат да санират домовете си? - В закона за енергийната ефективност са предвидени редица възможности и механизми, които биха насърчили хората да санират своите жилища. Той не предвижда тези задължения да бъдат само за сметка на потребителите, а в мерките могат да се включат търговците, изпълнявайки индивидуалните си задължения за енергийни спестявания, заложени по този закон. В разпоредбите на закона е разписано и задължение на търговците с енергия – това са топлофикационните дружества, електроразпределителните предприятия и др., които следва да извършват енергийни услуги или да извършват обследване, да реализират мерки на целите сгради след съответните обследвания и др. В случай че не изпълняват сами проекти, те са задължени да правят вноски във Фонд енергийна ефективност, който от тяхно име да реализира проекти за енергийна ефективност при крайните потребители. Освен това има и друга възможност за повишаването на енергийната ефективност на българските домакинства, като досега са използвани само финансови стимули за получаване на кредит с 20% грант, отпускани по Кредитната линия за енергийна ефективност в домакинствата. Тази кредитна линия се реализира с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие. Друг полезен механизъм са така наречените ЕСКО услуги или договорите с гарантиран резултат, при който фирми правят със собствени или привлечени средства обследване и мерките за енергийна ефективност (изолации, подмяна на дограма, подмяна на котли и др.) и вложените средства се изплащат от направените икономии за времето на действие на договора. Пари има и те трябва да се вземат и оползотворят в посока намаляване на разходите за горива и енергии. - Съгласни ли сте с мнението на бизнеса, че най-енергоинтензивния отрасъл у нас е енергетиката и там се губи близо половината от произведената енергия? - В Закона за енергийната ефективност се говори за крайните потребители, които попадат в обхвата на директивата за енергийна ефективност, като са изключени тези потребители, попадащи в обхвата на схемата за търговия с емисии. В тази схема участват всички енергоемки отрасли, включително и енергетиката. Поради тази причина отрасъл енергетика не е краен потребител на енергийни услуги в смисъла на закона за енергийна ефективност. ЗЕЕ изисква предлагането на енергия на крайните потребители да става по-най ефективния начин, включващ мерки за енергийна ефективност при търговците с енергия. - Изпратена ли е вече нотификацията до ЕС за намаляване на облагането на биогоривата? Кога се очаква производителите да получат своите стимули? - Тази нотификация не се подготвя от енергийното министерство. Интервюто взе Георги Велев