Нов закон удря бизнеса и сделките с имоти
След приемането на Закона за енергийна ефективност цели сектори от бизнеса изразиха недоволството си от новия документ. На първо място брокерите вече се притесняват за сделките си с недвижими имоти, защото по новия закон всеки апартамент трябва да има сертификат за енергийни характеристики, преди да бъде продаден или отдаден под наем. Законът е в сила за всички сгради с над 1000 кв. м разгърната площ.
Георги Велев
След приемането на Закона за енергийна ефективност цели сектори от бизнеса изразиха недоволството си от новия документ. На първо място брокерите вече се притесняват за сделките си с недвижими имоти, защото по новия закон всеки апартамент трябва да има сертификат за енергийни характеристики, преди да бъде продаден или отдаден под наем. Законът е в сила за всички сгради с над 1000 кв. м разгърната площ. Досега подобен документ се изискваше само за промишлени предприятия и обществени сгради. За получаването му трябва да има общо събрание на хората от блока, като всеки от тях трябва да се съгласи да плати определена сума за обследване на жилището му.
От Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) обясняват, че едно обследване струва около 0,70 евро/ кв. м, докато от Българската стопанска камара обясниха, че енергийното проучване на сградата стартира с цена от 2 евро/кв. м. Отделно в новия закон има записани и условия, че за извършването на обследване и издаването на сертификат е необходимо да се знае откъде в сградата преминава топлопреносната и електропреносната система – схеми, с които малко блокове разполагат в момента. Ако все пак обследването бъде направено, живеещите в сградата имат три години, за да подобрят енергийната ефективност в блока, а при отказ от това санкциите в закона са до половин милион лева.
Сериозни проблеми ще има пред бизнеса, защото предприятията на всеки три години трябва да правят обследвания на своите производства. Според изпълнителния директор на АЕЕ Таско Ерменков минималният срок за извършване на подобно проучване е 5 г., защото това е минималното време да се види дали дадените предписания са имали резултат. Сходно бе и мнението на бившия енергиен министър Румен Овчаров, който предупреди членовете на енергийната комисия към парламента да не залагат неприложими срокове в новия закон. От АЕЕ признаха, че нямат и необходимия капацитет, за да направят обследване на всички сгради.
Същото е и мнението на бизнеса, според който у нас първо се въвежда администрацията и след това се мисли какви точно да бъдат мерките за по-добра ефективност. Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев коментира пред „Класа“, че в основата на ниската енергийна ефективност има два основни проблема. Първият е, че цените на енергията у нас не отговарят на международните цени, а другият е, че цените на електроенергията и газът се определят от администрацията в лицето на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Според БСК най-неефективният отрасъл у нас е енергетиката. Анализите на бизнеса сочат, че между 52% и 54% от добиваната в централите енергия се губи при производството й. По този показател сме на първо място в ЕС, където средното ниво на загуба е 34,5%. Големият резерв за икономиката ни е самата енергетика, смята Данев. Той добави, че през последните 10 г. почти никакви инвестиции не са направени в сектора, защото цените за производството на ток се определят съобразно разходите и никой няма интерес да инвестира в ефективност заради ниската цена на енергията. Точно заради тази ниска цена се получава дисбаланс в цялата икономика и чуждестранните инвеститори се насочват към енергоемките отрасли като металургия, производство на цимент, рафиниране на мед и други.
От една страна, имаме международна цена на петрола и въглищата, а от друга – нямаме международна цена на природния газ и електроенергията. На практика цялото наше общество и бизнес субсидира тези отрасли, след като те не работят по пазарни цени, а на по-ниски от тях, категоричен бе Данев. Когато въведем либерализиран пазар на енергия и след това директивата за енергийната ефективност, всичко става прозрачно, но държавата прави обратното. Първо въвеждаме администрацията, която трябва да контролира енергийната ефективност, а всъщност базовият проблем с цената на енергията не го решаваме, коментираха от камарата.
Затова пък с приемането на закона ни похвалиха отвън. Генералният секретар на секретариата на Европейската енергийна харта Андре Мерние обясни, че България е успешен модел за другите страни, намиращи се в преход и развитие, защото е въвела законовата, институционалната и политическата рамка, необходими за силно изтласкване нагоре в енергийната ефективност. Той добави, че сериозен принос за това има АЕЕ, която участва при обсъждането на националните стратегии на европейските страни.