- Г-н Данев световната финансова криза поставя страната ни пред много изпитания. Ще успее ли нашата икономика да издържи сътресенията? - Икономиката има шансове да издържи. Този безпрецедентен натиск идва както по линията на световните финансови пазари, така и по линия на развитието на глобалната икономика. Шансовете са на основание на това, че имаме една относително стабилна финансова система и че тя бе имунизирана през 1997 г. от краха, които имахме тогава в нея. Ние се радваме на доста сериозна капитализация и една нелоша ликвидност. Във финансовата ни система има и сериозни резерви, които са над 40% от БВП на страната. Това ни дава основание да смятаме, че България няма да бъде поставена под натиска на финансовата криза, така както са съседните страни, където виждаме драматични развития. Има един деликатен въпрос, който ние неслучайно споменаваме в нашето открито писмо. Понеже голяма част от банките у нас са с чуждестранни собственици, нормално е банките майки да теглят част от финансовия ресурс или нашите банки да го предоставят под формата на депозити. Смятам, че не трябва да има изтегляне на националния финансов ресурс под формата на депозити към тези банки. Това би могло да се следи от националната банка. Не трябва да забравяме, че част от банките у нас са собственост на институции в страни, в които вече е настъпила световната финансова криза и които получават помощи от МВФ, а други са в състояние на понижена ликвидност. Трябва да се вземат определено превантивни мерки. Вторият елемент на банковата ни система, който смущава, е че правителството по рефлекс направи първите мерки срещу евентуална финансова криза в страната чрез гарантирането на депозитите на гражданите и на юридическите лица. Това бе рефлекс от действията в САЩ и малко, разбира се, електорален поклон. Гарантирането на депозитите до 100 хил. лв. създава други проблеми, защото това беше безусловно наложено от правителството чрез Гаранционния фонд. Основната роля на банките е да са посредник между спестителите и инвеститорите. Те оценяват риска и дават тези пари на инвеститорите. Когато гарантираш вземанията на депозитите по сметките, отпада необходимостта за оценка на риска. Сега редица банки вдигнаха лихвените проценти по депозити, като някои дават и 9,5% лихва, което означава, че банките се нуждаят от този финансов ресурс, който ще подобри тяхната ликвидност, но ние не знаем дали няма да бъде изнесен към банките майки. Когато се вдигнат лихвите по депозитите фактически нараства и лихвеният процент за инвеститорите, защото банките все пак трябва да имат някаква норма на печалба. Като добавите 9,5% и нормалния процент за лихва при гражданите, това означава, че към инвеститорите лихвеният процент ще нарасне с 12% и повече. Това като че ли е обратна тенденция в търсенето на решение. Това ще свие силно кредитния ресурс, който се предоставя на инвеститорите и ще блокира икономиката. Тук има деликатен момент и според мен трябва да има решение на основата на етичния кодекс на Асоциацията на банките - да няма нелоялна конкуренция при вдигането на лихвите по депозитите. Другото нещо е, че БНБ би могла последователно да намали минималните запаси, които се изискват от банките, за да се увеличи тяхната ликвидност, но под условие, че парите, които вземат от БНБ, да не прехвърлят към компаниите майки. Това не е сложно и ни дава устойчивост на икономическата система, защото ако се разклати финансовата система както стана в САЩ и в страни от Западна Европа, се разклаща цялата икономика. При нас основният проблем е, че финансовата криза влиза чрез икономическата криза, защото тя вече е ясна у нас. Оттук нататък тази криза не може да не притисне и банковия сектор и вече се появиха и съобщения за нарастване на лошите кредитори. Друг момент е, че кредитите, които се отпускат сега, се преструктурират, което означава, че има опасност да станат лоши кредити. Ще има натиск върху банковата ни система, но той няма да е драматичен, защото системата ни е стабилна и резервите ни са сериозни. - Може ли да се очаква отлив на чуждестранни инвестиции догодина? - Категорично ще има отлив. Той вече е налице, защото само за третото тримесечие на годината са получени около 1,2 млрд. евро инвестиции по-малко. За догодина в бюджета са планирани 5,3 млрд. евро чужди инвестиции, но според нашите анализи те ще бъдат до 4 млрд. евро. Причината да смятаме така е, че като се направи един структурен анализ на чуждестранните инвестиции, ще видите, че те са основно в търговията с имоти и в строителството. Реално в тези сектори инвестициите са повече от 50 на сто през последните няколко години. И понеже вече умря пазарът за второ жилище, тази ниша е ликвидирана. Също така голяма част от международните инвеститори в строителството у нас се изтеглят. Знам за поне шест гигантски строителни обекта, където инвеститорите се оттеглят, което означава, че чуждите инвестиции в имотния и строителния сектор ще бъдат минимизирани. Ще останат само тези, които ще довършат начинанията си. - Какъв растеж очаквате вие през следващата година? - Според нас икономическият растеж догодина няма да бъде по-голям от 2%, а дори е възможно и да няма растеж. Сигналите от нашата икономика и сегашната международна конюнктура ни карат да търсим някакви по-кардинални решения. Ние сме дали пакет от мерки, които да предприеме правителството. Готови сме да съдействаме на предприятията да си разработят антикризисни програми, защото всяка компания е уникална. Проблемът е, че в голямата си част кризата засяга преди всичко отрасли, които формират дефицита по текущата сметка, и това е една сериозна опасност за макроикономическата стабилност. Според нас през 2009 г. дефицитът по текущата сметка няма да бъде 22,2%, както смята правителството, а ще бъде не по-малко от 24 до 26%. Прогнозата ни се основава на експортната листа на страната ни, която 12,26% се формира от износ на горива, над 9% е износът на желязо, чугун и стомана, други 10% формира медта. Тоест гръбнакът на българския износ в момента е подложен на невероятен ценови натиск от международните пазари. Цените на желязото за три месеца регистрираха спад от 55%. Цената на медта падна с 50 на сто, а при цинка понижението е с над 75%. Цената на горивата от 142 долара на барел падна до 57 долара на барел. През последните няколко години ръстът на българския износ не е за сметка на количества, а за сметка на надути цени. Така ние нямаме увеличение на обемите от производство и добрите резултати сме ги постигнали за сметка на международната конюнктура и на спекулациите в цените на продуктите. Стигна се дотам, че голяма част от финансовите институции направиха инвестиционни портфейли със суровини и със спекулативни сделки. Сега тази пирамида се срутва и изведнъж се оказва, че българският износ драматично ще се свие. Ще се свие, поради достигането на цени, които са факт на международните пазари. Поради тежката конюнктура проблеми ще има и в шивашката промишленост, където със 17% вече са спаднали поръчките. Приходната част от износа във валута драматично ще намалее. Положителното, ако изобщо може да се говори за това, е, че цената на нефта спада, така че и вносът в страната ще спадне (в стойностно изражение, не като обеми). Така веднъж ще има удар на рязко намалени чуждестранни инвестиции и после нов удар от търговския дисбаланс в икономиката ни, който ще продължава да расте. И при този дефицит по текущата сметка смятаме, че трябва да се намалят разходите в икономиката, които трябва от 40% от БВП да паднат на 38%. Аз смятам, че това е един реалистичен вариант за икономиката ни. Трябва превантивно да се вземат мерки, за да не се срути това, което го изграждахме през последните 8-9 години. - Парите от европейските фондове могат ли да ни помогнат за справяне със ситуацията? - Това са част от мерките, които могат да се предприемат. Освен дотук изброеното за банковата система предлагаме потребителските кредити да се отпускат на основата на платените данъци от хората, а не на основата на някакъв измислен доход. Здравословно за икономиката може да се окаже и една забрана на кешовите плащания над 5000 лв., което е битка със сивия сектор. Така плащанията ще бъдат през банките и това ще стабилизира финансовата ни система. При занижена кредитна активност заради кризата ще се увеличат междуфирмените задължения. В момента инвеститорите не плащат на строителите. Това означава, че инвеститорите са в ликвидна криза. Преустановява се финансирането „на зелено“, а банките почват да финансират само когато има издаден акт 15 за завършени строежи. Тоест инвеститорите не могат да вземат пари от гражданите, а пазарът се срутва. Стабилността е много крехка и трябва да сме внимателни, когато искаме да въвеждаме подобни мерки. Затова от БСК предлагаме финансовото министерство да изгради една клирингова къща, с която да се прихващат междуфирмените задължения. Интервюто взе Георги Велев