Рая Атанасова Финансовата криза дръпна надолу цените на металния скрап с над 100%. Сривът в индустрията е тотален, съобщи Теменужка Костова, изпълнителен директор на Асоциацията по рециклиране. При скрапа от цветните метали спадът на цените от лятото досега е около 60-70%, докато при черния – над 100%, уточни тя. От 570 лева през август за тон НМS1 (тежък стоманен скрап) сега средната цена е 260 лева на тон. Поевтиняването на готовите продукти също е драстично. Така например цената за тон бетонно желязо от 1800 лв. в края на юли към момента е 900 лв., като липсата на поръчки води до продължаващо понижаване в цената. „Повечето стоки, с които търгуват предприятията от рециклиращата индустрия, са борсови. Цените на металите падат постоянно. В момента има значителна суровина, която не може да намери реализация“, коментира Костова. В същото време фирмите от сектора са орязани от процедурата за модернизация на малки и средни предприятия на оперативна програма „Конкурентоспособност“ и не могат да кандидатстват за малко повече от 68 млн. лева, съобщиха източници на „Класа“. От Асоциацията по рециклиране (БАР) потвърдиха информацията и обясниха, че това ще се отрази особено негативно, тъй като браншът е сред най-силно засегнатите от финансовата криза. По данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) пък цените на черните и цветните метали за последните два месеца са паднали между 30-50 на сто. Това накара предприятията да свият производствата си, да преустановят изкупуването на суровина и да преосмислят ценовата си и производствена политика, съобщи Политими Паунова, председател на БАМИ. На борсата първо пада цената на метала, а със забавени темпове това ще повлияе и на цената на готовата продукция и суровината, допълни тя. В Китай вече се наблюдава спад с 10% на производството на стомана спрямо септември миналата година, припомни Паунова. Това засяга и цените на металния скрап, обясни тя. Трудно набират финансов ресурс, за да продължат работа Чрез програма „Конкурентоспособност“ много компании биха обновили материалния си ресурс, за да продължат да работят и в бъдеще. Според Костова суровината трябва да бъде преработена и затова на рециклиращите фирми са им необходими повече технологични мощности с по-висок капацитет, с по-нисък разход на енергия и по-висока производителност. Предприятията имат нужда от багери, рециклиращи мощности, сепариращи инсталации и отделни компоненти за инсталации за шредиране (нарязване) на отпадъци, които са много скъпи. Отпусканите евросредства понякога са нужни и само за компоненти от нужната техника, чрез които ще се оптимизира производството и ще се повиши конкурентоспособността. По данни на Асоциацията по рециклиране поне 10 са фирмите, които вече са били с подготвени проекти по мярката. Максималният размер на помощта за модернизация на малките и средни предприятия е 391 000 лева, като финансирането е до 65%. Аргументът на администрацията да не се допуснат повече участници е „недопустимост на предприятията“. Теменужка Костова призна, че от дирекцията „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на икономиката дори не са се обосновали за причините. Както „Класа“ писа преди няколко месеца, при програма „Конкурентоспособност“ 30-40% от фирмите са изключвани поради недопустимост. Заради това министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров поиска преразглеждане на критериите. Станимир Бързашки, директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, която е междинно звено на програмата, коментира, че рециклиращите предприятия не би трябвало да са отпаднали, тъй като били преработвателна индустрия. За строителството обаче беше категоричен, че отпада, тъй като не е преработващ сектор. Той допусна, че при програмирането на дейностите може да е допусната грешка. Това е най-вероятно частен случай, а решението за допустимите фирми по програмата е взето отдавна, поясниха от агенцията за малки и средни предприятия. Нина Радева, зам.-министър на икономиката и енергетиката и председател на Комитета за наблюдение, който изготвя критериите, също призна, че може да е направена грешка при промяната на класификатора на икономическите дейности. В мярката за модернизация на малките и средни предприятия могат да участват фирмите от областта на преработващата промишленост. Сега според новия класификатор на икономическите дейности могат да бъдат финансирани проекти, свързани с производство и разпределение на топлинна и електрическа енергия. Също така може да се кандидатства при издателска дейност, производство на филми, радио- и телевизионна дейност, дейности в областта на информационните технологии, научни изследвания. Рециклиращите предприятия влизат в друг сектор – „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“. От асоциацията обаче посочиха, че в същото време те могат да кандидатстват с проекти за технологична модернизация в програмата за големите предприятия. Освен това проектите на бранша са били допуснати при откриване на предишната процедура по програма „Конкурентоспособност“, когато рециклиращите предприятия са попадали в сектора на преработвателната промишленост. По-големи изисквания и по отношение на околната среда Това е свързано и с по-високите изисквания към България по отношение на оползотворяването и рециклирането на отпадъците. До 2013 г. по директивата за излезли от употреба моторни превозни средства 84 на сто от всяко МПС трябва да се рециклира (да се използва повторно) или около 90 на сто да се оползотвори. По отношение на излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване ( бяла техника, малки домакински уреди, осветителни тела и др.) трябва да се постигне 80% оползотворяване или 70% рециклиране. Голяма част от фирмите по оползотворяване на отпадъците сключват договори именно с рециклиращите предприятия за изпълнение на своите цели. Успоредно с орязването им от тази мярка изискванията за опазване на околната среда към тях стават все повече. Нова директива предлага за тях да бъде въведен режимът за издаване на комплексни разрешителни, съобщи още Костова. „Целта е не да се подпомагаме, а да бъдем по-конкурентоспособни“, допълни тя.