Валентин Захариев е завършил е Химико технологичния институт в София със специалност "Черна металургия". Работил е последователно в чугунолеярния завод в Ихтиман, хладилния завод "Антон Иванов", "Леяркомплект", "Машпроект" и след това в частния бизнес. От юни 1999 г. до август 2005 г. е изпълнителен директор и председател на управителния съвет на "Кремиковци" и мажоритарен собственик на "Финметалс холдинг" - фирмата, която притежава 71% от "Кремиковци". От 2005 е председател на съвета на директорите на "Интертръст холдинг". - Г-н Захариев какви разговори са водени с британската компания „Стемкор“ и как те в условията на финансова криза са решили да инвестират в „Кремиковци“ заедно с вашата компания? - Първите разговори, които водихме, бяха в началото на октомври, когато се проведе седмица на металите в Лондон. Те преди няколко дни потвърдиха, че имат интерес към „Кремиковци“. Но има и няколко условия, които ние трябва предварително да съгласуваме със синдиците и най-големите кредитори, ако евентуално бъдем избрани за оператор на комбината. Най-важното условие е продължителността на операторската дейност, защото ние нямаме интерес за 6 месеца да сме оператори на „Кремиковци“ и след това да не знаем какво ще се случи и да оберем само тежката част от дейността. Първите шест месеца комбинатът ще работи на загуба, а да оперираме само когато комбинатът ще е на загуба, не е вариант за нас. За да работим като оператори, трябва да се намери начин за един по-дълъг период – да кажем между 3 и 5 години. За това време ще може да се планира добре производството и доставката на суровини. Те се договарят на годишна база, като доставките на стомана започват от 1 април и се договарят от февруари-март. Тоест доставките трябва да бъдат договорени до 31 март 2010 г. Аз не виждам смисъл да се договорим да работим като оператор за 6 месеца. Ако се докарва на момента суровина, винаги ще има недостиг и тя ще бъде на високи цени. - Водени ли са преговори с държавата, за да бъдете оператори в „Кремиковци“? - Никакви. Чакаме да ни поканят евентуално за това. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров даже съобщи сутринта (бел. ред. вчера сутринта) по bTV моето име и това не е тайна. - От икономическото министерство обясниха ли защо не са отговорили на вашето предложение от август за опериране в „Кремиковци“? - Не. Засега съм говорил с облигационерите на „Кремиковци“ и с техни представители в България. Първо ние трябва да си уточним предложението и да си предявим условията, при които бихме станали оператори. Все пак наблягам на продължителността на договора, защото това е най-важно. Очаквам да ни поканят следващите няколко дни, за да седнем и да обсъдим нещата. Ако преговаряме с държавата, трябва да знаем поне горе-долу какви са нейните намерения за ценовата й политика. - Имате предвид цената на природния газ? - Цената на газа и на електроенергията. Аз слушах обясненията на доста хора от властта и не мога да се съглася с аргумента, че увеличението на газа се дължи на увеличението на петролните продукти. В сряда вечерта разговаряхме с г-н Сашо Дончев, собственик на „Овергаз“, които е доставчик на „Булгаргаз“. Знам, че българските цени на енергоресурсите са под европейските, но при тяхното увеличение трябва да има един плавен преход до достигането на европейските нива. Въпреки всичко петролът допреди месец и половина беше на нива от 150 долара за барел, а днес струва по-малко от 60 долара. При нас се получава обратното и ще има още едно увеличение на газа от януари. Има разминаване между тренда на петрола и този на цената на газа в България. Затова казвам, че ако сме наясно с ценовата политика на държавата, ще е по-лесно да се построи една стратегия, независимо дали ще е 3- или 5-годишна. В нея трябва да има включена трудова заетост, суровинна база, енергийна база и така нататък. - Какви пари сте предвидили за инвестиция в комбината, ако станете оператор? - Не сме правили такива разчети. А и ако сега кажа плановете си, ще започнат спекулации на тази тема. Ясно и категорично ще си изразим намеренията и за наемната такса, и за инвестициите, и за всички взаимоотношения между нас – кредитор, синдици, синдикати и така нататък. - Осигурени ли са суровини за работа на предприятието? - В момента „Стемкор“ разполагат с малко над 100 хил. т желязосъдържащи суровини на пристанище Бургас. Ние също можем да осигурим въглища и още желязосъдържащи суровини от украински доставчици. Доставките от Украйна ще са от „Ворскла стийл“. От тях имаме предложение за суровини, но засега не преговаряме, защото искам да видим дали ще имаме нужда от тези суровни. - „Кремиковци“ дължи ли пари на някоя от вашите компании в момента и колко? - Не мога да ви кажа колко ни дължи, но знам, че има неразчетени салда между нас, като едни от салдата са на завода за тръби. Това са текущи задължения за ток и газ. Със синдиците взехме решение вместо да се платят тези задължения, да бъдат доставени въглища за комбината. Дори доставихме около 1 млн. т повече въглища от договореното. - Имате ли представа какво количество продукция можете да произвеждате в момента там? - Не очаквам да произвеждаме повече от 70-80 хил. т в началото. Следващите 3-4 месеца смятам, че не е реално да има по-голяма продукция. Впоследствие след 6-7 месеца, като се възстановят някои от основните агрегати, е възможно да стигнем и до 100-120 хил. т производство. Това е възможно, ако постигнем споразумение и за комплексното разрешително и за оздравителния план, както и за периода на операторската дейност. Това трябва да го решават кредиторите и има доста работа. - Не ви ли притеснява ниската цена на стоманата в момента на световните пазари? - През 1999 г. продавахме на цени от 152$/т при себестойност 230-240$/т. Затова бяхме на загуба първите години. Стоманата има такива периоди, в които цената отива под себестойността си, а след това се връща над себестойността. Един мениджмънт трябва да има ясна представа как да намалява разходите и по какъв начин. Едва ли ще е със съкращения на производство, защото това не е добър прийом. Той е ефективен по отношение на подкрепа на цените и възстановяването им, защото по-малко стомана се предлага на пазара. В същото време е непопулярен, тъй като трябва да се освобождават хора и да се търси намаляване на разходите за производството. - Кой според вас е виновен за сегашното състояние на „Кремиковци“? - Нека държавата и синдиците да си определят кой е виновен за това. Аз не искам да коментирам. - По наша информация и украинският милиардер Ринат Ахметов също има интереси към „Кремиковци“. Водени ли са разговори с него? - Не, не сме говорили с него, аз дори не го познавам. - Защо решихте да помогнете с въглища на „Кремиковци“ в този кризисен момент? - Защото ситуацията бе много опасна. Това бе една аварийна ситуация, а когато се спират съоръжения, те трябва да се спират планирано и организирано по определена процедура и ред. Това беше и единствената причина и синдиците ме помолиха да направим това нещо. Забележете, че ние все още нямаме никакъв договор, а направихме доставките експресно и се надявам, че свършихме добра работа. - Не се ли притеснявате, че тези въглища няма да бъдат платени? - Нашият разговор беше, ако те си спазят уговорките, да се намери начин за разплащане за въглищата. Може и да не е в кеш – да кажем продукция или оборудване, което е извън нужните активи на „Кремиковци“. Това не ме притеснява. - Продължавате ли да участвате в приватизацията на порт Лом? - Сделката не е спряна, ние сме там и процедурата си върви. Беше прекъснала за малко, докато траеше един съдебен спор между украинска и немска фирма. Този спор бе отхвърлен от КЗК. Сега има един спор с компанията на г-н Христо Ковачки и също текат предрешения на този въпрос. Така че ние си удължихме банковата гаранция и не сме се отказали. През порт Лом могат да бъдат доставяни суровини за „Кремиковци“, но тези фантасмагорични количества товари, които бяха дали другите фирми, са нереални. Дори и нашето количество става нереално, заради проблемите в комбината. За „Кремиковци“ оттам спокойно може да минават около 2 млн. т суровини годишно. Интервюто взе Георги Велев