Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Проблемите на топлофикациите се задълбочават, защото ръководствата на дружествата не си вършат работата. Държавата също носи вина за сегашното състояние на топлофикациите, но нейната роля е по-скоро второстепенна. Това е общественото мнение според данните от специалното социологическо проучване на „ББСС Галъп интернешънъл“ по темата, извършено по поръчка на в. „Класа“. Проблемът с цената на парното, платените и неплатените сметки и финансовият колапс на топлофикациите засяга пряко най-вече жителите на столицата и някои от големите областни центрове. В национален мащаб абонати на централното парно са около 19%, като единствено в София над 70% от домакинствата са топлофицирани. Въпросът с неплатените сметки и спирането или пускането на парното обаче вълнува над два пъти повече граждани. Мнозинството пълнолетни българи следят какво се случва именно защото топлофикациите се превърнаха в нарицателно име за лошо управление. Дори преди скандалните разкрития около Вальо Топлото и компания. Към момента почти 40% от българските граждани са убедени, че лошото управление на дружествата е основната причина за задълбочаване на проблемите с неплатените сметки. Всеки четвърти смята, че държавата не контролира достатъчно добре какво се случва в топлофикационните дружества, и едва 15% са на мнение, че всъщност основните виновници за лошото финансово състояние на топлофикациите са некоректните абонати. 25% от абонатите на „Топлофикация“ твърдят, че имат неплатени сметки, като средната декларирана сума е около 740 лв. Реалният процент може и да е различен – по-висок или по-нисък, но основният проблем е в друго. Както потребителите на парното, така и хората като цяло считат, че сметките са некоректни, цената на природния газ – неоправдано висока, а начините за изчисляване и разпределяне на сумите между съседите – непрозрачни, несправедливи и затова – съмнителни. В този смисъл въпросът не е толкова дали неплатените сметки са по джоба на длъжниците, а доколко е оправдано да бъдат плащани. Към момента доверието в коректността на топлофикациите към техните абонати е с критично ниски стойности във всички аспекти на услугата. Затова и решения, които се опитват да подобрят събираемостта чрез принуждаване на абонатите да платят, инкриминиране на дълговете и пр., само ще изострят проблема. Едва всеки трети от абонатите на топлото подкрепя мярка от типа дълговете да се събират по съдебен път. Около 80% от абонатите подкрепят преразглеждането на Закона за етажната собственост, но съвсем не в посока съседите сами да разпределят помежду си кой какво дължи. С хладно оръжие или без Намаляването на цената на природния газ или въобще подобряването на ефективността на разходите на топлофикационните дружества е сред най-препоръчваните от анкетираните мерки за справяне с положението. Разбира се, анкетираните признават и правото на „Топлофикация“ да лиши от услугите си най-големите си длъжници. Повече от 55% от българите смятат, че големите длъжници на „Топлофикация“ трябва да бъдат оставени на студено, за да бъдат принудени да си платят сметките. Въпреки това обаче ясно е, че както абонатите на „Топлофикация“, така и общественото мнение в цялост виждат решение на проблема в най-нормалната посока - топлофикациите да започнат да се държат поне малко като доставчици на услуги в пазарна среда. Тоест такива, които все пак се стремят да намаляват разходите си, да улесняват абонатите си да изчисляват и реално да пестят при ползване на услугата – независимо от обективните проблеми на остарялата технология при подаването на топлоенергия, както и в пресмятането на потреблението на отделното семейство. Решението на проблема не се вижда в по-нататъшно политизиране, в прехвърляне отговорността изцяло на общините, нито в по-нататъшно закрепостяване на абонатите към доставчика на парно и неговите условия. Рано или късно и сега плащащите ще започнат да търсят алтернативи на централното парно, в които поне не се разправяш със съседи и не си абониран за постоянно растящи неизвестно как сметки. Изследването е проведено през първите две седмици на октомври, национално представително е и обхваща 1000 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.