Румъния може да смени България в „Южен поток“
Румъния може да смени България в проекта „Южен поток“, съобщи в. „Комерсант“. Според руското издание това е било обсъждано на преговори в Москва. В тях са участвали директорът на „Газпром“ Алексей Милер и ръководителите на румънските „Трансгаз“ и „Ромгаз“ Йон Туту и Тото Франциск. Официално предмет на преговорите са били доставките на газ за Румъния до 2030 г.
Михаил Рангелов
Румъния може да смени България в проекта „Южен поток“, съобщи в. „Комерсант“. Според руското издание това е било обсъждано на преговори в Москва. В тях са участвали директорът на „Газпром“ Алексей Милер и ръководителите на румънските „Трансгаз“ и „Ромгаз“ Йон Туту и Тото Франциск. Официално предмет на преговорите са били доставките на газ за Румъния до 2030 г. Според източник на вестника от руското енергийно министерство е било обсъдено и евентуално изместване на трасето на „Южен поток“ на север. Ако това стане, маршрутът на газопровода ще се съкрати с близо 100 км.
Първоначално Румъния се разглеждаше като алтернатива на друг участник в проекта - Сърбия. През последната половин година обаче всички законодателни пречки в отношенията между Сърбия и Русия в рамките на "Южен поток" бяха изчистени.
Като цяло договореностите на „Газпром“ за газопровода със София, Белград и Будапеща станаха факт още в началото на годината. Въпреки това тогава имаше детайли, които спъваха реализацията на проекта. Един от тях например бе искането на икономическия министър Петър Димитров собствеността върху тръбите на наша територия да бъде българска. Освен това имаше и спорове върху схемата на транзитните тарифи, както и върху собствеността на съвместното предприятие. Подобни искания имаше и от страна на Сърбия и на Унгария.
Според „Комерсант“ основното препятствие пред реализацията на "Южен поток" е не невъзможността да се преговаря с източноевропейските страни, а в общото недоверие на Евросъюза към Русия и "Газпром". На срещата на върха на ЕС на 1 септември тази година европейските лидери единодушно решиха да разграничат източниците на доставка на енергоресурси. На първо време те ще съсредоточат всички усилия за реализирането на проекта "Набуко", който се явява пряк конкурент на "Южен поток" и трябва да доставя газ на Европа от Каспийския регион, като се елиминира Русия.
Румънската компания "Трансгаз" и българската "Булгаргаз" се явяват акционери в проекта „Набуко“. Ето защо целта на преговорите с Румъния е да бъдат склонени София или Букурещ да участват в "Южен поток", а не в "Набуко".
Руските експерти смятат евентуална смяна на маршрута за икономически обоснована. Според Михаил Корчемкин, директор на East European Gas Analysis, ако трасето на „Южен поток“ мине през Румъния, това ще намали с 12% стойността на полагането на тръбите по дъното на Черно море. По предварителни оценки този етап на проекта ще струва около 10 млрд. долара. Въпреки това според Корчемкин „Газпром“ използва огласяването на подобен вариант единствено като средство за оказване на натиск върху България. По думите му „Газпром“ не може да се похвали с особени успехи при всички досегашни разговори с Букурещ по енергийни проекти.
В генералната схема за развитие на газовия отрасъл на Русия до 2030 г. датата за пускане в експлоатация на Ююжен поток“ вече е отложена от 2013 г. на 2015 г. Според Валерий Несторов от руската инвестиционна компания „Тройка диалог“ допълнително негативно влияние върху проекта ще окаже световната икономическа криза. Той прогнозира, че е много вероятно върху България и Румъния да бъде оказан натиск от останалите - членки на ЕС, да се откажат от участие в „Южен поток“ за сметка на „Набуко“.
„Газпром“ очаква $30 млрд. печалба до края на 2008 г.
Руската газова компания „Газпром“ очаква чиста печалба от 30 милиарда долара тази година, заяви в интервю за руската телевизия РТР нейният изпълнителен директор Алексей Милер, цитиран от РИА „Новости“. Според Милер годишните приходи на компанията достигат "астрономически цифри", като постъпленията за тази година ще бъдат около 100 млрд. долара. През 2007 година чистата печалба на „Газпром“ се повиши със 7,3 на сто спрямо 2006 година до 658 млрд. рубли (29,70 млрд. долара), а приходите нараснаха с 11,1 процента до 2,39 трлн. рубли.
"За гигант като „Газпром“ финансовата криза не е никакъв вълнуващ фактор. Чувстваме се напълно уверени", изтъкна Милер. Той отбеляза, че сега компанията работи в много благоприятни за нея ценови условия. "Ерата на евтиния петрол и газ свърши", каза шефът на „Газпром“. Според него независимо от финансовата криза цените на течните горива ще останат високи,а в средносрочна перспектива дори ще се покачват.