- Г-н Михалевски, как ще коментирате вероятността Европейската комисия да ореже парите на България за пътища заради незадоволителните резултати? - Досега съм се въздържал да правя коментар, защото България полага изключителни усилия да покаже на гражданите си и на Европа, че нещата не са толкова зле. Не сме толкова корумпирана и черна държава, колкото се опитват да ни изкарат. Трябва да бъдем малко повече самоуважаващи се, по-дисциплинирани и да осъзнаем какъв имидж създаваме на страната. Разбира се, не са малко случаите, когато чуждестранни партньори ни казват, че сме най-корумпираната държава. Има проблеми, но те не са в такъв системен, тежък и отчайващ размер. Корупцията е проблем на всяко едно общество, включително и на нашето, но нейната реализация е двустранна. Обвиненията за грешки, отправени към агенция ФАР на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 28 февруари не бяха нито системни, нито тежки, каквито се опитваха да ги изкарат. Проблемът на агенцията възникна след това. На практика беше обезглавено цялото ръководство до началник на отдел, беше изместен акцентът от работата. Служителите бяха буквално смазани от проверки и от информационна среда, която постоянно ги обвиняваше, че са некадърни, не могат, не защитават интересите, корумпирани са. Второ, аз имам една добронамерена претенция към чиновниците от някои дирекции на ЕК. С какви аргументи и на основание на кои нормативни документи са определили, че някои от действията на агенцията са неприемливи? Ще припомня, че те имаха претенции по три договора от общо 492. Към днешна дата по два от тях има пълно мълчание, т.е. те са свалени. По други, става въпрос за проекта за индустриалните зони, все още се спори, и то по начин, който според мен е некоректен. Ние променяме обхвата на проекта и размера на финансирането в рамките на планирания бюджет на основание на всички нормативни документи. За съжаление обаче от другата страна отново получаваме отговор, че не са съгласни, но без ясна аргументация. Трябва да кажа, че аз съм изключително огорчен от всичко това. За две години ние успяхме да създадем най-добрия информационен център за оценяване, приемане и архивиране, успяхме да вдигнем договарянето две поредни години на 96%. Изпълнихме десетки качествени проекти, които при сегашното им посещение колегите от Комисията по регионална политика към Европарламента видяха и потвърдиха. В крайна сметка остана една тежка констатация, че нещо не е в ред. Аз го приемам, но казвам, че за нас е важна България, името й. Оставете правителството - то ще бъде заменено от друго, каквото и да е. Страната ни има реноме, има авторитет и това е важно. Всичко това за мен е някакъв чиновнически подход – извинявайте, трябва да ви накажем. В такъв случай трябва да направим някакво споразумение: дали да ударим САПАРД или ФАР, защото не може нещо да не ударим. И тъй като САПАРД има много частни бенефициенти, макар че там също има проблеми, той ще излезе някак си чист от тази ситуация. Недопустимо е да се наказват и добрите проекти, защото в момента това се случва. - Вие лично оптимист ли сте по отношение отблокирането на средствата от ЕК? - Това е политически въпрос и изисква съответно политическо решение. Ако решението се взима на базата на практически свършената работа, аз бих казал, че парите трябва да се отпуснат, защото няма такива нарушения. Дори и за атаката срещу десетте пътни проекта по ФАР. Категорично мога да кажа, че там няма никакъв проблем. И в десетте случая са избрани десетте най-ниски цени. Заложените нередности обаче са в резултат от дългото време на проектиране. Лошото е, че не се гледа същественото - има го проекта, финансиран е с бюджетни средства, с най-ниската цена е, качествено е изпълнен. Следователно в този случай аз не виждам проблем. И пак казвам, че категорично в тези 10 проекта няма нередности. Няма нито корупция, нито неефективно използване на средствата. Парите са вложени по предназначение, избрана е фирмата с най-ниската предложена цена, постигнати са резултатите. И то при положение, че делегацията на ЕК многократно ни налагаше, когато действаше предварителният контрол, да избираме винаги най-ниската цена. Имаше поне два случая, в които ние възразявахме, защото тя явно беше дъмпингова. Един от тези случаи е с гръцката фирма „Продефтики“, която трябваше да построи пътя Гоце Делчев - Банско. Тогава се каза, че този проект на тази цена не може да се изпълни и така и стана. Договорът с тази фирма е вече прекратен и ще се обяви нова процедура за избор на друг изпълнител. Сега получаваме аргумента, че проектите се забавят. - Друг много важен въпрос, с който се занимавате, е ВиК секторът. Какви са основните проблеми там и как могат да се решат? - Проблемите в този сектор са наистина много сериозни и те трябва да се решават с дългосрочно планиране, а не на парче. Започнахме мащабни проекти, свързани с изграждането на магистрални водопроводи за Русе, Ямбол, Стара Загора, Бургас. Истината е, че схемата на финансиране на ВиК не е устойчива. Всички съоръжения и системи са доста силно амортизирани, защото имат средна възраст над 40 г. Трябва да се подменят и затова се налага да се приложи един системен подход. В тази връзка генералната промяна, която искаме да направим със закона за ВиК, е държавата да не носи цялата отговорност върху гърба си. Целта ни е да привлечем в един нов модел на взимане на решения общините, защото те са най-близко до хората. По този начин местните власти, обсъждайки проблемите с държавата, се надяваме да намерят и верните решения. Това, което бави в момента приемането на проектозакона за ВиК, са обсъжданията, които провеждаме с Министерството на околната среда и водите. Важно е да гарантираме, че новата нормативна уредба няма да попречи да се усвояват пари по ОП „Околна среда“. Ще припомня само, че средствата, които имаме възможност да използваме за модернизация на ВиК сектора по двете оперативни програми „Околна среда“ и „Развитие на селските региони“, съставляват малка част - около 10-12% от необходимите. Следователно, ние трябва да създадем модел, по който да се привличат и други средства – било национални, кредитни, чрез публично-частно партньорство. Според наши изчисления, около 30-35% са средства, които трябва да получим от ЕС. Около 35% пък трябва да бъде националното финансиране – от държавния и общинските бюджети, заеми от международните финансови институции и др. Останалите средства може да ги получим от публично-частни партньорства. - За кои дружества има възможност да се приложи моделът на публично-частното партньорство? - Този модел ще бъде приложим в няколко ВиК дружества, но само при положение, че има дългосрочни гаранции, че моделът ще възпроизведе това, което искаме, както и че ще гарантира интересите на потребителите. Направихме един анализ къде може да се приложи моделът и възможните варианти са в областите Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Добрич, Велико Търново, Плевен и Ловеч. В тези райони е възможно, но не е задължително и това трябва да се подчертае. - Има ли интерес от частни инвеститори към ВиК сектора? - Имаше много запитвания от големи компании. Френски и немски фирми са проявявали интерес, и то все водещи от сектора като „Виолиа груп“, „Суес“. Също така няколко английски, които пък са в първата десетка на водните оператори. Но все пак нашите изисквания са, че ние искаме да постигнем най-добрите условия за потребителите. Ако се стигне до конкурсна процедура, то тя ще бъде много ясна , прозрачна и открита. - По какъв начин влагането на частни средства ще се отрази на цената на услугата? - Първото и най-важно нещо е, че трябва да се постигне баланс между интересите на всички общини, да има балансиран списък от бизнес проекти. Идеята ни е – постигайки този консенсус, това да бъде и основният инвестиционен план за следващите 10-15 г., по който ще се работи. Оттам нататък модернизацията ще се извършва постепенно. В случай че една община не е удовлетворена от този инвестиционен план и иска да привлече повече средства, тя ще бъде свободна да го направи. Ще дам пример, че ако един кмет иска да направи на всяка цена нова канализация или пречиствателна станция, той може да го направи. Следва обаче и въпроса с отговорността, която ще носи - да се изправи пред съгражданите си и да им каже три неща: осигурих ресурса, реализирах проекта и заради това ви вдигам цената на услугата. Следователно казвам, че моделът, предлаган от нас, е много правилен. Основната ни цел е разумно да направим разпределението на инвестициите. Интервюто взе Моника Стоянова