Какви промени в пазара на земя - земеделска или каквато и да е друга, искаме да постигнем в България? Аз лично не разбрах от пространните дебати в парламента. От многото приказки, разбираем бе единствено малко провинциалният страх, че южните ни съседи ще изкупят земята, на която "се пече" хлябът ни. Самата земя, разбира се, няма как да изнесат, нито тя може да се превърне в територия на друга държава, пък била тя и в Европейския съюз.
Като изключим тези "стратегически" страхове, въпросният мораториум може да ни докара само негативи. Като начало - Наказателна процедура и санкция от Европейския съюз. Ако преди това пък необходимият брой народни представители се сетят да сезират Конституционния съд, забраната ще отпадне.
Това обаче са "академичните" страни на спора, защото те не засягат хората, които имат или обработват земята си, нито повсеместния монопол на арендаторите.
Публична тайна е, че т.нар. "аренда" се диктува от големите фирми. За да се запази това положение, през годините дори имаше законодателна инициатива - ако се продава земя, първо право да я купи да има арендаторът й, в противен случай сделката да може да се развали.
Кого биха обслужили такива изисквания, скрепени със закон?
Същите, които обслужва вчерашният мораториум.
На практика, забраната за продажба на земя на чужденци стопира пазара на земя. Най-малкото защото арендаторите ще продължат да плащат по "няколко лева на декар" вместо аренда, по всякакъв начин ще се противопоставят на сделка със земя, която те само са арендували, защото не искат да платят цената й.
Те са наясно, че ако на пазара се появят купувачи отвън, едва ли ще издържат на конкуренцията. Защото кой е чувал в рамките на ЕС земя да се продава по 250 евро на декар? В момента обаче това се смята за добра цена у нас. Докато на Стария континент стойностите достигат 2-3000 евро на декар, понякога и повече. Явно има силно лоби в парламента, което се противопоставя на подобно развитие.
Другите, хората, които искат да обработват собствеността си или да я продадат, трябва да избират - между ниските цени и всекидневния рекет на големите собственици. Най-често техният аргумент се изчерпва с необходимостта от уедряване.
Само че за комасация се говори най-малко от три правителствени мандата - реално това са 12-15 години. Време, през което властта не взе никакви мерки за развитие на този пазар. По-точно мерките, с които се прокламираше комасацията, обслужваха по-едрите собственици.
Сега нищо не се е променило.