Близо 85% от всички новостроящи се търговски комплекси в източноевропейския регион се намират в Москва, Санкт Петербург и Киев. Други пазари като тези на Полша, Румъния, Сърбия и Словакия все още са в период на възстановяване, според последнoто изследване на международната консултантска агенция за недвижими имоти Colliers International. Бързият ръст в продажбите на търговски площи в Русия и Украйна предизвика голяма активност в сегмента на пазари като Москва, Санкт Петербург и Киев, където наемателите започнаха да се конкурират за наличните свободни търговски площи. Около 85% от всички нови проекти в Източна Европа се намират в Москва, Санкт Петербург и Киев, където търговските центрове в строеж през 2013 г. са нараснали значително - поне с 45 % в сравнение с миналата година. Докато Москва държи основният дял, значително увеличение бележат пазарите в Санкт Петербург и Киев. Откроява се Киев, с около 707 900 кв. м. търговски площи в строеж, срещу едва 180 000 кв. м. за същия период миналата година. Останалите пазари имат ограничени търговски площи в процес на изграждане и заедно представляват едва около 6,8% от общата квадратура новопостроени търговски площи в разглежданите пазари, които включват градовете Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Варшава, Букурещ и Братислава. София е с дял 4.7% от общия обем търговски площи в строеж, Санкт Петербург - със 17,7 %, 27,8 % за Киев и 43.1 % за Москва. Интензитетът на пазаруване се възстановява в Полша, Румъния и Словакия. В Унгария намалява, а в България, Хърватска и Чехия остава без промяна. Все пак, ако информацията за всички пазари се обедини, като цяло размерът на наемните нива е стабилен. „Въпреки че наемите са стабилни, има изолирани случаи, при които се наблюдава и спад. При главните търговски улици в София и Киев са намалели с около 20%, а при търговските центрове с 9%, 19% и 8% респективно в София, Киев и Загреб,” коментира Деймиън Харингтън, Регионален директор пазарни проучвания, Colliers International, Източна Европа. Въпреки високите нива на потребление в Киев, многото проекти в строеж, както и наскоро откритите молове, засилват конкуренцията за пазарен дял и оказват натиск в посока на намаление на наемите на главните търговски улици и в шопинг центровете в краткосрочен план. Анализът показва, че най-високата концентрация на търговски площи на човек от населението е в Загреб, където на 1000 души се падат 789 кв. м. В класацията следват Братислава със 708 кв.м. и Прага с 655 кв.м. Показателят е най-нисък в Москва - 241 кв.м. и Белград - 187 кв.м. Средната стойност за всичките градове е 460 кв.м./1000 души. Голямата концентрация на търговски площи на човек от населението в Загреб, Братислава и Прага предполага, че тези пазари почти са достигнали капацитета си. Може да се заключи, че в градовете, където показателят е с размери под средната стойност, има потенциал за експанзия и ново строителство. На източноевропейските пазари тепърва ще се види ефекта от онлайн пазаруването. Ако се осланяме на случилото се в Обединеното кралство, влиянието му се очаква да бъде значително, като най-застрашени от отлив на потребление ще бъдат главните търговски улици. Поради отсъствието на такива със съществено значение в повечето градове в Източна Европа, спадът в търсенето на търговски площи може да не е толкова голям, но все пак ще го има през следващите години.