Константин Стаменов е завършил магистърска степен по “Икономическа информатика” в УНСС. Има специализации по финансова журналистика на фондация „Томпсън“ и вестник “Файненшъл таймс”, във финансовия отдел на “ГлаксоСмитКлайн” във Великобритания, по финансова журналистика и връзки с обществеността във фондация „Воскамп“ - Холандия. През 2002 - 2003 г. ръководи тестов екип по проекта RINGS на БНБ за междубанкови разплащания в реално време. Притежава сертификати по логистика от European Management Center, Управление на проекти от Stevens Institute of Technology, Платежни системи от Joint Vienna Institute и др. Избран е за заместник-председател на учредената на 17 ноември 2006 г. Българска федерация на индустриалните и енергийните консуматори. - Смятате ли, че чрез жалбата до Върховния административен съд ще бъде променено решението на ДКЕВР за цените на природния газ? - Това, което бе поискано с жалбата на КНСБ, Конфедерацията на индустриалния капитал, Българската търговско-промишлена палата и компаниите „Каолин“, „Биовет” и „Стомана Индъстри” от 3 октомври, е ВАС да се произнесе по законността на решението на ДКЕВР. Както знаете, с решението на комисията драстично се увеличава цената на природния газ с 23,89% в последното тримесечие на 2008 г. Така от октомври ще се плаща с 62% повече за природен газ спрямо декември миналата година. - Според вас политическо или икономическо бе решението за шоковото поскъпване? - Аз не мога да отговоря дали е политическо или икономическо. Видно е обаче как са се променяли котировките на петрола и курсът на долара – в последните месеци петролът например поевтинява драстично. Бихме искали да знаем как точно се стигна до това драстично увеличение. За нас остава непрозрачно и неясно основанието за подобно шоково поскъпване на газа. - Цената била ли е задържана изкуствено ниско последните три тримесечния? - Не може да се определи, тъй като не са прозрачни методиката и мотивите за определяне цената на газа. Не са ясни разходите, които прави „Булгаргаз“. Не става ясно каква част от поскъпването се дължи на методиката и каква на промените в договора с „Газпром“. Например Националната електрическа компания доказва разходи и тогава енергийният регулатор взима решение за цените на електроенергията. Би трябвало цените на газа да се определят по друг начин, който да покрива цените на петрола за изминалия едногодишен период, но в същото време да се отразяват и сегашните нива на котировките му. Трябва да се помисли дали има някаква друга формула в тази методика, която да бъде по-актуална. Сегашната методика за формиране на цените е записана в известна степен и в самия договор между „Булгаргаз“ и „Газпром“. Трябва да се помисли за промени в тази насока. Също така цените на природния газ могат да бъдат определяни за едногодишен период, както се определят бюджетите на компаниите. За подобно нещо обаче трябва да помислят експертите на регулатора, а не ние. - Може ли да се очаква да има съкращения на производството при големите компании заради поскъпването на природния газ? Има ли направени планове и за поскъпването след 1 януари? - Бизнесът настоява цената на газа да се изменя плавно. Все пак всяко предприятие си прави годишен бюджет, както и държавата. Топлофикационните дружества също имат разчети за разходите си. Преди години, когато е направена методиката, не е имало такива резки скокове в котировките на петрола, както е сега. Затова се взимат нивата три месеца преди регулаторния преглед, за 9 месеца назад или сумарно за година назад се гледат цените. В последните години петролът променя цената си твърде динамично и тази методика вече не е актуална. При драстично поскъпване на енергоносителите, при такава драматична ситуация на финансовите пазари мерките, които може да предприеме индустрията, са свиване на инвестициите, съкращаване на разходите и свиване на производството. - Възможно ли е да има и съкращение на персонал? - Възможно е в някои предприятия да се наложи и съкращаване на персонал. Ако предприятието работи на загуба например. - Индустрията има ли възможност да си закупува газ от други компании, освен от „Булгаргаз“? Цените на горивото биха ли били по-ниски в такъв случай? - Не мога да си представя, че ако едно предприятие с 300 млн. куб. м газ годишна консумация отиде в „Газпром“ и иска да се договаря, ще получи по-добра цена от „Булгаргаз“. Все пак държавната компания купува около 3 млрд. куб. м газ годишно и транзитира още няколко милиарда за съседните страни. Засега тръбата на газа е една и идва от Русия. Ще се въздържа от коментар за възможни други доставчици в България. В момента местните добиви на природен газ вече са изчерпани или са незначителни. Интервюто взе Георги Велев