Явор Куюмджиев е учил в математическата гимназия в София, а висшето си образование, специалност бизнес администрация, е завършил в Чехия. От октомври 2007 г. е зам.-министър в МИЕ. Участвал е в ръководството на проекти в енергетиката в Швеция, Чехия, Словакия и България. До май 2007 г. е бил директор на представителството в България на „Шкода Алианц“. - Г-н Куюмджиев, какъв ще бъде акцентът на предстоящата българо-руска комисия, която започва днес? - Това ще бъде 12-а поред смесена българо-руска комисия, а заедно с нея ще бъде проведена и изложба на Русия в България. Направихме ги заедно заради две неща – първо, за да изтъкнем, че и двете мероприятия са важни. Второто е, че все пак Русия е един от най-големите ни търговски партньори. Тя е на първо място по внос на продукти в страната ни и на 12-о място по износ. По стокообмен те са на четвърто място за нас. Основните акценти на срещата ще бъдат продължаването на развитието на взаимоотношенията между България и Русия и решаването на някои изостанали каузи от миналото и съответно защитата на българските интереси. - За оръжейните лицензи ли ще стане въпрос? - Да, за тези така наречени лицензи. Аз ги наричам трансфер на документация и технология, защото те нямат всички атрибути на стандартни лицензионни договори. Ще бъдат обсъдени и други по-дребни неща. Сътрудничество между България и Русия не е било толкова ползотворно и взаимноизгодно през последните 15 години, колкото е сега. Надяваме се да постигнем някакво решение за оръжейния спор. Ние имаме определена позиция, която не е изцяло приемлива за руската страна. Тяхната позиция също не е изцяло приемлива за нас. Надявам се в рамките на работните групи, които ще заседават тези дни, да намерим решение, което да задоволява и двете страни. Нашата позиция по въпроса е повече изненадваща за Русия, отколкото предсказуема, и в този ред на мисли ние ще я изразим на срещите. - Очаквате ли да има разрешение на проблема с руския дълг към нас? - Няма проблем с дълга и той отдавана е решен. Няма противоречие в това колко е той. Техническият проблем е само да се реши как да се платят тези пари. 38,5 млн. долара ни дължат руснаците и последната уговорка беше 24 млн. долара да се платят кеш и 14 млн. долара да се дадат под формата на стоки и услуги. Сега ние настояваме тези пари изцяло да се платят в брой. Това е само технически проблем. Имайте предвид, че Русия е голяма страна, за която 38 млн. долара са смешна сума. - Какво ще бъде дискутирано за съвместните енергийни проекти? - Там по-скоро ще има доуточняване на проектите. На срещите ще бъдат преодолявани различни проблеми, които са възникнали по пътя на преговорите. Ще се уточни откъде ще преминава трасето на газопровода „Южен поток“. Не е нещо стратегическо. Сега ще бъде уточнено трасето на българска територия. В момента има три предложения, които се дискутират, за възможностите за тръбата. Не искам да ви казвам кои са трасетата, защото още утре ще се появят поне 1000 спекуланти, които ще започнат да изкупуват земите по трасето. - Очаквате ли забавяне на проекта „Южен поток“? - Няма такова нещо. Ние нямаме никакво официално потвърждение за забавянето, точно обратното. Руснаците искат дори ускоряване на проекта. Да се започнат процедури по определяне на трасето, определяне на строител и други подобни неща. - Има ли напредък по отношение на газопровода „Набуко“? - Тук е най-важно да се каже, че „Набуко“ и „Южен поток“ не си противоречат, а се допълват. По оптимистични изчисления капацитетът и на двата газопровода няма да стигне за задоволяване енергийните нужди на ЕС. Затова ние отсега трябва да започваме да се замисляме за нови източници на природен газ предимно. Има европейски проект за терминал на втечнен газ на гръцкото крайбрежие. Имаме идея „Набуко“ да се удължи и да стигне до района на Персийския залив. Има най-различни проекти, за които се говори. За „Набуко“ остава един основен проблем - не са гарантирани количествата природен газ, необходими за газопровода. Засега няма развитие по този въпрос. - Водят ли се преговори с Азербайджан и Иран като потенциални доставчици? - С Азербайджан се водят непрекъснати преговори и затова се свиква голяма енергийна конференция под егидата на президента Георги Първанов. На нея ще се обсъждат точно тези въпроси, идеи, пътища, източници и общи принципи за енергийната независимост и безопасност на ЕС. Очаква се и премиерът на Русия Владимир Путин също да участва в конференцията. На нея ще дойдат държавни глави от средноазиатски страни, както и лидерите на ЕС и Америка. Там очакваме да има евентуален пробив за доставките за „Набуко“. - Според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров до края на годината, освен че ще бъдат поръчани реакторите за АЕЦ „Белене“, ще започне и строителството на петролопровода Бургас-Александруполис. Реално ли е това? - Строителството на всеки голям инвестиционен обект минава през няколко фази. Ако се има предвид самото полагане на тръбите или самият монтаж на реакторите, това ще се случи след няколко години. Започването на строителството включва и проучвателни дейности, изготвяне на детайлни проекти и отчуждаване на земи. Същото е и със строителство на АЕЦ „Белене“, което вече започна. Според мен и Бургас-Александруполис може да започне до края на годината. - На какво се дължи увеличението на стокооборота ни с Русия от 4,1 млрд. долара през 2007 г. на 8 млрд. долара тази година? - Това беше някаква грешна цифра, която подадоха колегите от Русия. Нашата статистика е по методологията на Евростат и аз й вярвам, но руските колеги и мен ме изненадаха с тези 8 млрд. долара. Явно те така водят статистиката. - Не може ли повишението да е заради енергийните проекти? - Те няма да проработят преди 2011 - 2013 г. и нямат влияние върху българския внос, защото голяма част от „Южен поток“ ще бъде транзитиране на газ. Това ще повлияе добре на българския износ, защото проектът ще има положителен ефект от гледна точка на приходите от транзитни такси. АЕЦ „Белене“ - наистина започна нейното изграждане, но не забравяйте, че от цялата стойност, близо 4 млрд. евро, 30% ще бъдат за строително-монтажни дейности. Те ще се извършват в България. Вносът на оборудване ще бъде също около 30% от цялата стойност. Останалите 30% от бюджета ще са за услуги, заплати и други разходи. - Според вас добро ли е решението на Столична община да увеличи капитала си в „Топлофикация-София“ с 50 млн. лева и да получи правото да приватизира сама дружеството? - Аз доколкото разбрах, те искат да изкупят целия дял на държавата с тези 50 млн. лв. Нашето предложение бе да се дадат 70 млн. лв., за да се платят най-належащите дългове към „Булгаргаз“, като държавата си остави 25% в „Топлофикация-София“. Предложението на общината е добро, защото е редно дружеството да има само един собственик и само една организация, която да е отговорна за функционирането му. От тази гледна точка решението на общината е доста позакъсняло. Ние от януари месец изпратихме на Столична община предложение за съвместна приватизация още преди да е започнал топлофикационният сезон. Решението на общината сега е взето под натиск, а това говори за паника. Така си го обяснявам аз, защото то дойде преди началото на отоплителния сезон. - Съгласна ли е държавата на това предложение? - Не мога да го коментирам, защото предложението все още не ни е представено. То предстои да бъде гласувано. Нека общинският съвет да го приеме и ще видим тогава. Ние трябва да помислим и да го обсъдим. Аз не съм убеден, че решението изпълнява всички функции на това, което ние предложихме преди няколко седмици. Защото тези 50 млн. лв. няма да покрият дълговете на „Топлофикация-София“ към „Булгаргаз“. Най-неотложните са за 70 млн. лв. и тази цифра бе оповестена, защото точно толкова са задълженията към „Булгаргаз“, тук не става въпрос за пазарлък. Идеята бе държавата, продавайки свое имущество, да подпомогне гражданите на София, за да не се спре парното. Това е форма на прехвърляне на пари от държавата към гражданите. - Има ли развитие при подготвяната от МИЕ експортна стратегия? - Ние направихме второ обсъждане на стратегията заедно с бизнес организациите. На това обсъждане те изказаха подкрепата си и добавиха, че дори тази стратегия да не е съвършена, е по-добре да я има. Бизнесът изрази подкрепата си за документа. Ние сме готови да внесем съответните предложения за законови промени в Министерския съвет, за да влезе стратегията в сила, и се надяваме в рамките на този месец да я внесем за одобрение. Очакваме до половин месец стратегията да бъде одобрена. В момента тя се разглежда в останалите останалите ведомства, но имаме съгласието на бизнеса. Една от промените бе да се наблегне повече на иновациите и на трансфера на ноу-хау от науката към бизнеса. За забележките за броя на индустриалните зони – 100, в България ние не можем да определим дали те са достатъчно. Опитахме се да погледнем в бъдещето и на базата на достъпната ни информация, знания и експертна оценка да направим нещо. Може и да са много тези зони, може и да са малко, не знаем. Надяваме се, ако се запази икономическата обстановка и конюнктура, тези зони да бъдат създадени. Интервюто взе Георги Велев