Производството на ток от възобновяеми електроизточници поглъща косвени разходи за милиарди, които се разпределят и заплащат от потребителите на електроенергия. Според учените от Техническия университет в Берлин, цитирани от “Ханделсблат”, през 2006 г. изразходваните средства са били в размер на 445 млн. евро, а до 2020 г. те ще се повишат до 3,3 млрд. евро. Това поставя под въпрос икономическата рентабилност на програмата за “зелена енергия”, в която Германия е на едно от водещите места в света. Проблем в това отношение е и действащият във Федералната република Закон за възобновяемите енергоизточниц (EEG). Той гарантира на производителите на екологично чистото електричество изкупни цени, които значително надхвърлят тези, определени за пазара на електроенергията, произвеждана по традиционен начин. По този начин слънчевата и вятърна енергетика може да се самоиздържа, но според експертите в сектора това не е пазарен принцип. Тоест, пред алтернативните източници стои изключително важна задача – да достигнат техническо съвършенство, което да им позволи да оцелеят при равни търговски условия. В резултат на приемането на EEG Германия наистина се превърна в световен лидер при производството и консумацията на ток от възобновяеми източници. В момента най-голямата икономика в ЕС си осигурява чрез слънцето, вятъра и водата приблизително 14 процента от нужното й електричество. Тоест разликите в цената, фиксирана от закона и тази изчислена на базата на разходите е огромна и се разпределя равномерно между всички потребители. По данни на Федералния съюз на енергийните и водните стопанства сумата, която е взета от джобовете на германците през 2008 г. ще достигне 4,15 млрд. евро, а през 2009 г. тя ще нарасне до 4,95 млрд. евро. По данни на учените това е само част от допълнителните разходи, които възникват по вина на възобновяемите енергоизточници. В частност, разширяването на този сегмент на енергетиката води и до необходимостта за преустройването на инфраструктурата за снабдяване с електричество. Така например постоянното разширяване на вятърните електорцентарали в германския север създава голяма ножица между произведените и употребените обеми. Натрупването на мегавати в тази част на страната изисква изграждането на допълнителна електроразпределителна мрежа, която да доставя излишъците в южна посока. Георг Ердман, завеждащ Катедрата по енергетика на Техническия университет в Берлин, е изчислил, че стойността на новите мрежи ще погълне още 1,2 млрд. евро. Енергийните оператори ще разпределят и тези разходи между клиентите си. Тук трябва да бъдат прибавени и разходите за включването на множеството малки електроцентрали, които ще се появят през идното десетилетие на разстояние 50 км от бреговата линия на Балтийско и Северно море. По мнението на Ердман реализирането на тази изключително сложна в техническо отношение задача ще се нуждае от инвестиции в размер на 6 млрд. евро. Освен това разходите трябва да предвидят и строежа на малки междинни електростанции, които да работят в режим standby. Те поддържат напрежението в мрежата, защото вятърът е непостоянна величина, която трудно може да се прогнозира. Мащабът на подобни проекти, които изискват огромна планова дейност, ще ощети и бизнеса и гражданите в Германия. Проведените в Техническия университет в Берлин изследвания са първия опит за маркирането на всички косвени разходи, необходими за финансирането на възобновяемата енергетика. “Сумата от 3,3 млрд. евро до 2020 г. трябва да се разглежда като минимална. При неблагоприятни условия тя може да се окаже двойно по-голяма”, уточни Георг Ердман. Също така експертите се опасяват, че ветровитите дни, когато се натрупват излишъци на ток, енергийните борси могат да реагират и да понижат стойността на електричеството. Въпреки истинността на доводите жребият за Германия е хвърлен. Страната е водеща в това отношение и направените инвестиции не могат да бъдат пропилени с лека ръка заради косвените разходи.