Необходимо е твърдо отстояване на курса за запазване на фискалната стабилност на държавата. Това е една от препоръките в годишния доклад "Икономическото развитие и политики в България – оценки и очаквания" на Института за икономически изследвания при БАН.. Исканията за "развързване на кесията" на държавата от гледна точка на обедняващите българи са справедливи, но същевременно са пагубни за икономиката и обществото, защото факт е, че "кесията" на държавата е с изчерпан потенциал. На практика фискалният сектор се намира на първото стъпало на гръцкия "ескалатор", водещ до системен растеж на държавния дълг, отбелязват експертите от института в своя анализ.
Фискалният сектор е поставен под огромен натиск както от населението, така и от страна на бизнеса и на ЕС. До голяма степен близкото бъдеще на икономиката и обществото в България зависи от справянето с тези разнопосочни предизвикателства. Фискалният резерв след рекордните 12 милиарда от октомври 2008 година намалява, а след 2011 година трайно се стреми към "санитарния минимум" от 4,5 милиарда лева. Негативните тенденции в динамиката на бюджетното салдо и на фискалния резерв се съпътстват с тенденция към повишаване на държавния дълг, констатират от института. Политиката на фискална стабилност трябва да остане, подчерта финансистът Емил Калчев. "Без фискална стабилност хората ще живеят по-трудно", смята той. "Трябва да повишим усвояване на европейските фондове. Необходим е консервативен подход по отношение на държавния дълг, трябва да бъде продължена административната реформа", каза още Калчев.
Дефицитите на социалното осигуряване са нараснали с над 3 милиарда лева за последните години", коментира той. Това, което чувам като програма на Орешарски звучи смислено, призна Калчев. От това дали правителството ще успее да използва резервите в бюджета и да спести разходи от други пера, зависи да няма да има проблеми в следствие на предстоящото увеличаване на някои социални плащания", коментира той и добави: Трябва да се спести от българската администрация, която харчи много пари с много малък ефект, всички се оплакват от лошо административно обслужване, бизнесът често говори за това, това е тема за реформи и за спестяване на пари на данъкоплатците". Част от препоръките на института са свързани именно с реформата в административния сектор. Според експертите е нужно реформиране из основи на държавната администрация, включително намаляване на нейната численост за сметка на въвеждане на електронното правителство. Те са убедени, че трябва и провеждане на реформи в областта на финансирането на образованието и здравеопазването.
Друга част от препоръките са свързани с местната власт и финансирането на общинския сектор. Държавата трябва да приеме и да започне да изпълнява програмата за децентрализация, като в нея се запишат конкретни цели за постигане, които доближават България до средните равнища за ЕС по дял на общински приходи в БВП, дял на общински разходи в разходите в консолидираната фискална програма, дял на общинските инвестиции и по още няколко макропоказателя, смятат от Института. Те твърдят, че е нужно да се предоставят нови източници на собствени приходи за общините и дори дават идея част от приходите от ДДФЛ (данъка върху доходите на физическите лица) да отиват в общините и идея за въвеждане на данък върху обработваемите земи и горите.
През 2012 година приходите на общините са с почти милиард лева по-малко в сравнение с 2008 година, а общата загуба на средства за общините за периода 2008-2012 година е в размер на над 3 милиарда лева, обясни проф. Стефан Иванов. Съкратени са средствата за предоставяне на местни услуги и са увеличени просрочени задълженията. Причините за това намаляване на средства се коренят, както в икономическата криза, така и в провежданата държавна политика и на неадекватна реакция на местните власти. Според анализа на експертите на икономическата криза се дължи 70% от спада на общинските приходи. На провежданата държавна политика се дължи 30% от спада на общинските приходи. Сред проблемите в системата на местните финанси проф. Иванов отбеляза несправедливото разпределение на изравнителната субсидия, нерегламентирания общ размер на субсидията за капиталови разходи и нерегламентираното разпределение на държавните трансфери за общините. Съществуват и общински приходи, които създават големи финансови неравенства, отбеляза той. Общините през периода 2008-2012 година са най-ощетената публична институция, нито държавата нито общините разчетоха първите знаци на кризата и не реагираха правилно на влошената икономическа среда, коментира проф. Иванов.