Земеделската земя поскъпна с 40%
Първите 430 млн. лв. субсидии на площ от ЕС и добрата реколта през тази година са раздвижили сериозно пазара на земя, отчетоха от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, обединяваща инвестиционни фондове с над 1,2 млн. дка собственост. От началото на 2008 г. до сега ръстът в цената й достига 40%.
Деница Ватева
Първите 430 млн. лв. субсидии на площ от ЕС и добрата реколта през тази година са раздвижили сериозно пазара на земя, отчетоха от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, обединяваща инвестиционни фондове с над 1,2 млн. дка собственост. От началото на 2008 г. до сега ръстът в цената й достига 40%. „ В момента средната пазарна цена на декар за страната е около 300 лв.”, съобщи председателят на асоциацията Георги Георгиев. Според него именно с това число ще завърши и годината. По данни на земеделското министерство през 2007 г. земята е поскъпнала с около 25 на сто, което според Георгиев е и нормалният ръст на пазара.
Вече все повече се разтваря ножицата между цените на малките и големите парцели, отчитат още от асоциацията. В момента парче земя около 1-2 дка се търгува за 280-300 лв., докато терен над 20 дка надминава цена от 400 лв., което е с близо 50% повече. „Тази тенденция все повече ще се засилва заради силната разпокъсаност на имотите, от една страна, и окрупняване на земеделския бизнес - от друга”, обясни Георгиев. За сериозната разлика предупредиха преди време и някои от най-големите арендатори в страната, според които вече има „крещяща нужда” от окрупняването на земите. На такова мнение са и от асоциацията на собствениците, които настояват за спешни промени в законoдателството, които да отпушат процеса.
Висока такса за делба и нулева за окрупняване
„В момента цената на земеделската земя е пропорционално зависима от големината на отделния парцел”, обясни изпълнителният директор на „Елана пропърти мениджмънт” Веселин Петров. Евентуалното обединение на отделните парчета пък ще създава все по-голяма добавена стойност, смята още той. Затова от асоциацията предлагат да бъдат въведени стимули за окрупняване. Такъв например може да бъде драстичното увеличение на таксата за делба на земеделски земи и премахването на тази за обединяването им. Необходимо е и моменталното отменяне на точката от закона за собствеността, според която притежателят на земеделска земя трябва да я предложи първо на арендатора, смята изпълнителният директор на „Адванс Терафонд” Радослав Манолов. Според него тя противоречи на конституцията и освен това не е доказала, че помага за комасирането на земите. Отпадането на тази клауза от закона вече е внесено в парламента от група депутати, но все още не е обсъдено дори в ресорната земеделска комисия.
От асоциацията на собствениците ще поискат още държавата да се включи в пазара на земя чрез създаването на поземлена банка или фонд „Комасация”. Идеята е при всеки проект за окрупняване отделните парцели да се предлагат на търг, а държавата да се явява на него с по-ниска от алтернативните купувачи цена. По този начин ще се постигне психологическа увереност в собствениците. Проектът за поземлена банка обаче съществува от близо 6 години и все още не е приет заради възможностите за корупция, които би създал. Той трябва да бъде внесен наново за разглеждане от правителството и парламента до края на годината, но според депутати е малко вероятно да бъде одобрен - особено след зачестилите скандали със замените на земи и гори в ущърб на държавния поземлен фонд.
Рентите също ще растат
Рентите ще растат чувствително през следващите години, прогнозират от асоциацията на собствениците на земи. Причината е, че те все още изостават чувствително спрямо развитието на пазара и цената на земята, а същевременно собствениците на парцели започват да търсят все по-голяма доходност. През тази година средната рента на декар ще достигне около 12- 13 лв., а през следващата се очаква да надхвърли 19 лв., а на места дори 22 лв. Подобен ръст очакват и в земеделското министерство, според които „това е естествена реакция на изсветляването на агробизнеса, дължащо се на възможностите за европейско финансиране".