Георги Табаков е завършил френски колеж в Мароко и висше образование в Русия. Професионалната си кариера започва със създаването на рекламна агенция, а през 1997 г. започва работа в тогавашното министерство на търговията и туризма. По-късно е назначен и за заместник-министър с ресори „чуждестранни инвестиции“ и „външнотърговски режими“. През 2000 г. Георги Табаков е назначен за председател на агенцията за чуждестранни инвестиции. От 2001 г. до сега е председател на Българския икономически форум, който през ноември ще организира за десети пореден път Икономически форум за Югоизточна Европа. - Г-н Табаков, в началото на ноември ще се проведе за 10-и път икономическият форум за Югоизточна Европа. Какъв ще бъде акцентът в него този път? - Ще заложим на най-актуалното. Акцент ще бъде това, което се случва на световните финансови пазари, и развитието, което би могло да има към Югоизточна Европа и в частност към Балканите. Ще обсъдим доколко силно това, което се случва по света, ще удари икономиките в Източна Европа, както и дали може да се направи нещо това да не се случи. Самото събитие е ориентирано около няколко теми, които са много важни за всяка икономика - финансовата турбуленция, както някои я наричат напоследък, енергийния пазар, неговата връзка с околната среда и въобще инвестициите в екологията, както и инфраструктурата. Това са предизвикателства за Източна Европа, както и за България. - Тазгодишният форум за Югоизточна Европа ще бъде слят с изложението за финанси. Защо направихте тази промяна? - Решихме да го направим, за да се получи качествена дискусия в сектора на финансите. Фирмените презентации, които бяха запазена марка при предишните финансови изложения, сега са изместени в дискусионни панели. Освен това по чисто технически причини началото на декември, когато досега организирахме тези презентации, не беше много удобно време за провеждане на финансово изложение. Смятаме, че един по-ранен етап – през ноември, е по-добрия вариант. - Освен „бурята“ по световните пазари какви ще са другите акценти във финансовото изложение? - Основно ще се дискутират глобалните процеси и отражението им върху Балканите. Ще се обсъждат и трендовете, какво следва от тук нататък на фондовите борси на Балканите. За този панел са потвърдили участие доста от ръководителите на борсите от съседните страни. Застраховането е също сериозно застъпено като тема. То е разделено на две части - имуществено застраховане и застраховане срещу катастрофични рискове. - Как според вас ще се отрази световната финансова криза върху българската икономика и икономиките в региона? - Песимистичният вариант, който никой не иска да се случва, е да се оскъпи много ресурсът, да започнат да не се обслужват различните видове кредити, които са взети, и от там нататък да влезем в съвсем класическа икономическа криза. - Какви мерки трябва да се вземат, за да не се случи това? - Трябва колкото се може по-бързо да се отпушат проектите по европейските програми. Това е, което виждам като решение, защото е нереално да се мисли, че българската икономика много бързо ще превърти от такава, базирана донякъде на ниските разходи, към икономика на знанието и високите технологии. Този процес изисква време. Мисля, че в момента нито една икономика в света не разполага с време. - Говорим за еврофондовете. Смятате ли, че всички тези скандали около тях отблъснаха инвеститорите от България? - Не мисля, че са отблъснали инвеститори, по-скоро те започнаха да стават много по-внимателни. - Статистиката за тази година сочи забавяне в ръста на чуждите инвестиции у нас. Това основно на охлаждането в строителния бранш ли се дължи, или има и други причини? - Разбира се, основно се дължи на охлаждането в недвижимите имоти. Трябва обаче да не забравяме, че българският пазар е доста ограничен - ние сме 7-8 млн. потребители. В последните 10 години имаше много пазарни ниши, които не бяха заети, и постепенно се заемаха от водещи световни компании. Сега обаче тези ниши намаляват и в някаква степен този тренд е нормален. Като се прибави и охлаждането в недвижимите имоти, вече се получава тази картина, която наблюдаваме. - Как ще се отразява от тук нататък финансовата криза върху капиталовия пазар у нас? - Тя вече се отрази, и то мигновено. Видяхме, че индексите полетяха надолу. От тук нататък всички се надяваме на постепенно съживяване, но кога ще започне то, никой не може да каже. Ние като организация се интересуваме кое е интересното в момента и каним съответните експерти на дискусия. Именно те ще могат да дадат отговор на конкретния ви въпрос. - Споменахте, че България трябва да върви към икономика на знанието. Какви възможности имаме в тази насока? - Скъсана е много отдавна връзката между бизнеса и науката. Някой трябва да се нагърби с нейното възстановяване и това е правителството. - Какъв е най-големият, да го наречем, вътрешен проблем за българската икономика? - Моментните проблеми са много. Едни от основните са липсата на квалифицирана работна ръка, постоянно нарастващите заплати и ниската продуктивност, естествено. В момента има много голямо текучество на кадри между различните фирми. Опасявам се също да не стане проблем финансирането за българските предприятия. Един от другите много големи проблеми са цените на енергоносителите, които постоянно скачат. Това може директно да се отрази върху конкурентоспособността на прохождащата българска пазарна икономика. - Правителството има ли лостове да се справи с този, както го нарекохте, голям проблем - поскъпването на енергоносителите? - Много труден въпрос е това. Този дебат тече не само в България, а и във всички модерни икономики. Виждате, че има различни сектори, които искат намаляване на акцизи, на данъци. В известна степен има резерв в това отношение, имайки предвид колко е голям бюджетният излишък. - Къде приоритетно трябва да отидат средствата от него? - Проблемът с излишъка и неговото преразпределение винаги е политически въпрос. Ситуацията се засилва от това, че вече сме и в предизборна кампания, така че ще има много по-голяма тенденция да се харчи по начин, по който ще бъде усетен от средностатистическия гражданин. Излишъкът ще се харчи конюнктурно и моментно. Много по-добре би било със средствата от него да се форсират колкото се може повече инфраструктурни проекти, от които България крещящо се нуждае. - Вие наблюдавате интересите на българския бизнес в региона. Факт е, че през последните години наши компании все по-сериозно инвестират на Балканите. Очаквате ли да продължи тази експанзия в съседни страни? - Надявам се да продължи. По принцип всяка икономика, която започне да се развива добре и създава силни пазарни субекти, е нормално да изнася част от тях в съседни страни. Добре е това, че има български компании и в Македония, и в Сърбия. Надявам се и в Гърция да се появят големи български инвеститори. - А България ще привлича ли повече инвеститори от съседните страни? - Определено вече има такива. Това, което е все още търговски парадокс, е, че отношенията на България със съседни страни, с изключение на Гърция и Турция, са на по-ниско ниво от техния потенциал. Ако се погледне статистиката на класически развилите се икономики, ще се види, че там най-интензивната търговия е била между съседни държави. Така че потенциалът е огромен. Ако сега се направи едно проучване какво знаят българските фирми за румънската икономика например, ще се види, че със сигурност те знаят много по-малко, отколкото, да кажем, за германската. Чисто пазарно това не е нормално. - Как си обяснявате подценяването на тези пазари? - Основно от липса на информация, от една страна, и от някакви исторически натрупвания - от друга. Покрай форума сме имали много контакти с различни представители на бизнес елита на Балканите и мога да кажа, че се наблюдава едно постоянно подозрение сред съседите. То е от всички страни. Затова една от мисиите на форума е да се създадат колкото се може повече контакти между фирмите от съседните страни.