Михаил Рангелов Мегакамион, товарен автовлак, екокомби, гигалайнер, както още близо 15 названия характеризират едно и също транспортно средство, което застана в центъра на полемиката за развитието на европейския транспорт в последните три месеца. Причина стана намерението на Европейската комисия да разреши движението на тежки и дълги транспортни средства (LHV) в целия Европейски съюз. Окончателното решение не е взето, като се очакваше то да бъде обявено в края на лятото или началото на есента. Полемиката в повечето страни в общността бе предизвикана от проучване на комисията за възможността за увеличаване на максимално допустимите габарити на превозните средства. За първи път това предложение бе залегнало в „логистичен екшън план за товарните превози“, който бе публикуван миналата година. В него бе предложено да се увеличи максималната дължина на превозно средство, движещо се в европейската пътна мрежа, от 18,25 на 25,25 м, а максималното тегло от 40 на 60 тона. Изводите на специално изследване на комисията бяха, че вдигането на максималните граници е възможно. Според поддръжниците на увеличението възможността товарите да се превозват с два вместо с три камиона ще намали задръстванията и отделяния в атмосферата въглероден двуокис. Само за нови мостове на ЕС ще са нужни 43 млрд. евро Според част от транспортните експерти обаче заключенията в доклада контрастират рязко с изнесените данни в него и не се основават на тях. Основните съображения са, че в глобален план загубите от мегакамионите ще бъдат по-големи, отколкото ползите от тях. Основното безпокойство е, че пътната инфраструктура в Европа няма да може да поеме тежките и дълги превозни средства. Според сайта nomegatrucks.eu само за реконструкция и обновяване на пътните мостове в страните - членки на ЕС, ще са нужни около 43 милиарда евро. Противниците на проекта изразяват притеснение, че разрешението за използване на LHV ще противоречи на политиката на ЕК за увеличаване на дела на железопътния транспорт в транспорта на товари. Прогнозите са, че около 5% от карго-превозите ще се преориентира от жп транспорт към мегакамионите. В момента движението на LHV е разрешено единствено в Швеция и Финландия. След присъединяването им към ЕС те получиха специално разрешение да запазят режима си на движение на мегакамионите. Това обаче може да става единствено в рамките на двете страни, без пресичане на националните граници. Великобритания забрани LHV превозите Най-сериозен удар върху идеята за LHV нанесе Лондон. След проведено проучване на транспортното министерство бе взето решение този вид превози да бъдат забранени. Основните причина са невъзможността инфраструктурата да издържи движението на подобен вид транспортни средства. Според секретаря по транспорта Рут Кели в британската пътна мрежа няма и достатъчно паркинги, които биха могли да бъдат използвани от мегакамионите. Освен това заради голямото тегло на LHV автомобилните произшествия ще бъдат много по-тежки, с по-висока смъртност и материални щети. Пробни тестове с мегакамиони се проведоха и в няколко региона в Германия през 2007 г. Крайните резултати бяха подобни на тези във Великобритания. Федералното правителство реши да прекрати по-нататъшните тестове и се обяви против разрешението за движение на LHV. Въпреки това няколко провинции решиха да продължат изпробването на мегакамионите, като предстои отчитане на резултатите в три от тях. Само за няколко месеца 110 транспортни и екологични организации от Европа се включиха в инициативата на nomegatrucks.eu против приемането от ЕК на разширените габарити за товарни камиони. Сред тях са и три български – асоциация „Приятели на железопътния транспорт“, Асоциацията на собствениците на частни товарни вагони и Синдикатът на локомотивния персонал в България. „Ако бъде прието предложението, товарният транспорт ще се върне години назад“, коментира пред „Класа“ председателят на Националното сдружение на българските спедитори Георги Минчев. По думите му най-сериозният проблем ще бъде връщането на товарите от екологичен и ефективен транспорт като железопътния към шосетата. Това от своя страна ще причини допълнителни разходи върху икономиката, свързани най-вече със задръстванията и амортизацията на шосейната инфраструктура.