Иван Хиновски е председател на Българския енергиен форум и директор във фирма “Енкон Сървисиз”. Представлява България в Световния енергиен съвет. Бил е шеф на направление “Ядрена енергетика” в “Енергопроект”, а по-късно е назначен за изпълнителен директор на НЕК. Хиновски е бил член на Управителния съвет на АЕЦ “Козлодуй”, председател на “Булатом”, организацията на компаниите, работещи в ядрената индустрия. Консултира проекти за възобновяеми енергийни източници. - Г-н Хиновски, ако топлофикациите в страната спрат да работят, има ли опасност от енергийна криза? - Със сигурност ще има криза, защото според енергийния баланс на страната за 2007 г., повече от 20% от производството на енергия за крайно потребление идва от топлофикациите в страната. Абсурд е да компенсираме по някакъв друг начин в кратки срокове тези 20%, за да се попълни дупката в енергийния баланс. Важно е, че дори ако само за София се намери някакъв друг източник, който да компенсира този недостиг, електроенергията не може да бъде разпределена и доставена до домовете на хората. Това е така, защото жилищните комплекси са проектирани така, че в тях няма комбинирано потребление на ток и топлофикация или газификация, като последната е да покрива от 30 до 50% от общото енергийно потребление. Ако бъдем принудени да използваме електроенергия, елмрежите и локалните трафопостове няма да издържат товара – не са проектирани така. С това темпо на възстановяване на електроразпределителната мрежа и на ремонтите си представете колко време ще коства на енергийните компании, да възстановят мрежите. Месеци наред няма да има отопление – нито от парно, нито от ток. Цялата зима може да няма ток в „Люлин“ и „Младост“ например. Представете си какъв апокалипсис може да настъпи от това. Ние се движим по един алогичен път на развитие: налице са някакви трийсетина процента абонати, които не искат да си плащат сметките. Тях изведнъж всички започват да ги защитават, но не правим сметка, че последствията от това ще бъдат в крайна сметка негативни и всички ще страдаме заради тях. Няма никаква логика в това. Би трябвало спешно да се намерят механизми тези хора да бъдат принудени да си платят, или ако нямат такива възможности - да вземат потребителски кредит за това, както е във всички други страни от ЕС. Това е непопулярно за нашите условия и дори политиците се страхуват да го помислят – там длъжникът на топлофикационното дружество в такъв случай продава част от имуществото си, или го отдава под наем, или в краен случай го продава и отива да живее в друго по-малко жилище или в такова, което не е топлофицирано. В Европа такива са законите. Ние изведнъж започваме да обвиняваме фирмите, че са монополисти. Защо трябва 70% от живеещите в един блок или комплекс да страдат за сметка на 30%? Няма логика в това. - Това ли е единственото решение – хората да бъдат принудени да продават имущество? - Не, това е крайното решение, до което, надявам се, няма да се стига. Нужни са 3-4 месеца за правното обсъждане на проблемите. Но за тези 3-4 месеца, за да не фалира “Булгаргаз” държавата трябва да поеме дълга на топлофикациите към газовата компания. Паралелно с това трябва да започне обсъждането и приемането на законодателните промени. Да започне и процес на преоформяне на дълга на гражданите от топлофикациите - към банките като потребителски кредити. Но, най-справедливият начин това да стане е след законодателно регламентиране на този процес, съгласуван с група банки-партньори на топлофикациите. Това трябва да стане по-същия начин както вземането на потребителски кредити. Трябва да им се даде право на тези хора да вземат пари в ускорени срокове и с преференциални лихви за заемите. В Австрия, Чехия, Полша и другаде например има много кооперации от същия тип като в кварталите “Люлин” и “Младост” в София, в които живеещите знаят, че трябва да се съобразяват с определени правила. Такова понятие като отказване от парно няма. Това е като да се откажеш самоволно от спазването на общите условия за вътрешния ред и хигиената в кооперацията, от поддръжката на общите части. След като си си купил жилище в такъв блок, ти априори си приел всички условия на живеещите в него. Няма такъв произвол абонатите да не искат да минават тръбите през апартамента им. Ако не искаш, премести се да живееш на друго място. Много хора наричат топлофикационната услуга с понятието „няма отказване”, тогава логично е да се попитаме - има ли отказване от текущите разходи за асансьор и поддръжка на една кооперация... В Австрия например, ако в срок от 20 дни не си платиш каквото и да е задължение вътре в една кооперация, идва съдия изпълнител. И никой не се сърди, защото такъв е законът. - От дружествата поискаха цената, на която продават топлоенергия, да се променя заедно с цените на природния газ. Смятате ли че това е добра идея? - Да, трябва да бъде така. По закон няма определен брой промени в цената на топлинната енергия. Това, че се прави само веднъж годишно, си е вътрешно решение на ДКЕВР. Не би трябвало да има проблеми промяната да става всяко тримесечие. Щом има промяна в цената на природния газ, трябва да има промяна и в цената на парното. Трябва да стане същото, както е при Лукойл – без обществени обсъждания, без процедури, и никой нищо не казва. Отоплението с парно не е най-скъпото. Като пример от моята практика мога да дам редица случаи на съпоставка на отопление с парно и на природен газ на две съседни къщи. - Основателно ли е искането на „Булгаргаз“ за увеличение на природния газ с над 36% от 1 октомври? - Нямаме достоверна информация за разходите на това дружество, но след като според г-н Румен Овчаров средното поскъпване на цената на природния газ по договора с „Газпром“ трябва да бъде не повече от 3% годишно, ми се вижда необяснимо искането на „Булгаргаз“. Единствената причина за подобно искане би могла да бъде повишената цената на газта от доставчика „Газпром“ или високи експлоатационни разходи по транзита. Второто е отчасти възможно заради ръста в цената на електроенергията. Но на компресорните станции да са се повишили разходите с 36% според мене е абсурд. Няма логична обосновка за подобен скок в цените. - Смятате ли, че концепцията за енергийната стратегия на страната ни може да бъде реализирана до 2020 г.? - Странното е, че основните принципи на европейската енергийна политика са подценени в концепцията. Двата приоритета в енергийната политика на ЕС - енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, като че ли не са на първо място в България. При нас отново основното внимание се отделя на изграждането на нови мощности, за да бъдем енергиен център в района. Аз не мисля, че това е най-мъдрото решение с оглед на стандарта на българина. Ще отидат много пари и това няма да се отрази върху повишаването на благосъстоянието на хората. Можем да станем голям производител на ток, но аз питам с какво това ще повиши конкурентоспособността на нашата продукция. Цената на електроенергията в страната с тези нови проекти ще се повиши много. Най-малкото част от тези пари трябва да бъдат инвестирани в енергийна ефективност, защото тя носи по-добра конкурентоспособност. Чрез нея нашите продукти стават по-евтини в сравнение с другите продукти на европейските и международните пазари. Чрез този тип инвестиции се постига икономия на единица мощност с два пъти по-малко средства, отколкото са нужни за изграждане на ново производство. Строителството на един мегават в атомна централата струва между 1500 и 2000 евро, а със 700 евро ще се постигне икономия на този мегават чрез енергийна ефективност. - Смятате ли, че АЕЦ „Белене“ ще бъде завършена в срок? - Песимист съм, защото строителството на самата централа не е започнало още, тъй като няма необходимите според законите на страната лиценз и строително разрешение. Все още няма утвърден проект, няма техническа обосновка на безопасността. Не е ясно и кога тези ключови документи ще бъдат готови и одитирани от АЯР и европейската надзорна организация „Рискодит“, въз основа на които ще бъде издадено и разрешението за строителство. На фона на финансовата криза в Западна Европа и САЩ възможностите за предоставяне на инвестиционни кредити за големи проекти рязко ще спадне. Аз лично съм песимист, че която и да е западна фирма или банка ще предоставят кредит за ядрен проект в този момент. Анализирайки финансовата криза в света, аз лично не мисля, че сега е най-подходящият момент за начало на мащабно строителство на каквато и да е електрическа централа, дори от гледна точка на нивото на финансовите параметри на предоставяните кредити. Но ще очакваме развитието на проекта.