Васил Велев е роден през 1959 г. Завършил е Техническия университет в София., магистър по автоматика. От 1996 г. е гост-лектор по "Управление на нестопански организации" в Университета за национално и световно стопанство. Член е на директорските съвети на над 10 търговски дружества, сред които са „М+С Хидравлик“ АД, „Хидравлични елементи и системи“ АД, „БИК Холд“, „Българска роза“ АД, „Фазан“ АД и други. Изпълнителен директор е на „Стара планина холд“ АД. От 1996 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, а от 2002 г. - неин председател. За 2008 г. Васил Велев е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели и зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество. - Г-н Велев смятате ли, че е възможно скоро да бъде решен проблемът с кадрите в България? - В това отношение се предприемат целенасочени стъпки. От Министерството на труда и социалната политика (МСТП) заявиха, че през последните години три пъти са намалели плащанията към хора в трудоспособна възраст, които дълго време не си намират работа. В същото време страната ни изпитва липса на човешки ресурс на всички равнища и сфери на дейност. Безработни в момента са хората, на които не им се работи и именно те трябва да бъдат активизирани. Една от стъпките за това е да се намалят плащанията към безработни и те от следващата година да получават помощи само 6 месеца (б. р. в момента държавата изплаща помощи на безработни в продължение на година). Този период е напълно достатъчен, за да може всеки безработен да си намери работа, включително и чрез вътрешна миграция на 100 до 200 км от неговото населено място. Другият начин за решаване на проблема с кадрите, е чрез намаляване на административните прегради и на таксите, които се събират при внос на работна ръка от чужбина. Това е трудно реализуемо, защото за да се осигури такъв внос трябва да се платят такси на държавата от порядъка на 1500 лв. на човек. А като се добавят транспортните и социални разходи, сметката на работодателя става голяма. Към това прибавяме и много административни прегради. Но тази насока също се работи. Очакваме по-интензивно да се действа, защото заложените за 2008 година хора за внос не удовлетворяват никого. По прогноза на социалното министерство се предвижда се внесат само 1000 работника, което със сигурност няма да реши проблема с дефицита на кадри. За следващата година все още не е готова прогнозата за вноса на работна ръка. - Какво е мнението на бизнеса за макрорамката на бюджет 2009?Реалистичен ли е той? - Като цяло макрорамката е добра. Предвижда се запазване на процента на преразпределение на БВП чрез бюджета и той да не надвишава 40%. Имаме отново планиран бюджетен излишък от 3%, за пореден път напрегнати приходи. В условия на стегнация на световната икономика за бюджета е направена една напрегната прогноза с ръст на БВП от 6,5%. Инфлацията на средногодишна база трябва да се намали почти двойно и от прогнозираната 9,5% за 2008 година да стане 5,1 на сто през 2009 г средно за периода. През 2010 г. и 2011 г. по прогнозни разчети на правителство инфлацията трябва да намалее до 4,1%. Имаме опасения към преките чуждестранни инвестиции, защото по абсолютен размер се предвижда през тази година те да са с около 150 млн. повече и да стигнат близо 6,25 млрд. лв. Прогнозата за 2009 г. е те да достигнат 6,3 млрд. лв. Тези пари като процент от БВП бавно намаляват, но като абсолютна стойност прогнозирам ръст. Имаме опасения от приземяването на пазара на имоти и се надяваме то да е меко. Там е основният приток на инвестиции през последните години. Възможно е ръстът на чуждите инвестиции да не бъде такъв, а да има известен спад. Това отнесено към големия дефицит по текущата сметка може да доведе до рискове, поради което бизнес организациите алармират предварително, за да се вземат съответните мерки. - Чуждите инвестиции у нас вече бележат спад с 10%. Реална ли е прогнозата на икономическото министерство за ръст при това положение? - Министър Петър Димитров отново ни увери, че всяка година по това време има такъв ефект и след преизчисляването на инвестициите ще се достигнат тези стойности и ще се покрие този половин милард лева, който липсва в момента. За 2008 година прогнозата на министерството сигурно ще се сбъдне. Нашите притеснения и сигнали са за следващата година. Понеже икономиката е инерционна и кризите не могат толкова бързо да се отразят. - Възможно ли е скоро в България да навлязат нови инвеститори, които да произвеждат стоки у нас, както е записано в експортната стратегия на страната ни? - Ние споделяме една друга философия в това отношение. Трябва да се търсят чуждестранни инвеститори, които биха генерирали по-висока добавена стойност с производствата си тук. От Българска стопанска камара (БСК) изнесоха данни, според които ние сме най-големите износители на нерафинирана мед, а в същото време сме вносители на медни проводници. Тоест, няма преработка на съществуващите суровини и би трябвало по-целенасочено да се търсят инвеститори за нашите потенциални пазарни ниши – там, където имаме предимства. Същото е и положението със слънчогледовото семе – изнасяме семе, а внасяме олио. Създаването на добра бизнес среда и условия за реалното инвестиране за строителство на съответните мощности e важен фактор за привличане на инвеститорите. - Администрацията помага ли в това отношение? - Тя не е еднородна. Вече има предприети стъпки от администрацията в търсената от нас посока. Правителството прие програма за регулиране. Една подобна стъпка е и това, което направиха министрите Николай Василев и Гергана Грънчарова за отменяне на незаконно администрираните регулаторни режими. Това бе по предложение отново на бизнеса. Искахме да стане чрез областните управители, които могат да отменят незаконно администрирани регулации, но може би така чрез прокуратурата нещата ще станат по-бързо. - До къде е стигнало развитието на оперативна програма “Конкурентоспособност”? Бизнесът ще получи ли европари тази година? - До края на септември очакваме да се обявят три-четири схеми по програмата, които са одобрени от Комитета за наблюдение на програмата, така че да започнат съответните процедури. Така ще може да се сключат договорите до края на годината, за да се усвоят средствата следващата година. Правилото е средствата от 2007 г. да могат да се усвоят до 2010 г. 2008 г. почти мина и ако до края на месец декември не се договорят нещата, или най-късно до началото на 2009 г., няма да има време парите да се усвоят и отчетат, за да се признаят разходите. До края на месеца очаквам да се обявят схеми по програмата – за технологично обновление на фирми, за въвеждане на иновации. - Очаквате ли фирмите да имат интерес към тези програми след проблемите със САПАРД и ФАР? - За това нямаме никакво съмнение от гледна точка на интереса. В България има над 220 хил. предприятия. Дори само един процент да направят проекти - това са 2 200 проекта. Няма никакъв проблем при бизнеса, има трудности при администрацията. След поредица от срещи на ръководството на МИЕ с представители на бизнеса вече има малко по-добра чуваемост на проблемите на бизнеса с администрацията. Но този разговор бе преди летните месеци, сега очакваме да се вземат по-интензивни мерки от страна на администрацията. Все още не са изпуснати еврофондовете, въпреки че е по-хубаво по-рано да си купиш техника, за да може фирмата с новото оборудване да го използва още сега, а не догодина. Лошо е това закъснение, но не е окончателно изпуснат срок и може да се успее да се усвоят европарите. Интервюто взе Георги Велев