Чавдар Георгиев е роден през 1961 г. в Хасково. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изкарал е едногодишна следдипломна специализация по опазване на околната среда в Юридическия факултет на Софийския университет. От 1997 г. до 2002 г. е управител на юридическа агенция „Георгиев и Велчев“ ООД. До 2005 г. е юридически съветник на президента на Републиката. Оттогава е заместник-министър на околната среда и водите, ресорен министър по управление на отпадъците. - Г-н Георгиев, във връзка с все по-задълбочаващата се криза с отпадъците на столицата какво следва оттук нататък? Ще преговаряте ли с други? - Ще се търсят решения извън територията на тези регионални депа на територията на страната. Може да се премине към изпращане на писма и към други общини. Ако и това е невъзможно и няма друга алтернатива, ще се търсят възможностите на съседните страни или дунавски държави. Така или иначе ние сме длъжни да намерим решение с балираните отпадъци на столична община. Факт е, че преди всичко това е отговорност и задължение на общината. Но след като тя не може да се справи и след като имаме предупредително писмо от ЕК, редно е държавата да се опита да съдейства на столична община да намери решение. - Защо общините отказаха, след като вие твърдите, че ще се запълнят само 20% от свободния им капацитет? - Не зная, този въпрос е по-скоро отправен към общините. Единственият аргумент, който чух, е, че ще се затрудни дейността на депата, което не е вярно. Това, което мога да потвърдя, е, че нашите експерти предложиха използването на остатъчния капацитет на съответните регионални депа, и то максимално 20% от него. За част от регионалните депа остатъчният капацитет е доста по-нисък, при което няма да се затрудни работата им. Освен това при желание от съответната община приемането на част от отпадъците можеше да бъде на реципрочен принцип. След като бъде пусната интегрираната система за битовите отпадъци на София (2011 г. - бел. ред.)съответното количество да бъде върнато за обезвреждане от тази система. Така общият срок на действие на депата няма да се ограничи. - Ще предложите ли финансово овъзмездяване на другите общини, както в Пловдив преди година? - Ако общините имат нужда и поставят този въпрос, вероятно може да се осигури такъв ресурс. Категорично мога да посоча, че тук не е правен никакъв пазарлък предварително - вие приемете това количество отпадъци, пък някой предварително ще ви осигури средства за нещо и т.н. Писмото, което бе изпратено от заместник министър-председателя, г-жа Плугчиева и екоминистъра Чакъров беше принципно. Не трябва да допуснем по никакъв начин налагане на санкции на страната, тъй като, ако България получи санкции заради това, че в София има нерешен проблем с управление на битовите отпадъци, ще плащат всички. Санкциите се определят от Европейския съд, предварително никой не може да каже какви ще са. Започват с първоначална сума, след което се налагат ежедневни санкции. - Какви решения ще се обсъждат на срещата в петък? - Трудно ми е да ви отговоря. Вероятно след отказите на трите общини - Пловдив, Севлиево и Монтана, ще бъдат разгледани алтернативните други решения. За останалите две общини - Горна Малина и Троян - още нямам информация да са отговорили. - Ако се стигне до извозване на отпадъците в други страни, това ще оскъпи операцията. Каква ще е цената и какви са възможните варианти? - Точни разчети до този момент не са правени. Този вариант е разглеждан като краен, когато другите варианти се изчерпят. При всички случаи обаче отсега може да се каже, че това е скъп вариант. Инсенирирането(изгаряне) на един тон отпадък в инсталации например в Германия е от порядъка на 100-120 евро на тон без транспортните разходи. Цените са сходни във всички страни на ЕС. Вероятно, като се отчетат съответните транспортни разходи, сумата значително ще нарасне - до близо 200 евро на тон, и най-вероятно ще ги плаща държавата. - Ще предложите ли на другите страни ние по-късно да приемем техен отпадък? - Струва ми се нерационално, тъй като разстоянията са много големи. Ако се стигне до такова решение то трябва да е еднократно, просто за да се обезвредят тези количества отпадъци. Самият процес за уреждане на транспортирането е много сложна логистична задача. Количеството е около 500 000 тона отпадъци и само по себе си превозването им от една точка до друга може да стане с големи транспортни средства от железопътния и морския транспорт. Тук думата трябва да си кажат транспортните специалисти. Когато преди година и нещо решавахме частично въпроса с извозването на отпадъците до Пловдив и Карлово, специалистите от Министерството на транспорта бяха разчели и варианти за жп транспорт, така че може да се изчисли. - Докъде стигна подготовката по интегрираната система за управлението на отпадъците на София? - Тя включва инсталация за преработка на отпадъците, завода за отпадъци, механично и биологично депо, както и система за компостиране ( последваща преработка на битови отпадъци – бел. ред.). Тя е в последен етап на изготвяне на доклад по оценка за въздействието върху околната среда. Той трябва да бъде представен в регионалната ни екоинспекция в София, очаквахме го до края на август. Ако докладът е разработен добре, може би в двумесечен срок регионалната инспекция ще може да се произнесе, като в този срок ще има един месец за обществено обсъждане. - Няма ли вече да е късно за изпращане на отговор до ЕК? - Ако ние можехме в отговора да посочим, че има преминала процедура по ОВОС за тази система, щеше да е положителен сигнал. За съжаление, ако не можем до този срок, 30 октомври, ще информираме допълнително Европейската комисия за реализацията на тази процедура. - Колко регионални депа отговарят на изискванията? Все пак до средата на 2009 г. трябва да се затворят някои депа, други да бъдат отворени. - Съгласно Националната програма за управление на отпадъците е разчетено страната ни да бъде покрита с 55 регионални депа. Повече от половината - 27 от тях, са действащи. Процесът на изграждане продължава. Седем от предвидените са на някакъв етап на строителство или разрешаване на строителство, останалите са на различен етап на предпроектни или проектни дейности. - Ще има проблеми с таксите за някои общини, които са по-отдалечени, да транспортират отпадъците до регионалното депо. Как ще решите проблемите за таксите на самото депо и транспортните разходи за самите общини? - Таксите са икономически регулатор. Те стимулират предотвратяване на образуване на отпадъци и максималното им оползотворяване, поне тези, които могат да се оползотворят за вторично рециклиране или оползотворяване на енергия. Навсякъде в ЕС таксите за депониране са високи. Нелогично е да се очаква, че всички общини ще плащат еднаква цена за депониране. Трябва да е ясно на кметовете, че постепенно трябва да се увеличават таксите, за да може да се осигури правилно сметосъбиране и депониране в разрешени инсталации. За съжаление целият сектор е доста изостанал. Трябва да се промени коренно подходът.